Определение № 843 от 17.06.2024, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 843 гр. Стара Загора, 17.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Минов като разгледа докладваното от Тодор Минов Частно наказателно дело № 20245530201515 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на Д. К. В. против постановление от 09.05.2024 година на Районна прокуратура Стара Загора, с което се прекратява наказателното производство, образувано и водено за престъпление по чл.144, ал.3, т.1, във връзка с, ал.1 от НК, по досъдебно производство № 1959-зм-762/2023 година година по описа на Първо РУ на МВР Стара Загора /Преписка № 10914/2023 година на РП Стара Загора/. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното постановление, като се моли съда същото да бъде отменено.

Съдът, като се запозна с постановлението на прокурора, изложените в жалбата оплаквания и събраните на предварителното производство доказателства, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 и следващите от НПК.

Жалбата е подадена в срок и от лица имащо право на жалба, поради което съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебно производство № 1959-зм-762/2023 година по описа на Първо РУ на МВР Стара Загора е образувано на 16.11.2023 година, затова, че на 21.10.2023 година, в град Стара Загора е била отправена закана на другиго – К Д.ов В. с убийство на негов ближен – на баща му – Д. К. В. и това заканване е могло да възбуди у К Д.ов В. основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, т.1, във връзка с ал.1 НК.

1

Наказателното производство по това дело е било прекратено от прокурора на основание чл.243,ал.1, т.1 и ал.2 във връзка с чл. 24, ал.1, т.1 НПК с обжалваното постановление.

В него, на досъдебното производство е установена следната фактическа обстановка: свидетелите Н.М. и Д. В. били бивши съпрузи. От брака си имали роден син – К В., роден на 06.07.2012 година. С Решение на РС Стара Загора, бракът между двамата бил прекратен на 18.07.2022 година, като упражняването на родителските права по отношение на детето било предоставено на майката. След развода, отношенията между свидетелката М и бившия й съпруг били влошени, което направило невъзможно съжителството им в имот, представляващ къща в с. Богомилово, Община Стара Загора, макар и на различни етажи. Помежду им непрекъснато възниквали конфликти. Това довело до постановяване на съдебно решение от 06.03.2023 година, по силата на което К Д.ов бил настанен при дядо му по бащина линия - свидетеля Коьло В.. Същевременно на свидетелката М била дадена възможност да се среща с К през съботните дни. Тъй като детето било настанено при дядо си по бащина линия , възможността на свидетеля Д. В. да общува със сина си К практически не била ограничена, въпреки първоначално постановеното съдебно решение за предоставяне упражняването на родителските права от свидетелката М.

Към 2023 година свидетелката М често телефонирала на сина си, да се осведоми за него и по време на разговорите си изразявала вербално силната си майчина мъка от раздялата с него. Междувременно, свидетелят Д.

В. започнал да се среща и да има отношения със свидетелката П.М., като постепенно двамата започнали да живеят на семейни начала.

На 21.10.2023 година, вечерта в град Стара Загора, свидетелката Н.М потърсила сина си К по телефона. По това време той бил в дома на дядо си в квартал „****“, в град Стара Загора, заедно с дядо си – свидетеля К. и еднокръвния си брат – свидетеля Иван В. /на 14 години/. По време на разговора, К В. включил устройството на високоговорител, а същевременно с това бил стратиран и запис. Така разговорът между свидетелката М и сина й К бил записан. Създаденият запис бил предаден от бащата на К В. – свидетелят Д. В. на РП – Стара Загора, ведно с жалба с твърдените за извършено престъпление и по-късно било образувано процесното досъдебно производство. Така изложената фактическа обстановка изцяло се възприема и 2 от съда.

Въз основа на нея прокурорът е приел, че при проведения на 21.10.2023 година, разговор, в частта му, изпълнена от Н.М., макар и вербално да се съдържат думи, представляващи лексикално закани, последните не са от естеството да предизвикат основателен страх от осъществяването им и липсват доказателства за осъществено престъпление чл.144, ал.3, т.1, във връзка с ал.1 НК. Поради това и на основание чл.243,ал.1, т.1 и ал.2 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 НПК досъдебното производство е било прекратено.

