Решение № 53 от 10.05.2023, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 37/2023
- Вид
- Решение № 53
- Подписан
- 10.05.2023
- В сила
- 10.05.2023
- Състав
- ИГЛИКА ВАСИЛЕВА ЖЕКОВА, СЛАВ ИВАНОВ БАКАЛОВ, ГЕОРГИ ТОДОРОВ БОЗУКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 221, ал. 2, пр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 222, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 13 ал. 1 т. 1 · Валутен закон
- чл. 18 ал. 6 · Валутен закон
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 ал. 1 т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
Р Е Ш Е Н И
Е № 53
Гр. Сливен, 10.05.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ГЕОРГИ БОЗУКОВ при участието на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ и при секретаря ГАЛЯ
РАЙКОВА - ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 37 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20222220200520 по описа на Районен съд – Нова Загора за 2022 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 19/16.02.2023 г. по АНД № 20222220200520/2022 г. на
Районен съд – Нова Загора е отменено Наказателно постановление № 0094498/20.06.2022 г. на Заместник – директора на ТД на НАП – Бургас, с което на „Прима 2000 – З. к.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г. Б., у. „Л.“ № ***, представлявано от А. Н. Д. за нарушение по чл. 13а ал.
10 и чл. 18 ал. 6 от Валутния закон (ВЗ), във вр. с чл. 59 ал. 1 от Наредба за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева, като е осъдена НАП да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 440,00 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател ТД на НАП – Бургас, която чрез пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съдебен състав, които счита за необосновани и неправилни. Твърди, че дружеството, в качеството му на лице по чл. 13 ал. 1 т. 1 от ВЗ е извършило нарушение във връзка с дейността си, съгласно Приложение № 3а и разпоредбата на чл. 41 ал. 3 т. 2 от Наредба за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие (Наредбата). Позовава се и на чл. 59 от същия подзаконов нормативен акт, съгласно който търговците на з. и. трябва да държат в търговските обекти само п. и м. и. с четливо обозначение на в. и на съответната п. В акта и НП били съобразени всички процесуални изисквания за законосъобразност, заложени в ЗАНН.
Приложените правни норми били съответни на описаното от фактическа страна административно нарушение и достатъчни наказаното лице да разбере в цялост нарушението и организира защитата си. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и потвърди наказателното постановление. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк С. Д., който поддържа жалбата, като моли съда да отмени първоинстанционното съдебно решение и потвърди наказателното постановление, с претенция за разноски.
В с.з. ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмени бележки от пълномощник се заявява неоснователност на жалбата, с молба същата да бъде отхвърлена. Споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление, като твърди, че същото е издадено и при липса на материална компетентност у издателя. Позовава се на приобщена по доказателствата Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г., издадена от министъра на финансите с предмет оправомощаване на определени длъжностни лица от системата на НАП за прилагане на санкции по определени текстове от Валутния закон. Разпоредбата на чл. 18 ал. 6 от ВЗ не била измежду посочените в акта, т.е. наказателното постановление било издадено при липса на компетентност. Моли съда да остави в сила атакуваното съдебно решение, с претенция за присъждане на разноски.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава становище за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Моли касационната инстанция да го остави в сила като мотивирано, последователно и логически изведено.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима и по същество – основателна.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 30.03.2020 г. в 9:52 ч. длъжностни лица при ТД на НАП – инспектори по приходите извършили проверка в търговски обект – з. к. в ***, ***, с. от „Прима 2000 – З. к.“ ЕООД, при която извършили преглед на всички з. н. за налични з. р., а именно: р., под нея 585 – т. Поради липса на такива, з. н. били и., п. и и. с п. к. – 1594,96 г. з., съгласно опис. И. били подложени на специализиран анализ в лаборатория за контрол върху и. от б. м. към ТД – Бургас, като съгласно приложено по преписката Удостоверение от 19.04.2022 г., представените и. са: п. – 85 ч., з. с т. 332,64 г., с. – 48 б., з. с т. 474,68 г., от които 7,51 г. С. щ. с м. з., о. – 123 б., з. с т. 351,08 г., г. с к. – 20 б., з. с т.
26,80 г., г. – 73 б., з. с т. 314,32 г., м. – 23 б., з. с т. 74,58 г. и к. – 18 б., з. с т. 47,66 г. Според данните в удостоверение от същата дата, съставено от длъжностно лице при цитираната лаборатория, няма в. м. на следните и. от проверените: 3 б. с., 3 б. о., 20 б. г. с к. и 1 б. г. На 07.06.2022 г. инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас съставил срещу дружеството Акт за установяване на административно нарушение № 0094498, в който описал от фактическа страна, че в посочения по – горе обект се държат и са изложени на стелажите за продажба и. от з. с т. 585 (и. от с.), на които няма поставен български държавен знак, съгласно чл. 41 ал. 3 т. 2 от Наредба за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие – държавна марка за з. – п.
