Решение № 518 от 02.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. София, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100511383 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20110944/10.05.2021г. по гр.д.№ 40748 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 159-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2017579/20.06.2018г. на Д. М. Б., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „********** и съдебен адрес:

Адвокатско дружество „Й.И. и ПП.” гр. София, ул. „******* 1. срещу К. Т. Е., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. *******, ап. 51 и САД К.Ж. де Т. Д ’И . ” – Франция , регистрирано в Париж под № RBS******* със седалище 23-25, ул. Доктор Ланлонг”, п.к. CS *******,******* Париж, ******* Франция чрез клона му в България – „САД С.А. клон България”, КЧТ, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. „С*******” № *** за заплащане солидарно на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 4000лв., ведно със законната лихва от 21.12.2017г. , до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в уронване на личния и 1 професионален авторитет, нанесени психически и физически дискомфорт в следствие на изпратено от К. Е. на 20.12.2017г. електронно писмо до служители на дружеството, съдържащо клеветнически и позорящи твърдения, както следва: „Лицето Д. М. Б. беше освободено от САД С.А. клон България на 06.12.2017г. Лицето беше освободено поради систематично използване на фирмата за лично облагодетелстване в особено големи размери” и „Поради наличие на информация относно вмешателство в работата на „САД С.А. клон България” след датата на освобождаването му ръководството на дружеството предприе изготвянето на настоящата заповед”.;

2. срещу САД К.Ж. де Т. Д ’И.” – Франция , регистрирано в Париж под № RBS******* със седалище 23-25, ул. Доктор Ланлонг”, п.к. CS *******,******* Париж, ******* Франция чрез клона му в България – „САД С.А. клон България”, КЧТ, ЕИК ******* ссъ седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. „С*******” № *** за заплащане на основание на чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 3371,25лв., ведно със законната лихва от 20.06.2018г., до изплащането й, представляващи неплатена премия в размер на две трудови възнаграждения към декември 2017г. на основание на допълнително споразумение към трудов договор от 12.08.2013г. поради наличие на удовлетворяващ работодателя резултат; като Д. М. Б., ЕГН ********** е осъден да заплати на САД К.Ж. де Т. Д ’И.” – Франция , регистрирано в Париж под № R BS******* чрез клона му в България – „САД С.А. клон България”, КЧТ, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 2526,52лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25100185/11.06.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 04.06.2021г. от ищеца Д. М. Б., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че по делото е установено поведението на ответника Е., същото било противоправно. Не било установена верността на твърденията на Е., че ищецът се бил облагодетелствал в особено големи размери за сметка на дружеството- 2 работодател. Свидетелят М. бил посочил, че не бил давал пари на ищеца, че се видял с него веднъж за 5 минути, работата за която разговаряли не била възложена на ищеца от работодателя му, а му казали че ищецът е уволнен Последващото договаряне между свидетеля и дружеството нямало връзка с ищеца. Електронно разменените писма с оферти не доказвали неправомерно облагодетелстване на ищеца в особено големи размери, подписването на протоколи за СМР било част от задълженията на ищеца. Нямал оперативна самостоятелност да сключва договори и да прави разплащания по тях, такива правомощия имал прекият му ръководител. Разменената електронна кореспонденция била обичаен процес по офериране от контрахенти, корекциите се правели след първоначална оферта и посещение на обекта, корекцията не доказвала облагодетелстване на ищеца, а и това било процес на офериране, а не на поемане на задължения. Експертизата на аудио-запис не доказвала че някой о посочените гласове е на ищеца, неясен бил произхода на този аудио-запис и законосъобразността на изготвянето му. Думите в този аудио-запис не доказвали противоправно поведение на ищеца, не се сочело произход на парите, причините за вземането им, че са били взети във връзка с дружеството и че това е противоправно. Не били обсъдени от районния съд положителната референция от предходния регионален мениджър, че не са му налагани дисциплинарни наказания. Недоказано било и че облагодетелстване е в особено големи размери, тоест че е над 140 пъти над минималната работна заплата, не било установено точният размер на сумите, с които се бил облагодетелствал. Неправилно било прието от районния съд, че уволнителната заповед доказвала тези обстоятелства , че прекратяването на правоотношението било по инициатива на работодателя. Уволнителната заповед била издадена по молба на ищеца от 06.12.2017г. Не претендирал вреди от твърдението че правоотношението е прекратено, а от посочената причина за прекратяването на правоотношението. Неправилно било прието от районния съд че имало вмешателство от ищеца след прекратяване на трудовото правоотношение. Показанията на св. Я. били в обратния смисъл, защото той посочил, че ищецът само е минавал покрай обекта, свидетелят го спрял за 5 минути, здрависали се . Тези показания бил в унисон с тези на св.

М., заявил че видял ищеца само тогава и не бил чувал ищеца да дава нареждания кое как да се свърши. Неправилно било прието от районния съд, че няма основание за заплащане на премията. Резултатите за дружеството 3 през годината въз основа на работата на ищеца били добри, нямало основание да не му се плати премия, такава получили всички от екипа, освен ищеца.

Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски. Процесуалните му представители са претендирали възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемите - ответници по исковете – К. Т. Е., ЕГН ********** и САД К.Ж. де Т. Д ’И . ” – Франция , регистрирано в Париж под № RBS******* чрез клона му в България – „САД С.А. клон България”, КЧТ, ЕИК ******* са оспорил жалбата. Изложило е съображения, че решението на районния съд е правилно. Посочили са , че показанията на св. М. доказвали начина , по който ищецът е предприемал действия за завишаване на цени от доставчици и подизпълнители и тези показания обсъдени с останалите обстоятелства доказвали целенасоченото поведение на ищеца, застрашаващо материалния интерес на дружеството. Едва с въззивната жалба се правели оспорвания на събраните гласни доказателства Електронната кореспонденция не била оспорена от ищеца, тя доказвала поведението на ищеца – многократно предприемане на действия за завишаване на цените на доставчиците и подизпълнителите , ползвайки няколко основни схеми, които били посочили по делото. Приетите протоколи, фактури и платежни нареждания доказвали че в следствие на поведение на ищеца дружеството било заплатило завишени цени на множество стоки и услуги и било ощетено с повече от 13200лв., така била доказана противоправността на поведението на ищеца. Вярно било, че ищецът не разполагал с правомощия да сключва договори, но той отговарял за управлението на разпределения бюджет на проектите, които ръководи, изготвянето и предлагането за одобрение на договорите, води кореспонденция с клиенти, доставчици и подизпълнители, използването на ресурсите в интерес на дружеството, тоест той можел да повлияе върху цената на тези договори. Заключението по техническата експертиза за аудио-записа не било оспорено включително и че ищецът е участвал в този разговор, репликите в този разговор били достатъчни, за да се устанив, че ищецът се бил облагодетелствал за сметка на дружеството при съобразяване на останалите доказателства по делото.

Положителната референция не съответствала на процесния период, липсата на дисциплинарни наказания не оборвало извода за вредоносно поведението на ищеца. Житейския израз „особено големи размери” не следвало да се 4 преценява съобразно ползвания в наказателното право термин, такива оспорвания не били направени в производство пред СРС Аудио-записа доказвал че ищецът е признал, че прекратяването на трудовото правоотношение е било мотивирано от работодателя с вредоносните му действия спрямо дружеството , предложението за прекратяване по взаимно съгласие било жест на добра воля от управителя на дружеството. Събраните гласни доказателства установявали вмешателство на ищеца в работата на дружеството след прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца.

Свидетелите посочили, че ищецът се явявал на обекти на дружеството, разменял реплики с работниците и създавал у тях объркване и впечатление че е началник и все още работи за дружеството. Ползваните думи от ответника Е. не били клеветнически или обидни. Не било установено претърпяването на неимуществени вреди от ищеца, причинно-следствена връзка с поведението на ответника Е.. Процеса по развод, семейните разпри, посещенията при психолог, ненамирането на работа за известно време не били във връзка с поведението на ответника Е., а са от естество да причинят описания от ищеца дискомфорт. Правилно било решението и по иска по чл.

128 от КТ, в тази част жалбата била без аргументи, работодателят не бил длъжен да заплаща премия на ищеца, преценката била на работодателя и тя била по целесъобразност, не подлежала на съдебен контрол. В случая не било установено и да има удовлетворяващи резултат от работата на ищеца след като някои обекти били на загуба, а били установени и крайно съмнителни действия на ищеца в ущърб на дружеството. Платените на другите работници премии били ирелевантни за тази на ищеца, уговорките били с оглед на личността в индивидуалните трудови договори на всеки от тях. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № вх. № 2017579/20.06.2018г. на Д. М. Б., ЕГН ********** срещу К. Т. Е., ЕГН ********** и САД К.Ж. де Т. Д ’И.” – Франция , регистрирано в Париж под № RBS******* чрез клона му в България – „САД С.А. клон България”, КЧТ, ЕИК ******* с която е поискал от съда: да осъди К. Т. Е., ЕГН ********** и САД К.Ж. де Т. Д ’И.” – Франция , 5 регистрирано в Париж под № RBS******* чрез клона му в България – „САД С.А. клон България”, КЧТ, ЕИК ******* да му заплатят солидарно на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 4000лв., ведно със законната лихва от 21.12.2017г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет, нанесени психически и физически дискомфорт в следствие на изпратено от К. Е. на 20.12.2017г. електронно писмо до служители на дружеството, съдържащо клеветнически и позорящи твърдения, както следва: „Лицето Д. М. Б. беше освободено от САД С.А. клон България на 06.12.2017г. Лицето беше освободено поради систематично използване на фирмата за лично облагодетелстване в особено големи размери” и „Поради наличие на информация относно вмешателство в работата на „САД С.А. клон България” след датата на освобождаването му ръководството на дружеството предприе изготвянето на настоящата заповед”; да осъди САД К.Ж. де Т. Д ’И.” – Франция , регистрирано в Париж под № RBS******* чрез клона му в България – „САД С.А. клон България”, КЧТ, ЕИК ******* да му заплати на основание на чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 3371,25лв., ведно със законната лихва от–