Решение № 273 от 30.11.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Враца, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Калин Тр. Т.ов при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221400500444 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 3564/14.09.2022 г. на адв.М. С., в качеството му на пълномощник на Т. В. К., против Решение № 147/31.08.2022 г. по гр.д.№ 808/2021 г. по описа на Районен съд-Мездра, с което е допусната съдебна делба на съсобствен недвижим имот – *** на жилищен блок, находящ се в гр.***, състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 68.68 кв.м., с прилежащо избено помещение № 6, с полезна площ от 9.48 кв.м., ведно с 3.61 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, а по КККР – недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр.***, ***; вид собственост – частна; тип – жилище, апартамент; брой нива – 1; площ по документ – 68.68 кв.м., избено помещение № 6-948, съотв. 3.61% ид.ч. от общите части на сградата и 3.61% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, между В. Н. К. и Т. В. К. при равни права – по ½ ид.ч. за всеки съделител.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Прави се оплакване, че събраните по делото доказателства не са обсъдени в тяхната цялост.

Посочва се, че на 10.03.1984 г. В. К., който е баща на въззивника Т. К., е закупил процесния имот, а с Решение № 350/03.11.1984 г. бракът му с В. Н.

К. е прекратен. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че след прекратяването на брака имотът е останал в режим на обикновена съсобственост между двамата съпрузи. Твърди се, че повече от една година 1 преди развода съпрузите са били във фактическа раздяла и ищцата е живяла с друг мъж в гр.Роман. В подкрепа на тези твърдения се изтъква, че разводът е по вина на съпругата.

Въззивникът счита, че районният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелката Д., която заявява, че двамата съпрузи са изплатили жилището, тъй като към момента на развода през 1984 г. свидетелката е била на 10 години. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че след развода владението на имота е упражнявано единствено от В. К., а след това от сина му Т. К..

В жалбата се изразява несъгласие с отразеното в първоинстанционното решение, че жилището е закупено със семейни средства, като се твърди, че от представените писмени доказателства се установява, че средствата за закупуване на жилището са осигурени от В. К., който е теглил заеми. Посочва се, че неправилно и без да отчете разпоредбата на чл.21, ал.4, т.2 СК първоистанционният съд е приел, че не е доказан по-голям принос.

Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, да бъде отхвърлен предявения иск за делба и да бъде признато за установено, че Т. В.

К. е единствен собственик на имота.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 4028/19.10.2022 г. от В. Н. К., чрез пълномощника й адв.Т. Т., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се поддържа, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, основано на доказателствата и закона.

Въззиваемата счита, че първоинстанционният съд е обсъдил всички представени по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на материалния и процесуалния закон. Намира, че по делото е доказано, че е съсобственик на процесния имот с права върху ½ ид.ч. Навежда доводи, че от приложените документи безспорно се установява, че имотът е закупен по време на брака й с В. Т. К. с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ на името на В. Т. К. за сумата 14 538 неденоминирани лева, заплатена напълно към момента на сключване на договора със средства от семейния бюджет в размер на 7 538 лв. и със заем от ДСК в размер на 7 000 лв. Посочва, че до сключване на окончателния договор от 10.03.1984 г. се е стигнало след подадена от В. К. молба от 13.02.1984 г. до председателя на ОНС-Мездра и приложена декларация по чл.119 НДИ, ПМС № 35/1974 г., чл.10 ЗСГ и ППЗСГ, в която деклараторът е посочил семейното си положение и членовете на семейството си – съпруга В. К.а и син Т. К., както и брутния месечен доход на цялото семейство от 350 лв. При тези фактически данни се обосновава извод, че имотът е придобит в режим на СИО. Навеждат се доводи, че след прекратяването на брака с Решение № 357/24.09.1984 г. по гр.д.№ 350/1984 г. по описа на МРС е прекратен и режима на СИО, при което семейното жилище е станало обикновена съсобственост между бившите съпрузи с равни права – по ½ ид.ч., като след смъртта на В. К. притежаваната от него ид.ч. от имота е наследена от единствения му законен наследник Т. К.. Въззиваемата счита, че в делбеното производство не може да бъде извършено позоваване на вината за прекратяване на брака, както и че въззивникът се е позовал избирателно на текстове от бракоразводното решение, пропускайки други, в които е посочено, че съпрузите живеят в едно жилище.

2

В отговора се навеждат доводи, че ответникът се опитва да докаже чрез свидетелски показания, че ищцата няма принос за придобиването на семейното жилище и същото е било платено само от В. К., което е недопустимо съобразно чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Развиват се съображения, че чл.29, ал.3 СК дава възможност при прекратяване на СИО с развод да се определи по-голям дял от общото имущество по искане на единия съпруг, ако приносът му в придобиването надхвърля значително приноса на другия съпруг, но срокът за предявяване на този иск е преклузивен и в случая е изтекъл на 03.11.1985 г., без такъв да бъде предявен.

