Определение № 19813 от 06.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19813 гр. София, 06.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20241100111284 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Г. В. К. срещу Прокуратура на Република България, с която се претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 1 000 000 евро за вреди, причинени на ищеца от обстоятелството, че в Постановление от 19.09.2024г. по пр.пр.№6812/2024г. по описа на СРП и пр.пр.

№17384/2024г. по описа на СГП, прокурор Кристиян Александров в посочил, че постановлението не подлежи на обжалване. Г. В. К. счита, че това посочване означава отказ от правосъдие, ограничаване достъп до съдилищата, залоупотреба с право, лъжа и манипулация, нарушаване на основни човешки права и общностното право. Въпреки изрично дадени указания за посочване на конкретно нанесени вреди, Г. В. К. не е посочил такива. Посочено е, че ищецът не е подавал жалба срещу Постановление от 19.09.2024г. по пр.пр.№6812/2024г. по описа на СРП и пр.пр.№17384/2024г. по описа на СГП.

По делото е изискано от СГП представяне на препис от Постановление от 19.09.2024г. по пр.пр.№6812/2024г. по описа на СРП и пр.пр.№17384/2024г. по описа на СГП, от което се установява, че с него се потвърждава постановление на СРП за отказ да бъде образувано досъдебно производство, като действително е посочено, че постановлението не подлежи на обжалване на осн. чл.213, ал.4 от НПК. Изискана е и справка дали от Г. В. К. е подадена жалба срещу постановлението, като отговора е отрицателен.

При изложените твърдения в исковата молба, както и с оглед уточненията, направени с молба от 29.10.2024г., настоящия състав намира предявения иск за процесуално недопустим поради следното:

Отговорността на Държавата, чрез процесуалния й субституент ПРБ, за вреди от действия на прокуратурата може да се търси в изчерпателно изброени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ случаи, сред които не попада описания в исковата молба. Касае се за вреди от текущи действия на магистрат по упражняване на правомощията му за инстанционен контрол, както и за вписване в акт, касаещо реда за обжалване, което вписване не е задължително за страната молител, тя може и да не се съобрази с него и да отнесе претенцията си в по-горна инстанция, която да ревизира посоченото. Тогава когато посоченото от магистрат, може да бъде обект на инстанционна проверка, то не може да представлява краен съдебен акт, визиран в някоя от хипотезите на ЗОДОВ и отговорност не може да бъде търсена по този ред.

Вписването в акт по хода на производството, че не подлежи на обжалване, само по себе си не може да доведе до никакви вреди за страната, доколкото тя е свободна до не се съобрази с вписаното и да поиска инстанционна проверка, независимо от вписването. Тогава когато едно действия на магистрат е обективно невредоносно, то не може да се ангажира 1 отговорността на Държавата.

За непредвидени в ЗОДОВ хипотези отговорността на органа се реализира по реда на деликтната отговорност на чл.49 от ЗЗД. В тази хипотеза ищецът следва да изложи твърдения за всеки един от елементите на фактическия състав – противоправност, деяние, настъпила вреда, причинна връзка между деянието и вредата. В случая по делото не са посочени никакви вреди от действията на прокурора, постановил акта. Действията по вписване на ред за обжалване не могат да бъдат противоправни доколкото се явяват в изпълнение на вменено задължение. Вреди не може да настъпят доколкото страната е разполагала с правото да не се съобрази с вписаното в акта и да защити правата си чрез отнасяне на въпроса пред по-горна инстанция, поради което и отговорност не може да се реализира и по този ред.

Актът, от който се твърди да са настъпили твърдените вреди – постановление по конкретна преписка, в който е записано, че не подлежи на обжалване, е част от същинската дейност на магистратите в процеса на правоприлагането - осъществяването на съдебната власт по смисъла на чл. 132 от Конституцията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят е въвел т. нар. "функционален имунитет" на магистратите. Доколкото в процесния случай не се твърди престъпление от общ характер, прокурора, постановил процесния акт, има функционален имунитет и не може да носи гражданска отговорност за вредите, причинени от постановлението. Поради това и иск с пр. осн. чл.45 ЗЗД против него би бил недопустим. Предвид обстоятелството, че прокурора не носи гражданска отговорност, недопустимо е по исков ред да се търси отговорност по чл. 49 ЗЗД и от възложителя на работатата му – съответната прокуратура. По общия ред държавата може да отговаря за вреди от действия на магистрат, само ако противоправността/ неправилността на съдебен акт е установена чрез някои от предвидените в закона процесуални способи/ Опр. № 100/28.02.2020г. по ч.гр.д. № 531/20г., ВКС, III г.о., Опр. № 403/30.01.2024г. по ч.гр. № 68/24г., ВКС, II г.о., Р № 50058/07.07.2023г. по гр.д. № 3192/22г., ВКС, II г.о./. Съгласно възприетото в посочената съдебна практика, както е разяснено в Решение № 50058 от 07.07.2023 г. по гр.д. № 3192/2022г. на ІІ г.о. и в актовете, към които то препраща (решение № 110 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 93/2012 г., определение № 534 от 13.12.2019 г. по ч. гр. д.

№ 4266/2019 г. на IV г.о., решение №348 от 08.01.2018г. по гр.д. № 495/2017г. на ІV г.о., определение №189 от 17.08.2022г. по ч.гр.д. № 2246/2022г. на І г.о.), при наличието на функционален имунитет искът по чл.45 ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим, но това не изключва изобщо отговорността на Прокуратурата за техни противоправни действия и бездействия, от които са произтекли вреди. Специално уредените хипотези на такава отговорност са посочените в ЗОДОВ. Извън тези уредени в ЗОДОВ хипотези, ПРБ носи отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен. Не може да се търси отговорност на държавата чрез ПРБ за всеки влязъл в сила акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на актовете е обект на контрол в производствата по обжалването им. В конкретния случай, не се твърди, нито се установява Прокурора да е извършил умишлено престъпление от общ характер, нито постановлението да е отменено.

Изложените факти не могат да се подведат и под никоя от специалните хипотези на ЗОДОВ, предвиждащи обективна отговорност на органите на ПРБ. Ето защо, искът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

С исковата молба ищецът е заявил искане за предоставяне на правна помощ по делото. Молбата за предоставяне на правна помощ по смисъла на чл.21, т.2 от ЗПП съдът намира за неоснователна. Допускането на правна помощ се явява процесуално неоправдано съгласно чл.24, т.1 от ЗПП, съобразно ползата която би донесло за ищеца съобразно предмета на исковата претенция. С оглед горните изводи за недопустима искова претенция 2 на осн.чл.24, т.2 ЗПП правна помощ не се предоставя. Следва да се вземе предвид и служебно известния факт на състава за наличието на многобройни дела заведени със сходно съдържание, което обстоятелство сочи на злоупотреба с процесуални права съгласно чл.3 от ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че ищеца не е посочил изрично и за какво конкретно процесуално действие по хода на делото желае предоставяне на правна помощ.

Съобразно изложеното СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 02.10.2024год. на Г. В. К. за допускане правна помощ по гр.д. №11284/2024г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І11 състав като неоснователна.

ПРЕКРАТЯВА гр.дело №11284/2024г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І -11 състав.

ВРЪЩА искова молба вх.№104856/02.10.2024г., по която е образувано гр.д.

№11284/2024г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-11 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3