Решение № 1296 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100507215 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 17925/02.11.2023 г., постановено по гр.д. № 58557/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 66 състав, (поправено с решение № 107/03.01.2024г. за поправка на очевидна фактическа грешка) са частично уважени предявените по реда на чл. 124 ГПК искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД. ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на Т. Г. Г. сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания от ПТП, настъпило на 08.02.2021г. в гр.София около 22,40ч на бул. „България“, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2021г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 12000лв. Съдът се е произнесъл и по отговорността за разноски, като е осъдил ответника да заплати на ищцата 63.75лв. разноски, съответно в полза на ответника са присъдени 408лв. разноски, а в полза на процесуалния представител на ищеца - адв. П. по чл.38, ал.2 ЗАдв са присъдени 480лв.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 348173/04.12.2023г. от ищцата, с която се обжалва решението в отхвърлителната част до предявения размер от 12 000лв. Наведените доводи са за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на процесуалните правила относно процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Намира, че определеното обезщетение в размер на 3 000 лв. било 1 занижено с оглед търпените неимуществени вреди от страна на ищцата, съответно определеният принос за съпричиняване от 60% бил необосновано завишен. Моли решението в обжалвана част да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк.д. № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

При извършена служебна проверка на основание чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

По основателността на иска:

Предмет на въззивното производство са притезанието на ищеца с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за репариране на неимуществените вреди настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 08.02.2021гг. Исковете претенции са насочени към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач виновно е причинил процесния деликт.

Правопораждащият отговорността на застрахователя, респективно притезанието на увреденото лице, фактически състав включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования, което е в пряка причинноследствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди; както и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя –ответник.

Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорни пред 2 въззивната инстанция са размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди и приносът на ищцата.

По първия спорен въпрос въззивният съд приема следното:

Съгласно т.II на ППВС № 4/1968 г. - размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.

52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като обезщетението се определя за всеки конкретен случай. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

По отношение на вида и характера на уврежданията, въззивният съд приема за установено от неоспореното заключението на вещото лице по допуснатата и приета СМЕ, която настоящият състав кредитира изцяло, че в пряка причинно-следствена връзка от процесното ПТП на ищцата са причинени: 1) Контузия на лявата задушна област на главата (с обширен подкожен хематом в челната област) и клинични данни за сътресение на мозъка, с които е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, които краткотрайни разстройства са съпроводени и с болка и страдания (по-продължителна от моментни болки). При защита на заключението в.л. изяснява (дадените устни разяснения на вещото лице при излагането на заключението в открито съдебно заседание представляват част от заключението на вещото лице и съдът е длъжен, при обсъждането на заключението, да вземе предвид и да обсъди както писменото заключение, така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на вещото лице и неговите отговори на поставените от страните въпроси, в който смисъл изрично е решение № 59/24.04.2020г. по гр.д. 3624 / 2019 г. на ВКС, 4-то гр.о.), че клиничните данни не били достатъчни да се каже със сигурност, че ищцата имала мозъчно сътресение. Съобразявайки обективни данни по делото вещото лице е направило извод, че при ищцата е нямало пълна загуба на съзнание, в който смисъл можело да се тълкува като лека форма на мозъчно сътресение, която обуславя временно 3 разстройство на здравето, което не било опасно за живота и възстановяване от сътресението траело около три седмици; 2) Контузия на гръдния кош, отляво (с кръвонасядане на гърба) и контузия на тазовата област, отдясно (причиняващи ограничени и болезнени движения на гръдния кош и снагата), които е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, които краткотрайни разстройства са съпроводени и с болка и страдания (попродължителна от моментни болки); 3) Оток, охлузване и кръвонасядания по устните на устата и лявата подбедрица, съпроводени и с болка и страдания. По отношение на продължителността на причинените травми вещото лице изяснява, че с оглед локализацията, морфологията и начинът на лечение, причинените травматични увреждания са от естество, че се съпровождат с главоболие, болки и страдания за период от около 3 седмици, с изразена интензивност през първата седмица. Съдът приема за неоснователни твърденията, че ищцата е претърпяла комоцио със загуба на съзнание, доколкото същото се опровергава от заключението на вещото лице по СМЕ (липса на спомен не е еквивалент на загуба на съзнание от черепно-мозъчна травма, а може да се тълкува като лека форма на мозъчно сътресение), съвкупно с приетия лист за преглед на пациент от 08.02.2021г. (съгласно който по данни по анамнеза, в които се съобщава за епизод на моментна дезориентация по време на инцидента, като има ясен спомен за случилото се преди и след момента на катастрофата, излязла сама от колата и не съобщава за гадене или повръщане).