Въззиваемата намира за несъстоятелни изложените в жалбата оплаквания, че районният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства. Счита, че доказателствата са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи за основателност на предявения иск и неоснователност на направеното от ответника възражение за придобиване на имота по давност. Твърди, че винаги е възприемала жилището като съсобствено, а това, че не го е ползвала през определени периоди от време се дължи на предоставянето на жилището за ползване на бившия й съпруг, който е упражнявал родителските права, а впоследствие – на отсъствието й от страната. Твърди също, че винаги е поддържала добри отношения със сина си и докато е била на работа в Италия му е изпращала пари и му е дала дебитната си карта, за да разполага с пенсията й.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение, да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано и да й бъдат присъдени направените деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка на основание чл.269, изр.1 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Мездра е сезиран с искова молба на В. Н. К., с ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.Мездра, с която против Т. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.***, е предявен иск за съдебна делба на недвижим имот, представляващ *** на жилищен блок, находящ се в гр.***, състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 68.68 кв.м., с прилежащо избено помещение № 6, с полезна площ от 9.48 кв.м., ведно с 3.61 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, а по КККР – недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр.***, ***; вид собственост – частна; тип – жилище, апартамент; брой нива – 1; площ по документ – 68.68 кв.м., избено помещение № 6-948, съотв. 3.61% ид.ч. от общите части на сградата и 3.61% ид.ч. от правото на строеж върху мястото.

В исковата молба се твърди, че имотът е закупен по време на брака на ищцата В. Н. К. с В. Т. К. с Договор за продажба на държавен недвижим имот от 10.03.1984 г. за цената от 14 538 неденоминирани лева, заплатена напълно 3 към момента на сключване на договора със средства от семейния бюджет /7 538 лв./ и със средства от заем от ДСК /7 000 лв./. Посочва се, че имотът е закупен на името на В. Т. К., но бил съпружеска имуществена общност /СИО/ с равни права за двамата съпрузи, тъй като е придобит по време на брака.

Сочи се също, че с Решение № 357/24.09.1984 г. по гр.д.№ 350/1984 г. на РСМездра е допуснат развод между ищцата и В. Т. К., при което режимът на СИО е прекратен и имотът е станал обикновена съсобственост на бившите съпрузи при равни права – по ½ ид.ч. на всеки от тях, като владението върху имота е било съвместно, но ползването му е било предоставено на В. Т., който е упражнявал родителските права спрямо роденото от брака дете – ответника Т. В. К..

Според изложеното в исковата молба, на 23.08.2018 г. е починал В. Т.

К. и негов единствен законен наследник е ответника. Между него и ищцата не може да бъде постигнато съгласие за доброволно поделяне на имота, което поражда правен интерес от предявяването на настоящия иск.

Ищцата моли да бъде допусната съдебна делба на описания недвижим имот между съделителите съобразно правата им по закон.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Т. В. К., който оспорва предявения иск.

Признава, че е син на ищцата и В. Т. К., че делбеният имот е придобит през 1984 г., както и че през същата година родителите му са се развели като родителските права и ползването на жилището са предоставени на баща му.

Оспорва, че жилището е придобито в режим на СИО, и твърди, че е закупено изцяло на името на В. К., както и че той е заплатил цялата продажна цена.

Посочва, че макар и към момента на придобиване на делбения имот родителите му да са имали сключен граждански брак, те реално са били във фактическа раздяла, тъй като ищцата е напуснала семейството си и е заживяла с друг мъж първоначално в гр.Роман, а впоследствие – в с.***. В подкрепа на това свое твърдение се позовава на изложените от МРС мотиви в бракоразводното решение.

В отговора на исковата молба се сочи, че след развода в жилището са останали да живеят В. К. и сина му Т. К., а след като ответникът е навършил пълнолетие през 1986 г. баща му го е оставил да живее сам в жилището и е отишъл да живее в с.***, където е и починал на 23.08.2017 г. През този период ищцата и сина й са поддържали някаква връзка, но не са били в добри отношения. Твърди се, че след напускането на семейното жилище през 1983 г. ищцата не се е връщала там, че след 1986 г. до настоящия момент този имот се ползва единствено от ответника, който се грижи за поддръжката и ремонтите му и го владее за себе си като собственик. Според изложеното в отговора, бащата на ответника му е казал, че апартаментът е само негов (на ответника), че отношенията с майка му са уредени при развода и тя няма нищо общо с това жилище. Ето защо ответникът е владеел имота единствено за себе си и никой не е предявявал собственически претенции. При тези фактически доводи се прави възражение за придобиване на имота по давност от ответника и се иска предявеният иск за делба да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство са ангажирани писмени и гласни доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота дават основание на настоящия съдебен състав да приема за установено от фактическа страна следното:

4

Между страните не се спори, че ищцата В. Н. К. е била в граждански брак с В. Т. К., както и че от брака им е роден ответника Т. В. К.. Безспорно е и обстоятелството, че бракът им е прекратен с Решение № 357/24.09.1984 г. по гр.д.№ 350/1984 г. по описа на Районен съд-Мездра. Видно от представеното по делото заверено копие от това решение, съдът е приел, че вина за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство има съпругата В. Н., предоставил е родителските права спрямо детето Т. К. за упражняване на бащата и е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр.***, ***, на съпруга Т. В. К..