Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2700 от 08.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 5048/2023
Вид
Решение № 2700
Подписан
08.06.2023
В сила
11.07.2023
Състав
МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 483, ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 345 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2700 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110205048 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на В. П. Ц., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 22-4332-025861/13.12.2022 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл.175, ал. 3, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в непосочване на датата на прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство. Твърди се, че не е ясно как е установено нарушението, а връченият на жалбоподателя АУАН е блед и нечетлив. Застъпва се тезата, че АУАН е издаден след изтичане на давностния срок по чл. 34 от ЗАНН. По същество се поддържа, че жалбоподателят като собственик на МПС не е бил уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията и същият не е знаел това обстоятелство когато е предприел управление на МПС. От съда се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от адв. ************ и адв. ************, надлежно упълномощени. Адв. ************ пледира за отмяна на НП, като акцентира 1 върху липсата на знание у жалбоподателя, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, тъй като до него като собственик не е изпратено уведомление за това обстоятелство. Представя списък с разноски.

Адв. ************ се солидаризира с тезата на адв. ************ и претендира разноски.

Въззиваемата страна – началник група „АНД“ при ОПП-СДВР, редовно призована, не е явява и не изпраща процесуален представител.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Считано от 01.03.2022 г. регистрацията на лек автомобил марка „Мазда“, модел „Премаци“ с рег. № *********, собственост на жалбоподателя В. П. Ц. била прекратена на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, поради получено в ОПП-СДВР съобщение от Гаранционен фонд, че за автомобила няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. До жалбоподателя в качеството му на собственик не било изпратено уведомление за това обстоятелство.

На 01.05.2022 г. около 10:00 часа жалбоподателят В. П. Ц. управлявал горепосочения лек автомобил, движейки се по бул. „Ботевградско шосе“ с посока от с. Яна към с. Горни Богров. На пътната връзка за АМ „Хемус“ същият бил спрян за проверка от екип на ОПП- СДВР, част от който бил и свидетелят А. В. Д. – младши автоконтрольор. При извършената проверка чрез справка в ОДЧ свидетелят установил, че за автомобила няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и че автомобилът е с прекратена регистрация и съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение с бл. № 621572/01.05.2022 г. за нарушение на чл. 483, ал.1 т.1 от КЗ. Актът бил предявен за запознаване на нарушителя, който го подписал без възражения.

Впоследствие на актосъставителя било указано, че в такава хипотеза нарушението следва да се квалифицира като такова по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на 12.08.2022 г. срещу жалбоподателя В. П. Ц. бил съставен нов АУАН с бл.

№ 207027/12.08.2022 г., за това, че на 01.05.2022 г. управлявал МПС с прекратена регистрация.

На 02.05.2022 г. регистрацията на лек автомобил марка „Мазда“, модел „Премаци“ с рег. № ********* била служебно възстановена след получаване на уведомление от ГФ за сключена валидна застраховка Гражданска отговорност.

Материалите по преписката били изпратени на СРП за преценка наличие на данни за извършено престъпление. С постановление от 23.11.2022 г. прокурор при СРП било отказано образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 345 от НК. На 13.12.2022 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, препис от което било връчено на В. П. Ц. на 01.03.2023 г., а на 14.03.2023 г. била подадена и жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства показанията на свидетеля А. В. Д., постановление на прокурор при СРП от 23.11.2022 г. за отказ за образуване на ДП, справка „Картон на водач”, АУАН серия № 621572/01.05.2022 г., заповед № 8121к-13140/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з2 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, писмо-справка от ОПП- СДВР относно прекратена регистрация на лек автомобил марка „Мазда“, модел „Премаци“ с рег. № *********, справка по история на регистрацията на цитирания лек автомобил, справка за собственост на лекия автомобил, копие от материалите по пр.пр. № 51229/2022 г. по описа на СРП.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. – същият е лицето, което е спряло за проверка управляваният от жалбоподателя лек автомобил и е установил липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а така също и че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Самият жалбоподател не оспорва, че на инкриминираната дата е управлявал собствения си лек автомобил марка „Мазда“, модел „Премаци“ с рег. № *********.