По отношение на обстоятелствата, при които е извършено, въззивният съд приема за установено от неоспореното заключение по допуснатата и приета САТЕ, което кредитира като обективно и компетентно изготвено, че при процесното ПТП скоростта на движение на л.а. е била около 145 км/ч, когато при наближаване на автомобил пред процесния, водачът с промяна посоката на движение чрез кормилната уредба се отклонява в дясно и самокатастрофира в предпазна мантинела в дясно (с което уврежда около 33м предпазна мантинела) с последващ удар в метален стълб за улично осветление, след което се преобръща на лявата страна и се връща на платното за движение (с приплъзване от около 60м), след което ищцата, установена на място, е откарана от медици на Спешна помощ за преглед в болнично заведение.

По отношение на здравословното състояние на ищцата след инцидента, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., въззивният съд кредитира показанията на св.Д. (майка на ищцата), от които се установява, че малко преди полунощ установила след обаждане от медици на спешна помощ състоянието на дъщеря си (ученичка в 12 клас към онзи момент), което било плашещо – имала видими травми, била посинена, с подута уста, по носа имала охлузвания и по лицето към веждите и скулите. Вътрешно имала натъртвания на гръдния кош, в областта на гърба и на кръста имала натъртвания. В дните след инцидента започнали да излизат синини по тялото. Имали съмнения за комоцио, защото имала замайвания, при което на следващия ден била заведена на невролог, който предписал лечение с прием на медикаменти в продължение на месец. След инцидента св.Д. трябвало да помага на дъщеря си, защото имала проблем с поемането на въздух и заради болките в кръста. Била ограничена в движенията, което налагало да се помага при обличане и

4 къпане, което продължило около две седмици. Стресът бил по-продължителен и се изразявал в това, че имала среднощни събуждания, вкл. поне два-три пъти събуждала майка си през нощта от страх, изпадала в състояние, имала паник атаки в продължение на месец след инцидента, за което се консултирали с приятел – психиатър. Стресът продължавал и към (момента на свидетелските показания), като се изразявал в това, че отказвала да започне шофьорски курсове. С оглед предстоящите матури изпитвала неудобства, доколкото било забранено от лекар две седмици да използва електронни устройства и книги, а тогава обучението се провеждало в електронна среда, като изпитвала затруднения в рамките на месец. При анализиране показанията на свидетеля, съдът съобрази практиката на ВКС по отношение на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 172 ГПК. На първо място, показанията на този свидетел пресъздават личните му впечатления от оплакванията на ищцата, изживените от последната болки и страдания от травматичните увреждания след произшествието, като житейски обяснимо е именно най-близките (майката, живееща с пълнолетната ищца, ученичка към този момент) да са свидетели на тези изживявания и да имат непосредствени възприятия за хода на събитията, естеството и интензитета на преживяното. Самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна, за да дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. С доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица. Като съобрази горното, съдът приема, че следва да кредитира показанията на свидетеля Д., предвид че те са в унисон с останалия доказателствен материал, като свидетелят дори споделя неизгодни нему факти, а именно продължителността на интензивните болки (доколкото ищцата твърди, че същите са продължили няколко месеца, а св.Д. дава показания за продължителност на същите около две седмици).