Решение № 499 от 04.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Велико Търново, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20254100500510 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от „ЕРП Север“ АД, гр. Варна, подадена чрез адв. А. М. от ВТАК, против Решение № 411/12.03.2025 г. по гр.д. № 3099/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което жалбоподателят е осъден да заплати на М. В. на основание чл. 55, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД сума в размер на 3690,86 лв., платена без основание по фактура № 0105982160/30.09.2019 г., което вземане е придобито с договор за цесия от 27.09.2024 г. между С.А. /цедент/ и ищеца /цесионер/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон.

Въззивникът поддържа становище, че претенцията на ответника спрямо праводателя на ищеца е с правно основание чл. 55 ПИКЕЕ. Заема становище, че за да е налице хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ, достатъчно е съставянето на 1 констативен протокол за проверка на средството за измерване в съответствие с чл. 49 ПИКЕЕ, какъвто е бил съставен в процесния случай, като няма изискване да се изследва причината, довела до начисления в скрития регистър.

По тези съображения смята, че са налице предпоставките на чл. 55 ПИКЕЕ, които дават право на жалбоподателя да коригира доставеното количество ел. енергия на абоната, като се начисли измереното в невизуализирания регистър количество електрическа енергия. Счита, че за жалбоподателя е налице основание да начисли и остойности преизчисленото количество ел. енергия, респ. да получи и задържи платената от ищеца сума в размер на 3690,86 лв. С тези доводи, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна. Възразява, че за жалбоподателя не е възникнало вземане за корекция, тъй като от приетите по делото доказателства не се установява причина за наличие на запис в тарифа 1.8.3 на процесния електромер, нито кой е началният момент, в който е започнала да се натрупва електроенергия в невизуализирания регистър. Счита, че въз основа това, не може да се направи категоричен извод за наличие на основание по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, като намира, че следва да бъде взето предвид, че процесният електромер не е монтиран нов в обекта на абоната, като същият е бил с налични показания по тарифа 1 и 2, но без да са посочени показания по останалите регистри. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че 2 съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника по делото – „ЕРП Север“ АД да заплати на ищеца сумата от 3690,86 лв., представляващо платена при начална липса на основание стойност на фактура №0105982160 от 30.09.2019 г., начислена по корекционна процедура за периода 09.03.2017 г. - 24.06.2019 г. за обект, находящ се в с. П., общ. Д., с клиентски номер *** и абонатен номер ***. В исковата молба ищецът М. В. Т. излага твърдения, че по силата на договор от 27.09.2024 г. е придобил вземане от С.В.А. срещу ответника в посочения размер и на посоченото основание. Сочи се, че в началото на м. октомври 2019 г. А. получил от ответното дружество писмо, с което бил уведомен, че на 24.06.2019 г. служители на ответното дружество извършили проверка в обекта му и съставили констативен протокол № 1202873, становище за начислена ел.енергия и фактура от 30.09.2019 г., която абоната заплатил. Ищецът оспорва констатациите в КП. Твърди, че СТИ не отговаря на метрологичните характеристики за точност при измерване на ел. енергия.

Сочи, че не е констатирано външно вмешателство върху схемата на електромера, клемите и клемния блок, както и не е установена причината и периода за възникване на записа в Тарифа 3. Оспорва корекционната процедура, по която е начислена ел. енергията. Ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да възстанови на ищеца сумата от 3690,86 лв., начислена по фактура № 0105982160 от 30.09.2019 г., което вземане е придобито от ищеца с договор за цесия от 27.09.2024 г., сключен между С.В.А. - цедент и М. В. Т. - цесионер, представляваща заплатена без основание сума за недоставена и непотребена ел. енергия, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът, в отговора си по чл. 131 ГПК, оспорва основателността на предявения иск. Посочва, на 24.06.2019 г. служители на „ЕРП Север“ АД са 3 извършили проверка на СТИ, обслужващо обекта, находящ се в с. П., общ. Д., с клиентски № *** и абонатен № 0200106167, при която електромерът бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ. Сочи, че при проверката в БИМ било установено наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани на дисплея регистри. Ответникът счита, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, поради което е извършено преизчисление на потреблението на абоната за период от 09.03.2017 г. /датата на монтиране на електромера/ до датата на демонтажа на електромера /24.06.2019 г./, като е изготвена справка. Ответното дружество издало фактура за сума в размер на 3690,86 лв., която сума, ответникът счита, че е правомерно начислена. Счита, че след като сумата по фактурата е платена с основание, не може да възникне транслативният ефект на договора за цесия. С оглед гореизложеното моли искът да бъде отхвърлен.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на изслушаната СТЕ, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации, поради което препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

