Решение № 766 от 27.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. София, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000503904 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 21.10.2021г., постановено по гр.д. № 4466/2020г., по описа на СГС, ГО 3 състав съдът е уважил частично иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, като е осъдил Прокуратурата на Република България, да заплати в полза наМ. А. Д. сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и имуществени вреди в размер на 18 000/осемнадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.04.2018г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 610 лв. /от които 600 за адвокат/ и 10 лв. на осн.чл.10.ал.3 ЗОДОВ, съобразно уважената част от иска.

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лева, като неоснователен.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на Република България, оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли исковете изцяло респ. да намали техния размер. Посочва, че в мотивите си съдът е посочил всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, но не е обсъдил коя вреда се явява 1 в причинна връзка с дейността на органи на ПРБ, не е посочил значението им за техния размер и не е дал отговор защо именно тази сума -100 000 лв. е приета за справедлива обезвреда. Съдът не е обсъдил отделните критерии и тяхното значение спрямо присъдения размер на обещетение. При постановяване на своето решение съдът не е съобразил в достатъчна степен, че наказателното производство е приключило в досъдебната му фаза в разумен срок. Твърденията на ищцата за претърпени вреди от воденото срещу нея наказателно производство, изразили се в емоционално, социално и здравословно увреждане, в преживяни безпокойство и стрес, са неподкрепени с доказателства и напълно голословни.

Не се представят никакви доказателства, че поради наличието на горепосочените същата е ползвала каквато и да било медицинска помощ или каквато и да било лекарска намеса по време на воденото наказателно производство. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Присъденото в настоящия случай обезщетение се явява в противоречие с практиката на ВКС и не е съобразено с икономическия стандарт в страната. По отношение на имуществените вреди в размер на 18 000 лв. присъдени със съдебното решение за изплатени адвокатски хонорар твърди, че няма доказателства за действително изплатени суми за защита. Сумата е прекомерно завишена с оглед Наредбата за адвокатските възнаграждения. Съдът не се е мотивирал на какви доказателства се обосновава решението в частта за имуществени вреди.

Въззиваемата страна М. А. Д. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че твърдените от нея неимуществени вреди са й нанесени именно вследствие на воденото срещу нея наказателно преследване, описано в исковата молба. Свидетелите са лица, които имат преки наблюдения върху твърдените факти, реакциите на ищцата и последиците от воденото срещу нея наказателно преследване върху нейното здраве и психика, както и върху отношението на близки и приятели по отношение на нея. Именно от свидетелските показания по делото се установява еднозначно, че вследствие воденото срещу нея наказателно производство тя се е променила не само психически, сринала се тотално, изпаднала в депресия, била обсебена от натрапчиви мисли, свързани с воденото срещу нея наказателно преследване и медийното му отразяване, влошило се здравословното й състояние. Размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди не е и не може да бъде унифициран, той е винаги резултат от преценка на конкретните факти и обстоятелства, касаещи конкретната личност и преживяното от нея, вследствие незаконните действия на държавните органи. Претърпените неимуществени вреди никога не могат да бъдат еднакви, поради строгата индивидуалност на човешката психика и възприятия, начина на живот, семейното и общественото положение, професионалната реализация и др. на дадената личност.

Що се отнася до имуществените вреди намира за неоснователно оплакването на Прокуратурата за липса на основание за присъждане на обезщетението за имуществени 2 вреди в размер на заплатените от ищцата адвокатски хонорари за защита в наказателното производство на обща стойност от 18 000 лева с ДДС. От представените по делото и неоспорени от насрещната страна документи - договори, фактури и приходни касови ордери за получени от Адвокатско дружество Д., А. и съдружници плащания по фактурите, установяващи извършено плащане, се установява, че за защита и процесуално представителство по воденото срещу нея наказателно производство ищццата е заплатила адвокатски хонорари както следва: сумата от 3000 лева - заплатено в полза на Адвокатско дружество "Д., А. и съдружници" възнаграждение за защита по сл.д. № 27/2006 на НСлС и 600 лева ДДС; сумата от 5000 лева - заплатено в полза на Адвокатско дружество "Д., А. И съдружници" възнаграждение за защита по н.о.х.д. №1030/2010 на СГС, НК, 27 с. и 1000 лева ДДС; сумата от 2000 лева - заплатено в полза на Адвокатско дружество "Д., А. и съдружници възнаграждение за защита по н.д. №301/2015 г. на ВКС I НО и 400 лева ДДС; сумата от 5000 лева - заплатено в полза на Адвокатско дружество "Д., А. и съдружници" възнаграждение за защита по в.н.о.х.д. № 478/2015 на САС, НО, 8 състав, и 1000 лева ДДС.

Изрично възражение за прекомерност на заплатените адвокатски хонорари (чл.83, ал. 2 ЗЗД) не е правено пред първа инстанция, поради което намира, че същото е преклудирано.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищцата М. А. Д. твърди, че на 11.02.2007г. по сл.д. № 27/2006г. по описа на НСлС било предявено обвинение на Д. А. Д. за престъпление по чл. 321 НК, в рамките на което Е.

