Решение № 61 от 26.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Б., 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Лозена Д. като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20231200900048 по описа за 2023 година съобрази следното:

Ищец в процеса е В. М. К., ЕГН **********, адрес с. Г., общ. Г., обл. Б., ул.

И.р.*.

Претенциите са насочени срещу ЗАД Д.Б.Ж.З., ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., район И., ж. к. Д., бул. „Г. М. Д.“ *, представлявано от Б.Г.

И. и Т.Д.Т..

Трето лице-помагач на застрахователя е Р. А. А., ЕГН **********, адрес с. Х., общ. Г., обл. Б..

В исковата молба се твърди, че ищецът е отглеждал като своя родна дъщеря В.З.О., на *** години, загинала в резултат на ПТП. На 29.01.2022 г., около 20:35 ч., на път III-1972, км 2,8, между с. Х., общ. Г., обл. Б., и с. Д., общ. Г., обл. Б., лек автомобил „Форд Фокус“, с peг. № ***, собственост на Р. А. А. и управляван от същия, не спазил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с пострадал. Вследствие на настъпилия инцидент загинала В.З.О.. По случая бил изготвен протокол за оглед на местопроизшествието от 30.01.2022 г. Образувано било ДП № 38 от 2022 г. на РУМВР Г.Д., производството по което към момента не било приключило с влязъл в сила акт. Причина за настъпване на процесното ПТП били допуснатите от 1 неизвестния водач на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното, в случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на неизвестния водач и настъпилите общественоопасни последици - причинената смърт на пострадалата В.З.О.. За увреждащия лек автомобил, управляван от неизвестен водач, имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, със срок на покритие от 27.10.2021 г. до 26.10.2022 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 29.01.2022 г. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ, в размер на 10 420 000 лева, която сума представлявала минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В конкретния случай ищецът предявил претенцията си за изплащане на обезщетение и изпратил на застрахователя всички документи на 14.04.2022 г. По случая била заведена щета

№

0801-002300/2022-01, по която застрахователят, в законовоустановения срок, не заплатил обезщетение. С оглед на изложеното, в случая били налице предпоставките за ангажиране отговорността му за причинените неимуществени вреди на ищеца в резултат на настъпилата смърт на отглежданото от него дете В.З.О.. Той отглеждал като своя родна дъщеря загиналата от момента на нейното раждане до момента на настъпването на смъртта й. Несвоевременната и неочаквана кончина на В. причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания на ищеца. В. приемал починалата като свое дете, като от своя страна и В. приемала ищеца като свой роден баща и се обръщала към него с думите „тате“, „татко“. Към датата на ПТП пострадалата била само на *** години, младо момиче, здраво, жизнено, била отговорна и амбициозна, помагала във всичко на семейството на отглеждащия ищец. Между двамата съществувало особено силно чувство на обич, уважение, взаимно подкрепа и всеотдайност. Ищецът не можел да приеме и преодолее случилото се, мъката му била огромна. Покосен бил един човешки жИ.т в самото му начало, прекършени били всички мечти и надежди на отглеждащия баща, свързани с отглежданото от него дете, изчезнал 2 смисълът на жИ.та му. В. загубил своето най-мило и свидно - детето си.

Моралните страдания на ищеца и претърпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да го съпътстват през целия му жИ.т. Травмата от преживяното, болките и страданията от загубата на найскъпото - детето, щели да останат за цял жИ.т и с времето щели да се увеличават, защото било безспорно, че загубата на дете, за което са полагани грижи още от момента на неговото раждане, била най-тежката загуба и найголямата трагедия, която можела да се случи на отглеждащия родител. Всеки родител знаел, че няма по-тежка и непреодолима загуба от смъртта на дете.

Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на дете била особено трагично обстоятелство, което завинаги променило жИ.та му, това била възможно най-голямата трагедия, която преобърнала жИ.та на ищеца, лишила го завинаги от радости, ценности, смисъл и амбиции в жИ.та, изпразнила жИ.та му от съдържание, направила оставащото съществуване особено трагично, отдадено на постоянна скръб и страдание. Тази болка не можела да бъде компенсирана с нищо. Към настоящия момент била налице трайна промяна в психологическото и емоционалното състояние на ищеца - същият станал напрегнат, изнервен, депресиран, с честа смяна на настроенията, ограничил социалните си контакти, като често плачел за пострадалата и с мъка си спомнял за всички моменти, преживени с В.. Загубата й причинила на ищеца огромен психически стрес, неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължавали и щели да продължават, тъй като загубата на най-близкия до него човек била непрежалима. Независимо от изминалото време, болката от загубата не утихвала, в резултат на което ищецът продължавал да страда и скърби. Причинените му болки, страдания и психически стрес следвало да бъдат компенсирани. Неимуществените вреди имали по-голямо значение и се оценявали по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от ПТП.

Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира, в относително пълен обем, психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление. Вредите на ищеца били в резултат на виновното поведение на 3 водача на лекия автомобил „Форд Фокус“, а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото. Съгласно чл. 432 от КЗ, увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, поради което за ищеца бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди.

