Определение № 618 от 11.09.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 618 гр. Перник, 11.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500505 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577 ГПК във връзка с чл. 32а, ал.4 от Правилника за вписванията /ПВ/.

Постъпила е частна жалба от „Лено“ АД, с ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул.

„Калофер“ № 1, ет. 5, чрез адв. Н. П. – АК – Пловдив срещу Определение № 15 от 17.02.2025г. на Съдия по вписванията при Районен съд – гр. Перник.

С обжалвания акт съдия по вписванията при Районен съд – Перник е отказал да бъде вписано частично заличаване на вписването на Договор за особен залог на вземания от 19.08.2024г. относно вземане, обезпечено с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № ***, т. ***, рег. № ***, дело № 154/2021г. на Нотариус М.М., рег. № 063, вписан в Службата по вписванията – гр. Перник, под вх. № 1730/23.04.2021г., акт. № 107, т. І дело № 957/2021г., депозирано с молба вх. № 608/17.02.2025г., подадена от „Лено“ АД чрез В.С. – пълномощник.

Недоволен от постановения отказ, частния жалбоподател го обжалва с доводи за неговата неправилност. Акцентира върху това, че тъй като от ЦРОЗ е заличен залогът върху вземането, обезпечено с договорна ипотека, а вписването на договора в Имотния регистър е вторично, след като залогът вече не съществува, следва да бъде заличен и от Имотния регистър. Посочва, че противоречието между първичното и вторичното вписване създава нетърпимо правно положение, което следва да се реши в полза на описаното в първичния регистър. Поддържа, че Удостоверението за вписвания за определен период (извлечение), издадено от ЦРОЗ, е подлежащият акт за вписване, въпреки че няма изрично предвидена процедура в ПВ за вписвания, 1 касаеща заличаване на Договор за особен залог, обезпечен с ипотека, като се цитира съдебна практика в този смисъл. Излага доводи, че Декларацията – съгласие за заличаване на Договора за залог съдържа всички необходими елементи, които да я направят валидно волеизявление на заложния кредитор.

Жалбоподателят счита атакуваното определение за неправилно и моли съдът да го отмени и да върне преписката на СВ-Перник за извършване на исканото вписване. Моли за присъждане на сторените разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Жалбата е допустима и затова следва да бъде разгледана по същество.

СВ – Перник е сезирана с молба, подадена от „Лено“ АД чрез пълномощника В.Г.С. с искане да бъде вписано заличаване на вписването на договор за особен залог от 19.08.2024 г., вписан в СВ - Перник относно вземане, обезпечено с договорна ипотека с оглед на приложеното към молбата Удостоверение №20241220101859/ 20.12.2024г. за вписвания за определен период (извлечение), издадено от Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) към Агенция по вписванията.

От представеното по делото Удостоверение №20241220101859/ 20.12.2024г. за вписвания за определен период (извлечение) от Агенция по вписванията, в ЦРОЗ по партидата на "Лено" АД за периода от 16.12.2024 г. до 20.12.2024 г. е вписано заличаване на вписан залог по първоначално вписване № 20240820101503. Съгласно извлечението в секция 129 е отбелязано частично заличаване на залога относно цялото вземане по изброени договори, сред които и по т. 165 – Договор за Бизнес кредит с Клиентски № *** от 26.03.2021г. с кредитополучател ЕТ „М.-М.Д.", с ЕИК ***, Солидарни и Ипотекарни длъжници М.Д.С., с ЕГН ***, В.Й.С., с ЕГН ***, с отпусната главница в размер на 2,000 евро. Същото Удостоверение е подписано от длъжностно лице и е с печат на Агенция по вписванията, а по делото е представен нотариално заверен препис рег. № 544/10.01.2025 г. на нотариус Б. рег. № 544 на НК, с район на действие РС – Пловдив, снет от оригинал на същото удостоверение.

