Решение № 565 от 02.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. София, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря Ц.С.К. като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20221110200069 по описа за 2022 година

Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Я. Л. Г. срещу наказателно постановление № 21-4332-024498 от 30.11.2021 година на Началника на група към ОПП-СДВР, с което на Я. Л. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на член 140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят посочва, че не е съобразил, че разрешението за временно движение е изтекло, тъй като автомобилът бил дълго време на ремонт.

Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно уведомена, не изпраща представител.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

На 05.07.2021 година при извършена проверка в град София, около 16.54 часа на ул.Свето Преображение“ с посока на движение от ул.“Бъднина“ към ул. „Филип Аврамов“ се установява, че Я. Л. Г. управлява МПС „Ситроен Ц 4“ с рег. № НОМЕР, собственост на „БГТЕЛ“ ООД, чието разрешение за временно движение е изтекло на 01.07.2021 година и водачът управлява МПС с изтекли временни табели. На водача е съставен АУАН серия GA № 363580 от 05.07.2019 година за нарушение на член 140, ал.1 от ЗДвП от свидетеля В. Х..

Въз основа на него е било издадено обжалваното НП след като с постановление от 05.10.2021 година прокурор от СРП е постановил отказ за образуване на досъдебно производство по член 345, ал.2, вр.ал.1 от НК.

Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на св.Х., постановление на СРП 1 от 05.10.2021 година за отказ за образуване на досъдебно производство, разрешение за временно движение, свидетелство за регистрация част I и IIкакто и АУАН.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи.

В настоящия случай АУАН е съставен при спазване на срока по член 34, ал.1 от ЗАНН в деня на установяване на административното нарушение, а обжалваното НП в срока по член 34, ал.3 от ЗАНН, тъй като НП от 30.11.2021 година е в рамките на 6-месечния срок по член 34, ал.3 от ЗАНН, поради което доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Съгласно член 140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Процедурата за това е регламентирана в НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно член 33а, ал.1 от цитираната наредба разрешение за временно движение се издава при издаване на транзитни табели с регистрационен номер, издаване на временни табели с регистрационен номер и за временно придвижване на спряно от движение превозно средство. Съгласно член 33а, ал.3 от Наредбата разрешението за временно движение при издаване на временни табели с регистрационен номер е със срок на валидност една година. Разрешението за временно движение, чийто образец е посочен в Приложение № 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., в унифицирания съгласно Директива на Съвета на ЕС 1999/37 от 29.04.1999 г. код (H) е посочен срокът на валидност на разрешението за временно движение. В приложеното разрешение за временно движение на лист 5 от приобщената прокурорска преписка е видно, че срокът му на валидност е до 01.07.2021 година. Тъй като това разрешение за временно движение се е намирало у водача Я. Г., той е знаел, че към датата на извършеното нарушение няма право да управлява автомобила преди да бъде регистриран по надлежния ред, откъдето се извежда и субективната съставомерност на деянието, а именно, че нарушението е извършено умишлено като деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е целял настъпването на общественоопасните му последици.

Не следва да се споделят доводите на жалбоподателя, че причина извършването на нарушението е обстоятелството, че автомобилът е бил на ремонт поради техническа неизправност и това е наложило Г. да управлява с изтекло разрешение за временно движение. Като нов собственик на автомобил жалбоподателят е могъл да заяви регистрация в компетентните служби на ОПП-СДВР, което е сторил след установяване на нарушението и 2 едва след това да управлява автомобила по пътищата, отворени за обществено ползване.

Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, предвид вида на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и характера на защитените обществени отношения, свързани с правата и задълженията на участниците в движението и опазване на живота и здравето на другите участници в движението. По силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, преценката за маловажност се извършва въз основа на критериите, дефинирани в чл. 93, т. 9 от НК, т. е. маловажно е онова административно нарушение, което с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Нарушението не разкрива отлика от другите, обикновени, случаи на нарушения от този вид. Липсата на вредни последици е взета предвид при определяне на минимален размер на наказанията, но сама по себе си не е основание за приложение чл. 28 ЗАНН.

Административното нарушение е формално и от обективна страна не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други идентични нарушения от същия вид, нито обществената му опасност е явно незначителна, нито са налице многобройни и смекчаващи обстоятелства при извършването му.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-024498 от 30.11.2021 година на Началника на група към ОПП-СДВР, с което на Я. Л. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на член 140, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3