Решение № 1 от 02.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№1 гр. София, 02.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20211110128137 по описа за 2021 година при секретаря Надя Чернева като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 28137 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове от АЛ. П. срещу „Д.“ ЕООД с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1612,50 лева, дължима по граждански договор № 30/03.04.2020г., № 31/06.04.2020г. и № 34/08.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-20.05.2021г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че с ответното дружество е сключил граждански договор № 30 от 03.04.2020г., граждански договор № 31 от 06.04.2020г. и граждански договор № 34 от 08.04.2020г. По силата на трите договора дружеството се било задължило, ако АЛ. П. получи медицинско предписание за 14-дневна карантина да му се заплати обезщетение в размер на 537,50 лева по всеки договор. Сочи, че бил поставян три пъти под 14-дневна карантина във връзка с изпълнение на договорите и му се дължала сума в общ размер от 1612,50 лева. Въпреки поканите от страна на ищеца и неговият адвокат чрез връчване и на нотариална покана, не били предприети действия или частично заплащане на дължимите суми. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдението, че между страните са сключвани договори с твърдяното съдържание за заплащане на обезщетение в случай на получаване на предписание за карантина. От представените копия не можели да вземат становище кой е положил подписа до полето „Възложител“, както и какъв печат е поставен върху подписа на трите договора. Оспорва истинността на представените предписания за поставяне под карантина. Твърди, че абсолютно нечетливи са дати, номера и издател на 1 представените предписания, както и описанието на причините за поставяне под карантина, лицето което се поставя под карантина и датата, от която е карантинирано. Четливите пасажи се различавали от приложение № 1 към т. II, 1 от Заповед РД-01-183 от 06.04.2020г. на министъра на здравеопазването и приложение към Заповед РД-01-130 от 17.03.20г., която допълвала Заповед РД 01-158 от 26.03.2020г. на министъра на здравеопазването. Бил очевиден фактът, че ищецът не бил спазвал предписанията, за които счита че му се дължи обезщетение. Оспорват факта на получаване на нотариална покана, липса на желание у ответника за обяснение на какво се дължи неплащането на исканото обезщетение и уведомяването на ответника, че дължи обезщетение. Сочи, че в представената от ищеца декларация по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ същият бил декларирал несъществуващ булстат номер.

При справка в електронната система на регистър булстат АЛ. П. бил регистриран с код по БУЛСТАТ **********. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са сключени процесните договори със соченото съдържание, че е изпълнил задълженията си по същите, както и че вследствие изпълнение на договорите е бил поставен три пъти под карантина.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, респ. плащане на процесната сума.

От представения граждански договор № 0030 от 03.04.2020г. се установява, че същият е сключен между „Д.“ ЕООД и АЛ. П. с предмет – транспортиране на стоки, собственост на дружеството до Румъния, Букурещ с дата на заминаване – 03.04.2020г., и дата на прибиране – 03.04.2020г. Съгласно чл. 2 от договора изпълнителят се задължава да транспортира стоките, предоставени му от възложителя до заявения пункт и в срок до 10 дни след приемане на извършената работа възложителят да изплати на изпълнителя 162, 50 лева по банкова сметка, посочена в договора. В чл. 2 е уговорено, че в случай, че изпълнителят по време на изпълнението на договора получи медицинско предписание за 14дневна домашна карантина, възложителят се задължава да му изплати парично обезщетение в размер на 537, 50 лева в допълнение към посочената по-горе сума. Към договора е приложен Констативен протокол- Приложение 1 и декларация- Приложение № 3 от 03.04.2020г. Представен е и пътен лист № 684611 /3 за дата 03.04.2020г., в който е посочено че АЛ. П. ще управлява автомобил Iveco Daily 50c35 с рег. № СВ *** РМ на 03.04.2020г. с маршрут София- гр. Букурещ (Румъния) – София, общ пробег 900 км.

От представения граждански договор № 0031 от 06.04.2020г. се установява, че същият е сключен между „Д.“ ЕООД и АЛ. П. с предмет – транспортиране на стоки, собственост на дружеството до Румъния, Букурещ с дата на заминаване – 06.04.2020г., и дата на прибиране – 06.04.2020г. Съгласно чл. 2 от договора изпълнителят се задължава да транспортира стоките, предоставени му от възложителя до заявения пункт и в срок до 10 2 дни след приемане на извършената работа възложителят да изплати на изпълнителя 162, 50 лева по банкова сметка, посочена в договора. В чл. 2 е уговорено, че в случай, че изпълнителят по време на изпълнението на договора получи медицинско предписание за 14дневна домашна карантина, възложителят се задължава да му изплати парично обезщетение в размер на 537, 50 лева в допълнение към посочената по-горе сума. Към договора е приложен Констативен протокол- Приложение 1 и декларация- Приложение № 3 от 06.04.2020г. Представен е и пътен лист № 684611 /4 за дата 06.04.2020г., в който е посочено че АЛ. П. ще управлява автомобил Iveco Daily 50c35 с рег. № СВ *** РМ на 06.04.2020г. с маршрут София- гр. Букурещ (Румъния) – София, общ пробег 900 км.