Освен цитираното Удостоверение, към молбата за заличаване са приложени и други документи, сред които Декларация - съгласие за частично заличаване от упълномощен представител на заложния кредитор, представена в два еднообразни екземпляри; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***, т.1, peг. № ***, дело № 154/2021 г. на Нотариус М.М., peг. № 063, вписан в Службата по вписванията - гр. Перник под вх. peг. № 1730/23.04.2021 г., акт № 107, том 1, дело № 957/2021 г.; Копие от Договор за особен залог на вземания от 19.08.2024г.; Пълномощно; Вносна бележка от 31.01.2025 г. за платена държавна такса за заличаване на договор за залог в размер на 10.00 лв. по сметка на Агенция по вписванията.

Съдията по вписванията е постановил обжалвания отказ, позовавайки се на това, че върху декларацията - съгласие на заложния кредитор, с която се депозира искане за вписване на посоченото по-горе обстоятелство, е положен 2 подпис от пълномощника на заложния кредитор, но под него лицето не е изписало собственоръчно пред нотариуса пълните си имена, което противоречи на императивната разпоредба на чл.589, ал.2, изр.2 от ГПК.

При горните фактически констатации, настоящият въззивен състав от правна страна намира следното:

Съгласно чл. 2 от ЗОЗ залогът на вземане се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози, като това вписване освен конститутивно има и защитно-оповестително действие – чл. 12, ал. 1 и 2от ЗОЗ. Освен в ЦРОЗ договорът за особен залог върху вземания /между които обстоятелства е и заложният кредитор/, обезпечени с ипотека /каквато е и настоящата хипотеза/, за да има действие спрямо ипотеката, трябва да бъде вписан и в съответния специален регистър, който се води за такива активи – в случая имотния регистър– чл. 171 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1, б. „б“ от ПВ, за да се осигури противопоставимостта на учредения особен залог – чл. 12, ал. 3 ЗОЗ.

Съгласно чл. 22, ал. 2 ЗОЗ, подлежащите на вписване обстоятелства /вписване, заличаване или обявяване/ относно залог на вземане се вписват в ЦРОЗ по персонална партида на залогодателя, в който първичен регистър по арг. на чл. 27 ЗОЗ се извършва и заличаване на подлежащите на вписване по чл. 26 ЗОЗ обстоятелства. Видно от цитираните разпоредби, не само вписването, но и заличаването на заложния кредитор на вземания, обезпечени с ипотека, са обстоятелства, които подлежат на отразяване в първичния регистър /ЦРОЗ/, а от там и на вписване в службата по вписванията чрез подреждане на удостоверението, издадено от

ЦРОЗ относно вписване/заличаване на заложния кредитор, в хипотеза на посочени в договора за залог на вземания, обезпечени с ипотека недвижими имоти. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл. 6, ал. 4 ПВ, според която, по реда на чл. 17 ПВ се извършват не само "вписвания", но и "заличавания" във връзка с издадени удостоверения за последващи вписвания в ЦРОЗ относно обстоятелства, относими за залог на вземане, което е обезпечено с ипотека – чл. 171 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1, б. „б“ от ПВ, като "заличаванията" също се извършват чрез подреждане на удостоверението за последващо вписване в ЦРОЗ. Актът, въз основа на който се постановява вписване в имотния регистър, е единствено удостоверението за вписване на залога, респ. за вписване на допълнителните обстоятелства във връзка с него, в ЦРОЗ. Този извод следва категорично и от ясната и недвусмислена норма на чл. 33, буква "д" ПВ – „удостоверенията за вписвания по ЗОЗ“, като удостоверението от Централния регистър на особените залози по дефиниция има характер на официален документ съгласно чл. 24а, ал. 4 ЗОЗ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, свързани с извършеното вписване на особения залог (в случая – относно факта на неговото заличаване, отразено в документа).

Въпреки всички специфики залогът на търговско предприятие има общи черти с ипотеката, тъй като и двете представляват реални обезпечения на 3 кредитора. Налице са множество сходства в правната уредба на вписванията и заличаванията на тези обезпечения. Разпоредбите на чл. 30, ал. 2 и 3 ЗОЗ са аналогични на чл. 172, ал. 1 и 2 ЗЗД, а чл. 27, ал. 6 ЗОЗ – на чл. 179 ЗЗД.

