Решение № 3327 от 27.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3327 гр. Пловдив, 27.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330116309 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от П. А. Ч. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК и чл.55, ал. 1 ЗЗД, както следва:

-за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № **** от **** г., сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД;

-за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от ****г., сключен между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД.

-за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца П. А. Ч. сумата от 550,83 евро (с левова равностойност 1077,33 лв.), недължимо платена възнаградителна лихва по недействителен договор за потребителски кредит № **** от **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – **** г., до окончателното изплащане на вземането;

-за осъждане на ответника „Ай тръст“ ЕООД да заплати на ищеца П. А. Ч. сумата от 2086,84 евро (с левова равностойност 4081,51 лв.), недължимо престирани плащания в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – **** г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че с първия ответник бил сключен договор за потребителски кредит № ***** г., а с втория - договор за предоставяне на поръчителство от ****г. Кредитът бил отпуснат в размер на 6000 лева и бил изцяло усвоен. Твърди се договорът за кредит да е нищожен и макар в същия ГПР да бил записан в размер на 21,77 % той бил различен от действителния, а това представлявало заблуждаваща търговска практика, водеща до неравноправност на уговорката, а оттук - до нищожност и на целия договор по чл. 22 от ЗПК, поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за поръчител представлявало разход, който 1 следвало да бъде включен в ГПР, защото оскъпявал кредита и именно невярната информация за действителния размер на ГПР представлявала заблуждаващата търговска практика. Навежда самостоятелни доводи за нищожност на договора за поръчителство. Поради спешна нужда от финансов ресурс, ищецът избрал опцията за поръчител, за което се предвиждало възнаграждение в размер на 3 4081,51 лева. По своята същност поръчителството представлявало съглашение между кредитора и поръчителя, за което длъжникът се явявал трето лице. В този смисъл кредиторът имал интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение, но длъжникът нямал такъв защитен от закона интерес и затова сделка между него и поръчител като процесната била без правно основание. Целта, която се преследвала чрез поръчителството, била да се обезпечат вземанията на кредитодателя, но когато длъжникът учредявал лично обезпечение, то не осъществявало тази цел.

Възнаграждението по този договор, което се дължало не на кредитора, а на поръчителя от длъжника, противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение. Изтъква, че длъжникът не получавал никаква престация, с което се нарушавал принципът на справедливостта. Според правото на ЕС (Директива 2008/ 48) преди сключването на договора за кредит кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, именно с цел да се предпазят потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. В този смисъл клаузата, предвиждаща възнаграждение за осигуряване на поръчителя, влизала в пряко противоречие с целта на Директивата и така се прехвърлял рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността му и допълнително се увеличавал размерът на дълга. Затова по аргумент от чл. 143 т. 19 от ЗЗП договорката била неравноправна и не пораждала правни последици. Изискването на кредитора за сключване на договор между поръчителя и длъжника било договаряне в полза на поръчителя по чл. 22 от ЗЗД. В отношенията между страните по кредита обаче нямало воля на длъжника да сключи договор за поръчителство, като той не искал да надари и кредитора, доколкото се бил съгласил на разсрочено изпълнение, а не директна престация, поради което тази уговорка за поръчителство нямала правен ефект. Поради това предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 6000 лв. Оспорва твърдените плащания от ищеца в размер на 550,83 евро да са погасили вземания, различни от главницата. Оспорва и твърдените плащания в размер на 2086,84 евро да са погасени за предоставено поръчителство. Не оспорва, че във връзка с обезпечаване на вземането по договор за кредит е сключен договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Възразява срещу доводите за нищожност на договора поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не оспорва твърдението, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД не е включено като разход в ГПР. Единственият разход, който бил включен в ГПР е договорната възнаградителна лихва. Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Оспорва и, че към момента на сключване на процесните договори „Кредисимо“ ЕАД не е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Изтъква, че двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационна дейност и правила на дейност. По отношение на Договора за предоставяне на поръчителство се посочва, че същият представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното в него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. Излага съображения, че дори да се приеме за нищожен договорът за предоставяне на поръчителство, то това не би довело до недействителност на договора за потребителски кредит, а само до отпадане на задължението за заплащане на възнаграждение на поръчителя. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

2

Депозиран е и отговор от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, със становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че между страните е сключен договор за поръчителство от **** г., по силата който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „Кредисимо“ ЕООД съгласно процесния договор за потребителски кредит. Излага твърдения, че подписването на договора за предоставяне на поръчителство става в независима електронна среда, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп и следва по време сключването на договора за кредит.