Съдът, след като се запозна с всички материали по делото, взе предвид следното:

Престъплението „закана с убийство” се намира в раздел „Принуда” на НК и с правната норма на чл.144, ал.3 от НК се защитава личната свобода на гражданите. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. От обективна страна за осъществяването на престъплението по чл.144, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, се изисква обективиране на заканата, както с думи, така и с действия, тя да е насочена спрямо определено лице, което да я е възприело непосредствено. Заканата трябва да е такава, че да може да възбуди основателен страх от осъществяването й. Не е необходимо заплашеният действително да се е изплашил, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. За извършване на престъплението по чл.144, ал.3 от НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи /TP № 53/18.091989 година по н.д.№47/89 ОСНК/.

Според същото ТР, обаче, е необходимо да е налице конкретно основание, което да бъде причина, че отправената закана би могла евентуално да се осъществи. От събраните по делото доказателства не се установи наличието на такова основание. За това заключение свидетелстват събраните в хода на досъдебното производство свидетелски показания и назначената по делото техническа експертиза. Установява се, че отношенията между свидетелката Н.М. и синът й – К Д.ов В. са били усложнени, вследствие на връзката на бащата на детето – свидетелят Д. К. В. с друга жена – свидетелката П.М. Д. Именно тези отношения са подтикнали М да проведе 3 телефонният разговор на 21.10.2023 г. със сина си, по начина, установен от органите на досъдебното производство. Обичайно в подобни случаи използваната лексика е емоционална, а поведението - с повишена експресивност, поради което трудно би могло да се възприеме като реална заплаха за живота агресивната лексика и поведение на някой от участниците.

Освен това, макар и законът да не изисква заканата да е възбудила основателен страх у адресата, това не означава, че е без значение субективното й възприемане от негова страна. Установява се, че през целия разговор /с обща продължителност 51 минути и 21 секунди/, детето К се държи адекватно, води целенасочен разговор и задава относими и последователни въпроси.

Независимо от обстоятелството дали е било насочвано от по-възрастните си роднини или не, съдът намира, че предвид ниската възраст на детето – 11 годишна възраст, последното не би следвало описания модел на поведение, в случай че изпита основателен страх за живота на своя баща.

Следва да се постави въпроса и за наличието субективната страна на деянието. Престъплението по чл.144, ал.3, т.1, във връзка с ал.1 НК е възможно да бъде извършено само при форма на вина – умисъл. Както се посочи по-горе, с това престъпление извършителят цели да промени поведението на заплашения, като се насочи волята на последния в желана от извършителя насока. Видно е, че в разговора от страна на свидетеля М многократно се поставя сравнение между нея самата и св. Д, в качеството на последната на семеен партньор на бившия съпруг на М. Многократно са задавани въпроси на детето дали то обича Д или собствената си майка, като едва след получаване на неудоволетворителен отговор от детето, последната чрез непоследователни и разкъсани твърдения отправя заканата за убийство по отношение на свидетелите В. и Д. Съдът споделя фактическото заключение на органите на досъдебното производство, че същата закана е плод на майчинската лабилност на М, породена от създадените отношения между нея и синът й – К В.. Със същата не се преследва горепосочената цел и не е налице изискуемата форма на вина – умисъл, елемент от фактическия състав на престъплението.

Отделно от изложеното, съдът намира, че от страна на ръководнорешаващия орган в досъдебното производство са извършени всички процесуално-следствени действия, които да гарантират обективно, пълно и всестранно разследване, както и че е спазен принципът за разкриване на 4 обективната истина, предвиден в чл. 13 НПК.

Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство е обосновано и законосъобразно и поради това следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл.243, ал.4, ал.5, т.1 и ал.6 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 09.05.2024 година на Районна прокуратура Стара Загора, с което се прекратява наказателното производство, образувано и водено за престъпление по чл.144, ал.3, т.1, във връзка с, ал.1 от НК, по досъдебно производство № 1959-зм-762/2023 г. година по описа на Първо РУ на МВР Стара Загора /Преписка № 10914/2023 година на РП Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Старозагорския окръжен съд по реда на чл.243, ал.6 от НПК.

Заверен препис от определението, ведно с дознанието и оригинала на обжалваното постановление, да се върнат на Районна прокуратура Стара Загора, а оригиналите на определението и жалбата, както и препис от обжалваното постановление да се приложат към настоящото съдебно дело.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5