Решение № 9 от 08.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Д. Бойкинов при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20241001000666 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от „Мегапорт“ООД, чрез процесуалния представител адв. Х. Х. срещу Решение № 870/19.06.2024г. по т.д.№ 500/2024г. на Софийски градски съд, ТО,13с-в, с което е отхвърлена предявената от „Мегапорт“ООД молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Мегапорт М“ООД на заявените с исковата молба основания- поради неплатежоспособност и свръхзадълженост на длъжника „Мегапорт М“ООД.

Твърди се, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, както и че е необосновано по съображения изложени във въззивната жалба.

Твърди се, че от изчислените от вещото лице показатели за измерване платежоспособността на предприятието ясно се вижда, че почти всички те/ с изключение на коефициента на общата ликвидност/ са под референтните стойности, което било показателно за възможността дружеството да погасява задълженията си, дори само спрямо ищеца.

Излагат се и съображения, че платежоспособността и свръхзадължеността на „Мегапорт М“ООД трябвало да се изчисляват към 31.05.2024г. поради настъпили съществени изменения в капиталовата структура и търговската дейност на дружеството, изразяващи се в това, че към тази дата е прекратено членственото правоотношение с ищеца 1

„Мегапорт“ООД, който се явявал мажоритарен съдружник в дружеството и на който в съответствие с чл.125, ал.3 от ТЗ се дължи изплащане стойността на дружествения дял при прекратяване на членството, което обстоятелство следвало да се има предвид при определяне коефициентите на неплатежоспособност и свръхзадълженост на длъжника „Мегапорт М“ООД. Следвало да се има предвид според жалбоподателя и обстоятелството, че напускането на мажоритарния съдружник „Мегапорт“ООД, който едновременно с това се явявал и основен кредитор на длъжника щяло да има пряко и непосредствено значение за ликвидността на дружеството тъй като това щяло да даде отражение и върху стойността и реализацията на материалните запаси от стоки и готова продукция, доставчик на която се явявал именно ищецът.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови ново решение, с което да се открие производство по несъстоятелност на „Мегапорт М“ООД, ведно с произтичащите от това последици.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответника „Мегапорт М“ООД, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна поради съображенията изложени в отговора.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на „Мегапорт“ООД по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че ответникът „Мегапорт М“ООД има изискуеми и непогасени задължения, произтичащи от търговска сделка- Генерален договор за доставка, по силата на който страните са се договорили да продават взаимно продуктите си, като продавачът се е задължил да продава продуктите си, а купувачът се е задължил да заплати цената на продуктите при условията на сключения договор.

Твърди се, че за периода от 19.10.2023г. до 23.02.2024г., вкл. „Мегапорт“ООД е продал на „Мегапорт М“ООД редица продукти съгласно този договор в размер на сумата от 227 031,50 лева, подробно описани по вид, количество и стойност в издадените от ищеца фактури.

Въпреки настъпването на съответните падежи и отправена нарочна писмена покана за плащане, сумите по издадените фактури не са били заплатени от страна на ответника и до днешна дата.

Сочи се и че съгласно чл.7, ал.1 от договора при неплащане от страна на купувача на дължими суми по договора, същият дължи на продавача и неустойка в размер на 0,2 % на ден върху сумата на просроченото плащане.

Позовава се и на обстоятелството, че предвиденото в чл.5.1 отложено плащане на цената в срок от 60 до 120 дни от датата на доставката на съответните продукти противоречи 2 на нормата на чл.303а от ТЗ, по силата на която срокът за изпълнение на парично задължение, който страните могат да уговорят по търговска сделка, не може да надвишава повече от 60 дни, която разпоредба транспонира в националното ни законодателство изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.2011г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. Счита се от ищеца, че тази норма има императивен характер и уговорянето от страните на срок за отложено плащане на цената по начин, различен от предвидения в закона ще има за последица недействителността на съответната разпоредба от договора, предвиждаща срок на плащане на цената по-дълъг от предвидения в закона.

Излагат се и съображения, че генералният договор за доставка към настоящия момент е развален от страна на „Мегапорт“ООД именно поради неизпълнение на задълженията на длъжника да заплати сумите по издаваните от „Мегапорт“ООД данъчни фактури и които задължения не са били изпълнени повече от 60 дни.

Твърди се, че длъжникът е неплатежоспособен поради това, че длъжникът е спрял плащанията по сключената търговска сделка- договор за продажба на стоки.

Молителят е поискал да бъде обявена неплатежоспособността на „Мегапорт М“ООД, да се открие производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, да се постанови обща възбрана и запор върху имуществото му, да се обяви дружеството в несъстоятелност и да се прекрати дейността му.

При условията на кумулативност молителят е поддържал и че „Мегапорт М“ООД е свръхзадължен по см. на чл.742, ал.1 ТЗ. Твърдял е че видно от обявените по партидата на дружеството в ТР финансови отчети, ставало ясно, че дружеството не разполага с достатъчно имущество за покриване на паричните си задължения. По изложените съображения е поискал да се обяви и свръхзадължеността на дружеството като се обяви и началната й дата.

Ответникът

„Мегапорт

М“ООД е изразил в производството пред първоинстанционния съд становище за неоснователността на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Оспорва задълженията му по всяка от издадените въз основа на генералния договор за доставка на стоки фактури да са били изискуеми, като се позовава на предвиденото в договора отложено плащане на цената, която изискуемост към датата и на двете събития- на развалянето на договора и на предявяване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност още не е била настъпила.

Признава, че ответникът извършва търговска дейност като предлага на пазара закупените от ищеца стоки.

Заявява, че към момента на развалянето на договора не е имало просрочена нито една фактура. Признава, че след това вече е налице просрочие на някои от фактурите, но то е било, както се изразява управителят на ответното дружество „ с оглед постигане изясняване и уточняване позициите“ и на двете страни по договора към кой момент точно настъпва 3 падежът на задължението на купувача да заплати цената на доставените стоки.

Твърди че няма задължения към други кредитори, освен по процесните фактури.

Поддържа че краткотрайните материални активи на ответника са предостатъчни за покриване на абсолютно всички задължения към молителя. Счита че всичко от актива на баланса, което може да се сметне за краткотраен актив, абсолютно покрива и надвишава това, които има като задължения, вкл. и към молителя.

Признава и че от материалните запаси най-голям дял заемат стоките, които са закупени от ищеца, но неразплатени от ответника по силата на процесния генерален договор за доставка на стоки.

С уточнителна молба от 26.04.2024г. е направил изявление за прихващане с възникнало в негова полза вземане за неустойка в размер на сумата от 547 996 лева, дължима от продавача съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3 от процесния договор, произтичаща от предсрочното прекратяване на договора и която неустойка е уговорено да възлиза на 20 % от годишния оборот за последната година преди прекратяването.

От фактическа страна съдът намира за установено следното :

По делото е представен и е приет като доказателство Генерален договор за доставка на стоки, сключен на 28.02.2027г. между продавача „Мегапорт“ООД и купувача „Мегапорт М“ООД, съгласно условията на който страните са постигнали съгласието да продават взаимно продуктите си, като продавачът се е задължил да продава продуктите си, а купувачът се е задължил да заплаща цената на продуктите при условията на сключения договор/ чл. 1, ал.1 и ал.2/.

Съгласно чл.2 договорът влиза в сила, считано от 01.03.2017г., със срок на действие до 28.02.2028г., като срокът на договора се подновява автоматично, при липсата на писмено изразено несъгласие от една от страните за продължаване на действието му, отправено до другата страна минимум 1 месец преди изтичането на срока.

Съгласно чл.5 е уговорено купувачът да заплаща цената на продуктите, като при условията на ал.1 е предвидено, че цената на доставките може да се заплати отложено от 60 до 120 календарни дни, считано от датата на доставката.

При неплащане от страна на купувача на дължими суми в сроковете по договора, е предвидено купувачът да дължи на продавача неустойка в размер на 0,2 % на ден, върху сумата на просроченото плащане, по всяка конкретна доставка.

Съгласно чл.8, ал.1 доставките на заявените стоки се извършва в склада на продавача, като при приемане на стоката страните подписват приемо-предавателен протокол или стокова разписка, в които се отбелязва вида и количеството на доставения продукт, както и количествени и качествени рекламации, в случай, че са налице такива, както и кратко описание в какво се състоят те. Приемо-предавателният протокол или стоковата разписка се подписват от представител на продавача и на купувача.

В чл.9 са описани условията, съгласно които може да се прекратява договора – а/. с 4 изтичането на договорения срок, в случай че е изразено несъгласие за продължаване на действието му; б/. по взаимно съгласие между страните, изразено писмено; в/. с едностранно писмено предизвестие от всяка страна, която иска да прекрати договора и при заплащане на неустойка за прекратяване на другата. Уговорено е неустойката за прекратяване да е равна на 20 % от годишния оборот като за база да се вземе последната година преди прекратяването. Прекратяването може да влезе в сила само след изплащане на всички задължения.

По делото са представени и са приети като доказателства фактури/ на л. 9 до л.27/, от които е видно, че за периода от 19.10.2023г. до 23.02.2024г., вкл. „Мегапорт“ООД е продало на купувача „Мегапорт М“ООД редица продукти, подробно описани по вид количество, стойност в издадените от „Мегапорт“ООД фактури.

Видно от представеното по делото и прието като доказателство Уведомление с изх.№ 24010/29.01.2024г. от продавача „Мегапорт“ООД до купувача „Мегапорт М“ООД, съгласно което продавачът се е позовал на нищожността на разпоредбата на чл.5, ал.1 от договора по отношение на предвидената в тази разпоредба възможност за отложено плащане на цената от 60 до 120 календарни дни за плащане на цената поради противоречието й с нормата на чл.303а от ТЗ, която норма според „Мегапорт“ООД имала императивен характер.

Позовавайки се на недействителността на тази разпоредба на договора и настъпилата при условията на чл.26, ал.4 от ЗЗД, вр. с чл.303а от ТЗ изискуемост на задълженията на купувача по всички фактури, е поканил последният в 3 дневен срок от получаването на уведомлението да заплати на „Мегапорт“ООД всички посочени в справката просрочени суми, като в противен случай е заявил, че си запазва правото да преустанови доставките на продукти съгласно договора до пълното погасяване на дължимите суми, както и да прекрати действието на договора поради съществени нарушения. Няма спор, а и се установява, че уведомлението е получено от ответника на 29.01.2024г.