Сочи, че едва след сключване на договора ответникът предоставя данни на „Кредисимо“ ЕАД за размера на дължимото възнаграждение и начина, по който е разсрочено неговото заплащане, но последното е единствено с цел улесняване на потребителя. Поддържа, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като сключването на договора за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

С протоколно определение от ***** г., е допуснато изменение на размера на предявените искове по реда на чл.214 ГПК, чрез тяхното намаляване, като искът на ищцата срещу „Кредисимо“ ЕАД се намалява от първоначално предявения размер от 550,83 евро на сумата от 10,40 евро, а искът срещу „Ай тръст“ ЕООД се намалява от първоначално предявения размер от 2086,84 евро на сумата от 36,29 евро. В частта по предявения иск срещу „Кредисимо“ ЕАД за разликата от 10,40 евро до първоначално заявения размер от 550,83 евро, както и по предявения иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД за разликата от 36,29 евро до първоначално предявения размер от 2086,84 евро производството по делото е прекратено. Поради това предмет на настоящото производство са субективно и обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на „Кредисимо” ЕАД, да заплати на ищеца сумата от 10,40 евро, недължимо платена възнаградителна лихва по недействителен договор за потребителски кредит № **** от **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – ***** г., до окончателното изплащане на вземането; както и за осъждане на ответника „Ай тръст“ ЕООД да заплати на ищеца П. А. Ч. сумата от 36,29 евро, недължимо престирани плащания в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – **** г., до окончателното изплащане на вземането.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По обхвата на контрола за законосъобразност на договора, осъществяван от настоящата инстанция:

Съгласно трайната съдебна практика в случаите, когато е сезиран с нарочен установителен иск за прогласяване на недействителност на договор, съдът е обвързан от основанията за недействителност, посочени от ищеца в исковата молба. Недопустимо е при формулирани фактически основания и петитум съдът да се самосезира с решаване на подобен, но различен по предмет спор за недействителност на сделката, тъй като счита, че на друго основание тя е нищожна, респ. унищожаема.

Ако процедира по този начин, съдът се произнася по непредявен предмет на иска и актът му подлежи на обезсилване. При предявен установителен иск с правна квалификация чл. 26 ЗЗД с изрично посочени в исковата молба основания за недействителност силата на пресъдено нещо обхваща порочността, респективно липсата на порочност на атакуваната сделка само на посочените основания и не лишава ищеца от възможността в същото производство да съедини и други искания за недействителност на същата сделка или да стори това в отделен процес. Това е така, защото ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения. Колко от тях, кои и кога ще бъдат въведени зависи от суверенната преценка на ищеца, като съдът е обвързан от 3 наведените фактически и правни основания. В този изричен смисъл решение № 949 от 7.09.2010 г. по гр. д. № 653/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 868/15.02.2010 г. гр. дело № 2976 по описа за 2008 г., ВКС, решение № 233/ 31.07.2015 г., по гр.д. № 4380 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г., по гр.д. № 5252 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 33/02.07.2015 г., по гр.д. № 3903/2014 г., ВКС, I г.о., решение № 267/03.10.2011 г., по гр.д. №1362 по описа за 2010 г., ВКС, IІІ г.о., решение № 495 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 696/2011 г. на ВКС.

Съгласно изложените по-горе принципни положения, съдът дължи да разгледа предявените установителни искове за прогласяване на нищожността на двата процесни договора само на изложените в исковата молба основания.

По безспорните между страните обстоятелства:

Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № ******г., по който предоставената от ответника парична сума в размер на 6000 лв. е изцяло усвоена от кредитополучателя ищец. Заетата сумата следвало да се върне на 24 месечни погасителни вноски, всяка с размер, посочен в приложение № 1 към процесния договор, с уговорен годишен лихвен процент от 16 % и ГПР в размер на 17,23 %. Общият размер на плащанията по договора възлизал на 3118,88 евро, от които погасена главница 3067,78 евро, договорна лихва – 10,40 евро, вноска по поръчителство – 36,29 евро, неразпредЕ. сума – 4,41 евро. Не е спорно също, че между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от **** г., сключен въз основа на чл.4, ал.1 от договора за кредит. По силата на договора за предоставяне на поръчителство се дължало на поръчителя възнаграждение в размер, съгласно приложение № 1 към договора – л.89 от делото, за периода на действие на кредита, в общ размер от 4774,93 лв., за периода на действие на договора за кредит. Не е спорен и фактът на плащане от страна на ищеца на процесните суми, а именно: сумата от 10,40 евро – платена на „Кредисимо“ ЕАД по договора за кредит над дължимата главница, както и сумата от 36,29 евро – платена на ответника „Ай Тръст“ ЕООД вноска по поръчителство. Спорни между страните са правните въпроси досежно действителността на постигнатите съглашения и основателността на претенцията за връщане на платените без основание суми.