По делото не се спори, че С.В.А. е потребител на електроенергия в процесния обект по смисъла на § 1, т. 41б б. „а”от ДР на ЗЕ. Не се спори и обстоятелството, че процесният електромер е бил присъединен към електрическата мрежа, поради което между абоната и ответната страна по делото е налице облигационно правоотношение във връзка с доставена ел. енергия в обекта на А.. Няма спор и относно това, че на 24.06.2019 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на средството за техническо измерване в процесния обект. СТИ е демонтирано и изпратено за проверка и експертиза в БИМ, като преди това в протокола служителите са отразили показанията на Тарифите на СТИ, при които е демонтирано. На демонтираното СТИ е извършена метрологична експертиза, при която е установено наличие на преминала енергия по тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея. За извършената проверка е съставен Констативен протокол №1864/19.09.2019 г. от ГД „МИУ“ гр. Варна. Въз основа на КП от метрологичната експертиза ответното дружество е изготвило справка за корекция, с която е коригирало доставената на ищеца ел. енергия за периода от 4

09.03.2017 г. /датата, на която електромерът е бил монтиран в обекта на абоната/ до датата на демонтажа на електромера на 24.06.2019 г. Издадена е фактура № 0105982160/30.09.2019 г. за начислено количество ел. енергия на стойност 3690,86 лв. с ДДС, която сума се претендира за количество ел.енергия, остойностено на база цени за технологични разходи за услугите достъп и пренос до електроразпределителната мрежа.

От представения по делото договор за прехвърляне на вземане от 27.09.2024 г., се установява, че С.В.А. е прехвърлил на ищеца М. В. Т. вземането си към „ЕРП Север“ в размер на 3690,86 лв., платена сума по фактура №0105982160 от 30.09.2019 г. До „ЕРП север“ е отправено уведомление за извършена цесия от цесионера, упълномощен от цедента.

От представените по делото писмени доказателства /протокол от 2017 г. за монтаж на СТИ, л. 31/ се установява, че СТИ не е било ново към момента на монтирането му в обекта на ищеца, като преди неговия монтаж е извършена проверка на същото, при която е измерено количеството енергия в регистри Т1 и Т2. От прието по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза се установява, че СТИ не е тип „SMART“, поради което не може да се установи точния ден, час и съответно причина, поради която са възникнали показания в невизуализирания на дисплея на СТИ регистър на тарифа Т3.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е предпоставено от пълното и главно доказване от страна на ищеца, че е платил, а ответника е получил процесната сума. В тежест на последния, при въведените твърдения от ищеца за липсата на основание за получаването й, е да установи пълно и главно фактите, от които произтича правото му да я задържи.

Както посочва и първоинстанционният съд, с измененията на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/17.07.2012 г.) в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на 5 случаите неизмерена, неправилно и неточно измерена електрическа енергия. С изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ /ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г./ е уредена възможност да бъдат извършени корекции на сметките на потребители и в случаите на ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ, какъвто е процесния случай, но при спазване на определени изисквания, уредени в действащите ПИКЕЕ /ДВ, бр.

35/30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г./. В случая ответникът следва да докаже, че са осъществени елементите от фактическия състав на корекционната хипотеза по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, която му дава право да начисли измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия, когато са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване.

По делото безспорно се доказа, а и това обстоятелство не е спорно между страните, че сумата от 3690,86 лв., начислена по фактура № 0105982160/30.09.2019 г. е била изцяло платена /извлечение за фактури и плащания – л. 36/. Ответникът обаче не е установил, при условията на пълно и главно доказване, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, даващи му право да начисли измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ. Действително, както посочва въззивникът, на основание чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ при извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Както е приел и първоинстанционният съд, констативният протокол е подписан от двама служители на ответника и един свидетел, поради което отговаря на изискванията на ПИКЕЕ. Въпреки това, неоснователно е направеното в жалбата възражение, че за прилагане на процедурата по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ достатъчно е съставянето на констативен протокол за проверка на средството, в който да е установено, че има измерени количества енергия в невизуализираните регистри на СТИ. Този извод следва от факта, че в разпоредбата изрично е посочено, че начисляване на енергия, отчетена в невизуализиран регистър се допуска единствено ако тя е измерена след монтажа на СТИ.