Н. Б., С. П. К. и ищцата били посочени като членове на организираната престъпна група. С присъда № 60/15.02.2013 г. по НОХД № 1030/2010 г. по описа на СГС, НО, 27 с-в била призната за виновна по така повдигнатото й обвинение, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 г., което на основание чл. 66, ал. 1 НК било отложено за срок от 5 години. С присъда № 11/17.03.2017 г. по ВНОХД № 478/2015 г. по описа на САС, НО, 8 с-в, била повторно призната за невиновна по повдигнатото й обвинение, като с решение на ВКС № 287/26.04.2018г. оправдателната присъда спрямо нея била оставена в сила и така окончателно оправдана. Твърди, че в резултат на привличането й като обвиняема и воденото повече от 11г. наказателното производство спрямо нея са й причинили сериозни неимуществени вреди. Допълнително утежняващо положението обстоятелство бил и широкият медиен отзвук на делото срещу нея. Доброто й име като честен и добросъвестен човек било опетнено, а оправдаването й не би могло да заличи изцяло последиците от това.

Претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 200 000 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за защита в наказателното производство, в размер 18 000 лв., ведно със законната лихва върху двете претенции, считано от влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на нея, до окончателното му изплащане, ведно със сторените 3 разноски.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените искове изцяло - както по основание, така и по размер. На първо място счита, че отсъстват доказателства органите на ПРБ да са извършвали други действия освен правно регламентираните в НК. В тежест на ищцата е да докаже твърдените неимуществени и имуществени вреди, непосредствената им връзка с процесното обвинение, както и техния размер. Заявява, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Недоказани са твърденията за причинен изключителен психологически дискомфорт, възникнали здравословни проблеми и затруднена кариера в причинна връзка с процесното обвинение. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди като недоказан по основание и по размер, като несъобразен с икономическия стандарт в страната, както и с принципа на чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика. При преценката за продължителност на производството следва да се има предвид фактическата и правна сложност на делото, както и факта, че обвиняеми са били още четири лица, а освен това делото е преминало през три съдебни инстанции.По отношение на иска за имуществени вреди в размер 18 000 лв. твърди, че няма доказателства за действително изплатени суми за защита. Счита сумата за прекомерна.

От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че на на 11.02.2007г. по сл.д. № 27/2006г. по описа на НСлС било повдигнато обвинение на Д. А. Д. за престъпление по чл. 321 НК, в рамките на което Е. Н. Б., С. П. К. и ищцата били посочени като членове на организираната престъпна група. На 19.02.2007г. подала молба до НСлС, с която декларирала готовността си да се яви пред съответния орган, но никой не я призовал, а междувременно била обявена за общодържавно издирване. На 03.05.2007 г. се явила без призовка в НСлС, като с постановление от 03.05.2007г. по сл. дело № 27/2006г. по описа на Национална следствена служба, пр.пр. № 402/2006г. по описа на СГП била привлечена вкачеството й на обвиняема за престъпление по чл.321, ал.3 пр.2 вр.ал.2 вр. чл.253 ал. 1 НК. Със същото постановление й била взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 20 000 лв., като с определение от 10.05.2007г. по н.ч.д. № 1679/2007 г. по описа на СГС, НО, 23 състав, размерът на „гаранцията“ бил намален от 20 000 лв. на 10 000 лв.По внесен от СГП обвинителен акт било образувано НОХД № 2222/2009г. по описа на СГС, НО, 4 състав.С разпореждане от 14.08.2009г. по НОХД № 2222/2009г. по описа на СГС, НО, 4 с-в съдебното производство било прекратено и върнато на СГП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.СГП отново внесъл обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД № 4808/2009 г. по описа на СГС, НО, 27 с-в.С определение от 26.01.2010г. по НОХД № 4808/2009г. по описа на СГС, НО, 27 с-в съдебното производство било прекратено и върнато повторно на СГП за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.По внесен от СГП трети нов обвинителен акт било образувано НОХД № 1030/2010г. по описа на СГС, НО, 27 с-в. С този обвинителен акт на ищцата й било повдигнато обвинение за престъпления по чл.253 НК - извършване на финансови операции (внасяне в брой и нареждания за преводи на парични суми от различни 4 банкови сметки на фирми в банки в чужбина към РБ за кредитиране на дейността на „Прайвит Файнънс Юниън“ АД гр. София) с пари, за които е знаела или предполагала, че са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества - придобиване, разпространение, държане, превозване и пренасяне на високорискови наркотични вещества в големи размери, без надлежно разрешително - престъпление по чл.321, ал. 3, пр.2 (ред. ДВ бр. 92 от 2002г.), пр.3 т.2 вр.ал.2 НК. По това дело до произнасянето на присъдата на 15.02.2013г. били проведени общо 23 съдебни заседания.