Определение № 1895 от 24.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1895 гр. София, 21.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно гражданско дело № 20231000501936 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подадена е частна жалба от „Етно“ ЕООД, чрез неговия органен представител управителя на търговското дружество В. М., срещу Определение № 6499/26.05.2023 г., постановено по гр. д. № 995/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-3 с-в, с което е върната въззивна частна жалба с вх. № 1087/06.01.2023 г. (наречена молба) срещу Определение № 4329/13.05.2022 г., с което на основание чл. 232 ГПК – поради оттегляне на исковата молба, съдебното производство е прекратено (с обжалваното Определение е „оставено без уважение искането на ищеца за възобновяване на производството по делото“).

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като прекратителното определение, постановено на основание чл. 232 ГПК, не е влязло в сила – то е връчено на адвокат, чиято представителна власт по делото е била своевременно оттеглена от страната с изявление с нотариална заверка на подписа с рег. № 2883/11.05.2022 г. на нотариус Ф. Ш., поради което незаконосъобразно се явява правното съждение на първоинстанционния съд, че частната въззивна жалба („молбата за възобновяване на производството“) срещу Определение № 4329/13.05.2022 г., с което на основание чл. 232 ГПК съдебното производство е прекратено, е просрочена.

Ответникът по частната въззивна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, с която я оспорва, поддържайки, че адв. И. И. Я. от БлАК е притежавал по делото надлежна представителна власт както към момента на десезиране на съда с искането за оттегляне на исковата молба, така и към момента на връчване на препис от прекратителното определение.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното обжалване, поради което е процесуално 1 допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

За да върне въззивната частна жалба („молбата за възобновяване на производството“), администриращият съд е приел в обжалваното Определение (по своето правно естество този акт притежава характера на Разпореждане), че Определението за прекратяване е било връчено на надлежен процесуален представител на ищеца, който не го е обжалвал в законоустановения срок, поради което то е влязло в сила на 31.05.2022 г. и подадената едва на 06.01.2023 г. частна въззивна жалба срещу този преграждащ съдебен акт е просрочена, а следователно, подлежаща на връщане („искането на ищеца за възобновяване на производството“ е оставено без уважение).

Установява се, че по искане на процесуалния представител на ищеца – адв. И. Я. от БлАК, с надлежно учредена изрична представителна власт за извършване на действия, представляващи разпореждане с предмета на делото (арг. чл. 34, ал. 4 ГПК; пълномощното се намира на л. 155 от кориците на първоинстанционното дело), СГС изцяло е десезиран с правния спор, предмет на делото, като пълномощникът е оттеглил исковата молба преди да е насрочено и проведено първото по делото редовно открито съдебно заседание. Въз основа на това искане с Определение № 4329/13.05.2022 г. СГС е прекратил на основание чл. 232 ГПК съдебното производство по делото. Препис от това определение е връчено лично на пълномощника на ищеца – адв. И. Я. от БлАК на 23.05.2022 г.

Едва с молба с вх. № 1087/06.01.2022 г., представляваща по своето правно естество частна въззивна жалба срещу преграждащото определение, ищецът е заявил пред съда, че един ден преди подаване на молбата по чл. 232 ГПК за оттегляне на исковата молба търговското дружество – чрез своя органен представител, е оттеглил учредената по настоящото исково производство представителна власт на адв. И. Я. от БлАК (това оттегляне е с достоверна дата – 11.05.2022 г.).

С тази молба е поискано съдът, постановил прекратителното определение, сам да оттегли този съдебен акт, което е недопустимо – с аргумент на обратното от чл. 253 ГПК. Но СГС е следвало правилно да квалифицира тази молба като въззивна частна жалба срещу преграждащото определение, постановено на основание чл. 232 ГПК, като провери нейната допустимост и редовност. Следователно, не е следвало да дава допълнителни указания – „да уточни исканите си предвид факта, че определението за прекратяване е влязло в сила на 13.05.2022 г. и настоящото дело е архивирано“. Но след тези неправилни указания ищецът с молба от 20.04.2023 г. е изяснил, че иска производството да бъде възобновено, тъй като преграждащото определение не е влязло в сила – поради обстоятелството, че към момента на получаване на препис от него адв. И. Я. от БлАК вече е бил с оттеглени пълномощия по делото.

Тъй като обаче в обжалваното пред САС Определение СГС е счел, че не следва „производството да бъде възобновявано“ понеже преграждащото определение е влязло в сила, по същество той е върнал като просрочена частна въззивна жалба (молбата за отмяна 2 срещу Определение № 4329/13.05.2022 г., постановено на основание чл. 232 ГПК) – арг. чл.

275, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Това определение като преграждащо подлежи на обжалване пред САС с частна въззивна жалба, въз основа на която е образувано настоящото частно въззивно производство (а съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, не подлежат на отмяна чрез извънредните средства за отмяна на влезли в сила неправилни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, какъвто не е настоящият случай).

Съгласно правната норма, уредена в чл. 35 ГПК, по всяко време на висящността на съдебното производство страната има право да оттегли пълномощието си, като уведоми съда, но в този случай всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила. Следователно, релевантно за съда и ответната страна е единствено оттеглянето пълномощно, за което съдът е уведомен. В случай че страната не извести за това съда, пред който е висящо производството, това оттегляне ще има действие единствено за страните по упълномощителната сделка. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС – напр. Решение № 95/18.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 903/2019 г., II т. о., ТК, в което е прието, че „съгласно чл. 35 ГПК доверителят има право да оттегли пълномощното си, но е длъжен да уведоми съда за оттеглянето. До оттегляне на пълномощното по посочения ред всички извършени от пълномощника процесуални действия остават в сила“; Определение № 489/17.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1873/2019 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Отпадането на представителната власт на пълномощника настъпва като последица единствено от това уведомяване, като е без значение дали доверителят е уведомил пълномощника за това – извършените до уведомяването на съда действия остават в сила, дори и пълномощникът да е бил уведомен за оттеглянето, като липсата на представителна власт поражда последици единствено във вътрешните отношения на страните, а действията, извършени след уведомяването на съда, не пораждат процесуални последици, дори и пълномощникът да не е бил уведомен за оттеглянето“;

Определение № 943/30.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3076/2014 г., I т. о., ТК; Определение № 4277/24.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3581/2022 г., III г. о., ГК; Определение № 61/16.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 294/2022 г., III г. о., ГК и пр.

Ищецът е уведомил съда за оттеглянето на надлежно учредената по делото представителна власт на адв. И. Я. от БлАК едва с молбата от 06.01.2023 г., поради което връчването на този процесуален представител на Определение № 4329/13.05.2022 г., постановено на основание чл. 232 ГПК, на 23.05.2022 г. е било надлежно – арг. чл. 35, изр. 2 ГПК.

Въззивната частна жалба срещу това преграждащо Определение е подадена едва на 06.01.2023 г. , т.е. значително време след изтичане на уредения в чл. 275, ал. 1 ГПК решителен 1-седмичен срок (30.05.2022 г.), поради което тя е просрочена и законосъобразно е била върната от първоинстанционния съд с обжалваното Определение - на основание чл.

3

275, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.

При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи, като неоснователна частната въззивна жалба трябва да бъде оставена без уважение, а обжалваното Определение като правилно бъде потвърдено.

Само за пълнота на изложението трябва да се изясни, че ако в момента е висящ идентичен правен спор, както поддържа ответникът по частната въззивна жалба, при евентуално уважаване на настоящата частна жалба, второ образувано съдебно производство би следвало да бъде прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6499/26.05.2023 г., постановено по гр. д. № 995/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-3 с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано при процесуалните предпоставки, уредени в чл. 280, ал. 1 ГПК, пред ВКС с касационна частна жалба в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение от жалбоподателя.

ПРЕПИС от настоящото Определение да се връчи на жалбоподателя!

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4