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред на чл. 283 НПК като обективни и информативни. От представената по делото справка от ОППСДВР е видно, че регистрацията на лек автомобил марка „Мазда“, модел „Премаци“ с рег. № *********е била служебно прекратена на 01.03.2022 г., правното основание, на което е сторено това – чл. 143, ал.10 от ЗДвП, а именно получено съобщение от Гаранционен фонд за липса на сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В същата справка изрично е отразено, че до собственика на автомобила не е изпратено съобщение за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на цитираното МПС. Справката за собственост на посочения лек автомобил установява, че към инкриминираната дата той е бил собственост на жалбоподателя В. П. Ц., ЕГН **********. От представените по делото заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и двете на министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на преклзивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи видно от т.1.3.2 от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на „младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.

Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че същото се издава от ************* „началник група към СДВР, отдел Пътна полиция“, без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г.

************* е встъпила в длъжността началника на група „Административнонаказателна дейност“ към отдел „Пътна полиция“ при 3

СДВР, поради което и същата на основание т. 3.10 от заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е била компетентна към 13.12.2022 г. да издаде обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че АУАН е издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. От данните по делото е видно, че в деня на проверката - 01.05.2022 г. срещу жалбоподателя е съставен АУАН за нарушение на чл. 483, ал. 1 т.1 от КЗ. В показанията си свидетелят Д. посочи, че при проверка и констатация, че даден автомобил е без сключена застраховка се прави и проверка в дежурната част, от където получават данни защо автомобилът е спрян от движение. В този смисъл съдът намира, че данни за това, че жалбоподателят е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация /без съдът да коментира на този етап съставомерността на деянието/ актосъставителят е разполагал още към момента на проверката. Съгласно чл. 34, ал.1 от ЗАНН „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението“. В процесния случай нарушителят е бил установен на 01.05.2022 г. – в деня на проверката, респ. най-късно до 01.08.2022 г. е следвало да се състави АУАН за това. АУАН, въз основа на който е издадено НП, е съставен на 12.08.2022 г., след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН преклудира възможността да бъде съставен АУАН и така да бъде образувано административнонаказателно производство, поради което и само на това основание издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

Въпреки горното съдът намира за нужно да посочи и че по същество жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е бил наказан.

Разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда кумулативното налагане на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лв. на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В настоящия казус категорично беше установено, че на инкриминираната дата 01.05.2022 г. жалбоподателят е управлява МПС / лек автомобил марка „Мазда“, модел „Премаци“ с рег. № *********/, чиято регистрация е била служебно прекратена на 01.03.2022 г. на основание чл.

143, ал.10 от ЗДвП, с което от обективна страна е осъществил състава на вмененото му нарушение. В посочената хипотеза на служебно прекратяване на регистрацията обаче възниква и задължение за органите на ОПП-СДВР да уведомят собственика на МПС за това. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, че органите са изпълнили това свое задължение и са уведомили собственика за служебно прекратената регистрация, а дори напротив, изрично в справката – писмо, подписана от началника на ОППСДВР е отразено, че до собственика не е изпращано уведомление за прекратената регистрация. Ето защо съдът намира, че деянието на жалбоподателя В. П. Ц. е несъставомерно от субективна страна – липсват данни същият да е бил наясно, че регистрацията на управлявания от него 4 автомобил е прекратена. Същият не е бил и длъжен да знае това, тъй като дори и да е бил длъжен да провери датата на изтичане на валидността на застраховката „Гражданска отговорност“ за автомобила, то той няма как да е наясно дали и кога Гаранционен фонд ще уведоми ОПП-СДВР за липсата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и кога тази регистрация ще бъде прекратена, а отделно не е имал и възможност да провери това. В този смисъл е и разрешението, възприето от ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, изразено в ТП № 2/05.04.2023 г. Видно от мотивите към цитираното Тълкувателно постановление знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът /респ. всяко лице, което предприема управление на този автомобил – бел. съд./ е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Поради тези аргументи не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство като в идентичен смисъл е и диспозитивът на ТП № 2/05.04.2023 г. по ТР № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС, което е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Предвид това съдът намира, че деянието не е извършено виновно - умишлено или непредпазливо, поради което наказателното постановление следва да се отмени и на това основание, поради субективна несъставомерност на инкриминираното поведение на жалбоподателя.