Претендираната сума била съобразена, от една страна, с принципа на справедлИ.ст, с оглед на претърпените мъка и страдание от причинената смърт, както и причинените неудобства, болки и страдания, а от друга страна - с лимита на отговорност на застрахователната компания и съдебната практика по компенсиране на вреди от този вид. Моли се за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 180 000 лева, частичен иск от 250 000 лева, за причинените му неимуществени вреди от смъртта на В.З.О. в резултат на процесното ПТП, настъпило на 29.01.2022 г. Претендира се и законна лихва върху сумата, считано от 05.02.2022 г. - датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3 вр. чл. 430, ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане на главницата. Иска се и присъждане на адвокатски хонорар на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В отговора на ответника се посочва, че исковете са допустими и няма пречки за разглеждането им по същество. Признава се съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на лекия автомобил „Форд Фокус“, по силата на застрахователна полица № BG/30/121003082210, сключена с ответника и валидна към процесното произшествие. Претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди бил необосновано прекомерно завишен и несъответстващ на принципа на справедлИ.стта. Съгласно съдебната практика, понятието „справедлИ.ст” по смисъла на чл. 52 от ЗЗДог не било абстрактно понятие, а било свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не можело да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. От значение били и редица други обстоятелства, които следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по справедлИ.ст да се присъди за неимуществените вреди. В тази връзка исканият размер на обезщетението от ищеца бил прекалено завишен. Съгласно Постановление № 4

4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъждало само и единствено след като се установи, че действително са претърпели такива вреди. Напълно недоказано и необосновано било твърдението за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие смъртта на В.З.О.. Същите твърдения били субективни възприятия и подлежали на доказване, поради което почитаемият съд не следвало да ги кредитира като абсолютна истина. Двамата живеели в отделни домакинства и близката връзка между тях подлежала на доказване. Ищецът не бил кръвен роднина на починалата. Същият по никакъв начин не полагал дължимата по закон и морал грижа към нея. Липсвала каквато и да било връзка между тях, камо ли дълбока емоционална такава. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗДог, за вреди, причинени от непозволено увреждане, обезщетение се дължало за всички вреди, които били пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди обаче трябвало да са действителни, реално причинени и да съществуват обективно. От значение било естеството на отношенията приживе между загиналата и ищеца, като същите подлежали на доказване от него при условията на пълно и главно доказване. Обезщетение за неимуществени вреди се присъждало само на лица, които били в близки отношения със загиналия и неговата смърт породила болки и страдания, негативни емоционални изживявания, които следвало да бъдат обезщетени.

Прави се възражение за съпричиняване на пътния инцидент и вредоносния резултат от него от страна на починалата В.З.О.. Същата, преди настъпилия пътен инцидент, се намирала на пътното платно в легнало положение на тялото, на осевата линия, в тъмната част от денонощието, облечена с тъмни дрехи. Починалата сама се поставила в критична рискова ситуация в така създалата се пътна обстановка. Нарушенията от нейна страна се намирали в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата претенция, определеното от съда обезщетение следвало да бъде намалено наполовина заради наличието на принос. Оспорва се механизмът на процесното произшествие, описан в исковата молба. Оспорва се и протИ.правният характер на пътното поведение на сочения за делинквент водач, респ. неговата изключителна вина за настъпилия пътен инцидент.

Оспорва се и обстоятелството, че леталният изход при пешеходката е в пряка причинност с получените вследствие на процесното произшествие 5 наранявания. Моли се за отхвърляне на предявените искове или за уважаването им в намален размер.

В допълнителната искова молба, с оглед на обстоятелството, че ответното дружество признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, се моли това обстоятелство да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Оспорват се всички възражения на застрахователното дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. Ответникът неоснователно оспорвал механизма на настъпване на ПТП, вината на водача на увреждащия лек автомобил и извършеното от него протИ.правно деяние.

Приложеният към исковата молба протокол за оглед на местопроизшествието представлявал официален свидетелстващ документ и се ползвал с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила и т. н. Следвало да се отбележи, че механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане, а предвид и факта, че вината се предполага до доказване на противното, с оглед на установената презумпция за вина, не било в тежест на ищеца да доказва обстоятелства от механизма. Освен това, следвало да се посочи, че в гражданското право, за да се приеме, че има вина по смисъла на чл. 45 от ЗЗДог, не се изисквало същата да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Напротив, тази презумпция била въведена в гражданското право за ефективната и бърза защита на пострадалите. Дори наказателното производство да не приключело с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското производство можела да не се обори установената презумпция за вина. Присъдата имала действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, вр. чл. 343 от НК, и те можели да са различни от нарушенията на правилата за движение, установени от гражданския съд. Ответникът неоснователно възразявал, че предявеният иск за неимуществени вреди е в завишен размер. Същият бил съобразен, от една страна, с принципа за справедлИ.ст, с оглед на причинените неимуществени вреди на ищеца, а от друга страна - с лимита на отговорност на ответника за 2022 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.