Решение № 552 от 24.09.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. Бургас, 24.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120203413 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на М. Н. Р. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: * против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К № 4685864 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.

189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ. Посочва се, че законът предвижда възможност за издаване на ЕФ само при използване на стационарно техническо средство, а не и на мобилно, доколкото при него е налице човешкия фактор. Счита се, че издадения ЕФ не съдържа редица реквизити, които да позволяват да се породят желаните правни последици на санкционния акт (име и длъжност на издателя, дата на издаване и др.) Иска се отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от упълномощен представител – адв. * – БАК, която като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че техническото средство не е преминало последваща проверка, а представените документи касаят извършен ремонт. Отделно от това застъпва, че не става ясно дали се касае за едно и също устройство. Иска отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.

1

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не се представлява. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда се прави искане за потвърждаване на ЕФ. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се застъпва, че жалбата е неоснователна. Развиват се подробни съображения за законосъобразност на административнонаказателната процедура, като се достига до извод, че отговорността на Р. е правилно ангажирана. Пледира се за потвърждаване на ЕФ.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП, доколкото въпреки указанията на съда АНО, който носи доказателствената тежест за това, не ангажира категорични доказателства за датата на връчване на фиша. Видно от изявленията му (л. 21) - в информационната система на МВР е отбелязано, че ЕФ е връчен на 02.07.2021 г., поради което и съдът няма друга възможност освен да приеме, че именно това е датата на връчване.

Жалбата е депозирана на 14.07.2021 г., поради което и се явява в срок. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 13.03.2021 г. в 14:35 часа в гр. Бургас, ПП I-6, км. 495+650 до бензиностанция „ЛукОйл“, в поска към кв. Пети километър, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M“ № 644/14, поставена в служебен автомобил с рег. № А7863КК, засякла и заснела, движещ със скорост от 85 км/ч. автомобил „Смарт 454“ с рег.

№ А7473МТ. Мястото на контрол попадало в границите на населеното място, поради което и максимално разрешената скорост за движение била до 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип 27698”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Смарт 454“ с рег. № А7473МТ към датата на нарушението бил собственост на жалбоподателката, както и че скоростта следва да се счита на 82 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4685864 на ОДМВР-гр.

Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателката било наложено наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта – „TFR1-M“ № 644/14, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение (л. 9) и Протокол за проверка (л. 11).

За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен 2 протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.12), съдържащ всички законоустановени реквизити.

По делото липсват данни жалбоподателката да е представила писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че то е в рамките на населеното място и поради това важи общото правило за максимално допустима скорост за движение до 50 км/ч., и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 32 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Съдът не възприема становището за незаконосъобразност на издадения ЕФ поради липса на реквизити (име и длъжност на издател, дата и др.)

Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които - ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е 3 своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС , ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. В процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 150/2015 г.

По същество следва да се посочи следното.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ.

От своя страна в § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение 4 в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 9) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M“ е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал. Поради това съдът не възприема становището на жалбоподателката за неприложимост на производството по издаване на ЕФ за нарушения, заснети с мобилни системи за контрол. Тук е мястото да се посочи, че срокът на валидност на издаденото удостоверение за одобрен тип средство за измерване е изтекъл на 24.02.2020 г. Същевременно обаче по силата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, поради което и съдът счита, че в конкретния случай използваната мобилна система за контрол е одобрен тип средство за измерване на скорост.

В допълнение съдът следва да посочи, че е представен и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др.