От представения граждански договор № 0034 от 08.04.2020г. се установява, че същият е сключен между „Д.“ ЕООД и АЛ. П. с предмет – транспортиране на стоки, собственост на дружеството до Румъния, Букурещ с дата на заминаване – 08.04.2020г., и дата на прибиране – 08.04.2020г. Съгласно чл. 2 от договора изпълнителят се задължава да транспортира стоките, предоставени му от възложителя до заявения пункт и в срок до 10 дни след приемане на извършената работа възложителят да изплати на изпълнителя 162, 50 лева по банкова сметка, посочена в договора. В чл. 2 е уговорено, че вслучай, че изпълнителят по време на изпълнението на договора получи медицинско предписание за 14дневна домашна карантина, възложителят се задължава да му изплати парично обезщетение в размер на 537, 50 лева в допълнение към посочената по-горе сума. Към договора е приложен Констативен протокол- Приложение 1 и декларация- Приложение № 3 от 08.04.2020г. Представен е и пътен лист № 684612 /1 за дата 08.04.2020г., в който е посочено че АЛ. П. ще управлява автомобил Iveco Daily 50c35 с рег. № СВ *** РМ на 08.04.2020г. с маршрут София- гр. Букурещ (Румъния) – София, общ пробег 900 км.

Представено е извлечение от банкова сметка на АЛ. П. от „Банка ДСК“ ЕАД за 10.04.2020г., видно от което са постъпили три превода от „Д.“ ЕООД всеки на стойност 162, 50 лева с основание, както следва: „Граждански договор 0034/08.04.2020 Букурещ“;

„Граждански договор 0031/06.04.2020 Букурещ“; „Граждански договор 0030/03.04.2020 Букурещ“.

В проведеното съдебно заседание на 08.12.2021г. процесуалният представител на ответника е заявил, че не оспорва истинността на представените оригинали на граждански договори, пътни листа и предписания, както и на доказателствата във връзка с получените доходи от ищеца.

С оглед заявеното от процесуалния представител на ответника, че не оспорва автентичността на процесните договори и извършената от съда констатация на представените по делото копия и оригиналите, представени в проведеното съдебно заседание, респ. констатираната идентичност между тях, съдът приема, че страните са били обвързани от валидни облигационни правоотношения, възникнали по силата на трите граждански договори. Въз основа на тях за ищеца е възникнало задължение да извърши превоз на предоставени му от ответното дружество стоки до заявен от възложителя пункт, а за ответника е възникнало задължение да заплати възнаграждение в размер на 162, 50 лева 3 по всеки от договорите. Не е спорно между страните, че ищецът е изпълнил задълженията си по процесните договори, като от представеното извлечение от сметка се установява обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да изплати дължимото се по всеки договор възнаграждение.

Относно спорните между страните обстоятелства, касаещи поставянето на ищеца под карантина, съдът намира следното:

По делото е представено в оригинал Предписание за поставяне под карантина № 6082 от 03.04.2020г., издадено от М. М. Ст., старши инспектор, дирекция „Обществено здраве“, отдел ЗТЕ на основание Заповед № РД 01-158 от 26.03.2020г. на министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005г., с което АЛ. П. е поставен под карантина за 14 дни. Предписанието е по образецприложение към Заповед № РД 01-158 от 26.03.2020г., като в т. 5 от предписанието е посочено, че по време на карантинния период, българските граждани, водачи на тежкотоварни автомобили имат право да се намират в кабината на тежкотоварния автомобил, да го упражняват и да извършват товаро-разтоварни дейности, да напускат територията на Република България преди да е изтекъл карантинния период, когато напускат територията за извършване на международен превоз.

По делото е представено в оригинал Предписание за поставяне под карантина № 7960 от 06.04.2020г., издадено от М. Хр. Я., старши инспектор, на основание Заповед № РД 01158 от 26.03.2020г. на министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005г., с което АЛ. П. е поставен под карантина за 14 дни. Предписанието е по образец- приложение към Заповед № РД 01-158 от 26.03.2020г., като в т. 5 от предписанието е посочено, че по време на карантинния период, българските граждани, водачи на тежкотоварни автомобили имат право да се намират в кабината на тежкотоварния автомобил, да го упражняват и да извършват товаро-разтоварни дейности, да напускат територията на Република България преди да е изтекъл карантинния период, когато напускат територията за извършване на международен превоз.

По делото е представено в оригинал Предписание за поставяне под карантина № 8748 от 08.04.2020г., издадено от А. М. А., заемаща длъжността инспектор, дирекция „Надзор на заразните болести“, отдел ПЕК, на основание заповед № РД 01-183 от 06.04.2020г. на министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005г., с което АЛ. П. е поставен под карантина за 14 дни. Предписанието е по образец- приложение към Заповед № РД 01-183 от 06.04.2020г.

От представените по делото доказателства, в частност гражданските договори и издадените три предписания за поставяне под карантина на ищеца, се установява по категоричен начин, че вследствие на изпълнение на задълженията си по трите граждански договора ищецът е бил поставен под 14-дневна карантина с предписания съответно от 03.04.2020г., 06.04.2020г. и 08.04.2020г. Изрично в предписанията е посочено, че АЛ. П. се поставя под карантина поради влизането му в Република България от друга държаваРумъния.

4

При наличието на валидно между страните съглашение, че възложителят ще изплати допълнително възнаграждение в размер на 537, 50 лева при получаване от изпълнителя на медицинско предписание за 14-дневна карантина, съдът намира, че по делото са установени предпоставките за изплащане на допълнително възнаграждение от страна на възложителя.

По възраженията на ответника съдът намира следното: