Решение № 1906 от 23.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1906 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20255330101390 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Г. М., ЕГН ********** против А. Г. Г., ЕГН ********** и В. Д. Г., ЕГН **********, с която са предявени субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал.1, пр. 3, вр. с чл. 228 и сл. ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 01.09.2023 г. страните сключили договор за наем на недвижим имот, по който ищецът предплатил депозит от 1600 лева, който следвало да бъде върнат по равно от ответниците – наемодатели, поради прекратяване на правоотношението с изтичане на срока му, надлежно връщане на имота и приемането без забележки, в т.ч. плащане от страна на наемателя на всички дължими консумативи.

Нямало основание за задържането му, но въпреки отправените искания и покана, ответниците не се отзовали. Моли за осъждането им да платят по 800 лева, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 24.01.2025 г. до окончателното погасяване и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали общ отговор, с който оспорват исковете. Поддържат да не са получавали исковата сума като гаранционен депозит.

Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и 1 исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл.153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е сключен твърденият договор за наем при сочените в ИМ параметри, който е прекратен с изтичане на срока, като имотът е предаден от наемателя – ищец, приет без забележки, като всички дължими консумативи са били заплатени /вж. Определение по чл. 140 ГПК – л.53-54/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Основният спорен въпрос е получавани ли са исковите суми от страна на ответниците.

В чл. 4 от договора е посочено, че наемателят в деня на сключване на договора, ще заплати гаранционен депозит с общ размер на 1600 лева по банков път или с пощенски запис поравно на ответниците. Налице е уговорка за бъдещо събитие.

По делото няма ангажирани допустими доказателства за това, ищецът да е изпълнил задължението си да плати депозита. Същият не е договорно въздигнат в обстоятелство, без което правоотношението не може да възникне /липсва подобна уговорка, в разрез с поддържаното в ПЗ, а дали нещо е ноторно или не, в случая е ирелевантно, след като няма такава изразена воля на страните в конкретния казус/.

Самият договор не служи за разписка за получаването му, предвид липсата на уговорка, в т.ч. и употребеното бъдеще време, както и предвидените способи за погасяване – банков превод или пощенски запис. Погасяването му със свидетелски показания е недопустимо, както бе посочено и в осз, поради забраната на чл. 164, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, с оглед и изричното противопоставяне на ответниците. Факт е, че е налице установено в писмен акт парично задължение, поради което и плащането на сумите не може да се установява със св. показания. Изменението на договора – относно евентуални предварителни уговорки или други такива с ответниците за начина на плащане, също не е допустимо да се установява чрез св. показания, съобразно посочените разпоредби.

В този смисъл, следва да се посочи, че няма основание за отмяна на хода по същество на делото, както се иска в писмената защита. Страната следва да има предвид, че в правоотношението има две страни, като всяка защитава собствения си интерес и има право да се брани с допустимите по закон средства. Също следва да се има предвид, че принципно, във връзка с така твърдяното плащане и застъпвана теза, всъщност има и други, предвидени и допустими по закон, доказателствени възможности, които обаче не бяха потребени, като съдът няма право да дава правни напътствия в този аспект. Всички направени искания едва в ПЗ, вкл. за изготвяне на служебни справки по други дела и пр., не са заявявани в хода на делото. Дори да се приеме, че поддържаната от ищеца позиция, вкл. откъм житейска гледна точка, има своето обяснение и аргументация, факт е, че той самият е встъпил в това договорно правоотношение, при така посочените параметри и уговорки, като сам е положил своя подпис. Носенето на отговорност за личната преценка на определени факти и обстоятелства, както и начина на изпълнение на вменени и поети задължения, в крайна сметка е приоритет на задълженото лице, което да се грижи за собствените си интереси. Разбира се, справедливостта и принципите, залегнали в чл.9, чл. 10 ГПК, 2 изискват установяване на истина в развилите се човешки взаимоотношения, но при спазване на законовите изисквания откъм начини и допустимост на доказване. Не могат да бъдат споделени съжденията в ПЗ, най – малкото поради факта, че възприятията за справедливост имат и субективен характер, а съд. актове следва да почиват и на доказани по надлежен ред релевантни факти и обстоятелства.

В настоящия случай, волята на страните относно плащането и начините за това е пределно ясно изразена в договора и няма нужда от тълкуване, изясняване, преплитане и пр., както се поддържа. Договорите имат силата на закон за сключилите ги, а изборът дали да се встъпи в определено правоотношение или не е въпрос на свободна воля.

Доколкото ищецът не установява пълно и главно да е платил исковата сума, претенциите му следва да бъдат отхвърлени.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответниците, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен списък и док. за плащане на по 204,52 евро – адв. възн., съгл. ДПЗС /мин. размер и спрямо който не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за отмяна на протоколните определения, с които е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания по делото.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Г. М., ЕГН ********** против А. Г. Г., ЕГН ********** и В. Д. Г., ЕГН **********, осъдителни искове за присъждане на сумите от по 409,03 евро /левова равностойност 800 лева/ спрямо всеки ответник - подлежащи на връщане като гаранционен депозит по прекратен договор за наем на недвижим имот от 01.09.2023 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 24.01.2025 г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 34, ет.3, да плати на А. Г. Г., ЕГН ********** и В. Д. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: .............., сумите от по 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два цента/ на всеки - разноски по делото.

Решението, в частта, с която се оставя без уважение искането за отмяна на протоколни определения, има характер на определение и не подлежи на обжалване. В останалата част, решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4