585 и с. р.; л. на държавен знак се к. при: 20 б. г. с к. с о. г. 26,80 г., 3 б. о. с о. г. – 6,37 г., 3 б. с. с о. г. 40,44 г. и 1 б. г. с г. 3,14 г. Така описаното от фактическа страна актосъставителят квалифицирал като нарушение по чл. 59 ал. 1 от цитираната наредба, във вр. с чл. 13а ал. 10 и чл. 18 ал. 6 от ВЗ. Въз основа на съставения акт, на 20.06.2022 г. Заместник – директорът на ТД на НАП – Бургас издал Наказателно постановление № 0094498/20.06.2022 г., с което на „Прима 2000 – З. к.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г. Б., у. „Л.“ № ***, представлявано от А. Н. Д. за нарушение по чл.
13а ал. 10 и чл. 18 ал. 6 от Валутния закон (ВЗ), във вр. с чл. 59 ал. 1 от Наредба за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие наложил имуществена санкция в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева.
Към доказателствата са приобщени Удостоверение за регистрация № 1211/19.11.2021 г. на Министерство на икономиката, издадено на „Прима 2000 – З. к.“ ЕООД на основание чл. 13 ал. 1 от ВЗ, ведно с приложение към него, приемо – предавателни разписки за п. и. от ж. м. с т. 1621,76 г., Протокол за предаване на и. и. от ж. м.; Свидетелство за регистрация на фискално устройство № 1002400/09.02.2021 г.
За да отмени наказателното постановление, Районният съд е изложил следните правни изводи:
Решаващият съд е приел, че в АУАН и НП се съдържа словесно описание на едно административно нарушение, а при правната квалификация не е конкретизирано изпълнителното деяние, въпреки че нормата предвижда повече от едно деяния. Въведените в чл. 59 ал. 1 изр. първо и второ от Наредбата изпълнителни деяния съставлявали отделни административни нарушения, за извършване на всяко от които наказващият орган можел да наложи съответното административно наказание. Липсвала яснота кое от тези деяния е осъществено, а нито в акта, нито в НП се твърдяло, че процесните з. и. не са били държани на отделно място с четливо о. на в. им. Едновременно с това се сочело, че на и. и. т. 585, т.е. н. на п. Разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от Наредбата не поставяла изискване всички б. да бъдат обозначени с български държавен знак, доколкото същите можело да са с произход от друга държава и продажбата им да е законна. Решаващият състав приел още, че не е установено по безспорен начин дали процесните н. са били з. в обекта, или са предназначени за продажба, поради което неизяснена оставала фактическата обстановка. Съобразно описанието на нарушението от фактическа страна съдът се затруднява да квалифицира деянието, водещо до извод за невъзможност на дееца да разбере в какво се състои неговото нарушение. С извод, че при съставяне на акта е нарушена нормата на чл. 42 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, а при издаване на НП – чл. 57 ал. 1 т. 6 от с.з., първоинстанционният съд приел, че проведеното административнонаказателно производство страда от съществени пороци, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице.
Решението на
Районния съд е валидно и допустимо, но е неправилно, поради нарушение на закона – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Необосновани са изводите на въззивния съд за нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. В НП се съдържа подробно описание на констатираното нарушение, както и на нарушената правна норма. Обстоятелството, че не е посочено, че е нарушено правилото по чл.59 ал.1 изр. първо от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ, не е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото от описанието на нарушението ясно е посочено в какво се състои същото и е цитирана нарушената правна норма, а именно тази на чл.59 ал.1 изр.първо от горепосочената наредба. В този смисъл ответника по касацията е можел да разбере за какво е ангажирана отговорността му и да организира защитата си.
Съдът намира за неоснователно поддържаното възражение за липса на компетентност на наказващия орган. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на министъра на финансите във връзка с чл. 18, ал. 12 от Валутния закон. В действителност в параграф 6 от ПЗР на НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ е предвидено, че контролът по прилагането на наредбата се възлага на министъра на икономиката и индустрията, но в наредбата не са предвидени санкционни норми, които да се прилагат при установено нарушение на наредбата.
При такава хипотеза се налагат предвидените във Валутния закон санкции. В параграф 9 от ПЗР на Валутния закон се предвижда, че изпълнението на закона се възлага на министрите на финансите и икономиката и на БНБ. В настоящия случай дружеството-жалбоподател е било санкционирано по Валутния закон за извършено нарушение на наредбата. Следователно заповедта на министъра на финансите, с която е оправомощен зам. директора на ТД на НАП – Бургас да издава наказателни постановления за процесното нарушение е относима към настоящия казус и от нея произтича безспорна компетентност на наказващия орган.
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не се споделят доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП във връзка с описание на нарушението. Както в АУАН, така и в НП подробно са описани обстоятелствата, при които е било извършено процесното нарушение. Ясно и недвусмислено е отразено, че нарушението се състои в това, че дружеството-жалбоподател е държало в проверения обект и. от з., които били изложени за продажба и които имали само о. т. 585, без да имат поставен български държавен знак. Така описаният фактически състав е бил подведен от АНО и актосъставителя и под правилната правна норма, като както в АУАН, така и в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ, съгласно която лицата, които п. з. и с. и., произведени в страната и внесени от чужбина, или изработват с материал на клиента (ишлеме) т. и., трябва да държат в търговските обекти или а. само п. и м. и., поставени на отделни и ясно разграничени места с четливо о. на в. - "з." и "с.", и на с. п.
Разпечатката съдържа 36 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e40a49c6-7d14-4986-b74e-267c113a690d