Сходно е съдържанието и на чл. 37, ал. 8 ЗОЗ и чл. 175, ал. 1 ЗЗД, които уреждат по еднакъв начин погасяването на обезпечението върху имуществото, продадено за удовлетворяване на кредитора. Следователно по аналогия на закона и по аргумент за по силното основание редът на чл. 22а от ПВ обхваща и е приложим за вписването на актовете относно залога на вземане, което е обезпечено с ипотека. Това означава, че вписването на удостоверението за вписване на залога на вземане, което е обезпечено с ипотека в ЦРОЗ, съответно на удостоверенията за последващи вписвания, трябва да се извършва чрез подреждане на този документ в особената книга за това по чл.

33 б. "д" ПВ.

В обобщение - вписванията в ЦРОЗ на особения залог са първични спрямо вписването в имотния регистър, което се явява вторично, т. е. то е обусловено от тях - само ако има вписване на залог в ЦРОЗ може да има вписване и в имотния регистър. Поради това, след като в случая особеният залог на вземането на „Лено“ АД вече е частично заличен относно цялото вземане по изброени договори, сред които и по процесното по т. 165 (не съществува в правната действителност) в ЦРОЗ, то същият следва да бъде отписан и от специалния регистър относно недвижимия имот, обезпечаващ с ипотека това заложено вземане на залогодателя „Лено“ АД, при което не е и необходимо съгласие за това на заложния кредитор. В същия смисъл е и практиката на ВКС /опр. № 87/15.02.2016 г. по ч. търг. дело № 3423/2015 г., ІІ т. о. на ВКС, опр. № 50036/04.07.2023 г. по ч. търг. дело № 2037/2022 г., ІІ т. о. на ВКС, опр. № 351 от 22.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 684/2016 г., I т. о., ТК, опр. № 50012/23.01.2023 г. по ч. т. д. № 1936/2022 г., І т. о. на ВКС, както и цитираната в тях съдебна практика /, в които изрично е прието, че наличието на представено пред съдията по вписванията удостоверение от ЦРОЗ за заличаване на особен залог е напълно достатъчно, за да се извърши вписване на заличаването на залога и в имотния регистър при Службата по вписванията, явяващо се вторично по отношение вписването по ЗОЗ, включително и въпреки липсата на съгласие за това на заложния кредитор. На още по-силно основание, след отпадане на първичното вписване, то отпада необходимостта от съществуване на вторичното вписване и същото следва да бъде заличено. В конкретния случай е налице заличаване на вписания в ЦРОЗ залог на вземане, което е валидно извършено и въз основа на него не може да има вече вписване в имотния регистър.

С оглед изложеното не могат да бъдат споделени аргументите на съдията по вписванията за отказ за заличаване на извършеното вписване, тъй като върху декларацията - съгласие на заложния кредитор е положен подпис от пълномощника на заложния кредитор, но под него лицето не е изписало собственоръчно пред нотариуса пълните си имена, което противоречи на императивната разпоредба на чл.589, ал.2, изр.2 от ГПК.

4

Съобразявайки горното, съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки да бъде извършено така поисканото от „Лено“ АД вписване в имотния регистър към СВ – гр. Перник – подлежащият на вписване акт (удостоверението за заличаване на особения залог) е съставен съобразно изискванията за форма и има предвиденото в ПВ съдържание, заявен е за вписване от лице в кръга на посочените в чл. 8 ПВ, поради което и с оглед пределите на правомощията на съдията по вписванията подлежи на вписване.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, като преписката бъде върната на СВ - Перник за извършване на заявеното вписване.

Искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски е неоснователно. Производството по чл. 577 ГПК във връзка с чл. 32а, ал.4 от Правилника за вписванията е поместено в глава петдесет и четвърта „Нотариални производства“, част шеста на ГПК - „Охранителни производства“. Следователно, след като се касае за охранително производство, то и отговорността за разноски, следва да се прилага съобразно общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, а именно, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за молителя.