Решение № 417 от 08.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20241001000147 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Надежда маркет ритейл“ ЕООД, с която обжалва решение № 1 408 от 20.11.2023 г., постановено по т. д .№ 577/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 26 състав, с което съдът е отхвърлил предявените от „Надежда маркет ритейл“ ЕООД срещу „Търговска банка „Д“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове е правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 41 924.51 евро - недължимо платена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за кредит от 05.07.2011 г. и сумата в размер на 13 555.67 евро лихва за забава за периода 29.01.2020 г. до 25.03.2023 г.; както и за сумата от 4 226.58 евро - недължимо платена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за кредит от 13.06.2012 г. и сумата в размер на 1 366.66 евро лихва за забава за периода 29.01.2020 г. до 25.03.2023 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и постановено в противоречие с практиката на ВКС, по отношение на възражението за изтекла погасителна давност. Твърди, че с влязло в сила решение № 261 149 от 19.07.21 г., постановено по т. д. № 616/20 г. поописа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2 състав са уважени предявените от него искове, с правно основание чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съставляваща част от общо вземане в размер на 83 850.45 евро, представляваща заплатена без основание сума, неправомерно начислена и събрана такса за предсрочно погасяване на остатък от 1 отпуснат кредит. Твърди, че съгласно ТР № 3/22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо до пълния размер на вземането, като е недопустимо във втория процес на се разглеждат правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както и правоизключващи и правоунищожаващи възражения на ответника. Твърди, че в настоящия процес е допустимо разглеждането на такива възражения само по отношение на останалата част от вземането. Твърди, че съдът неправилно е приел началния момент на изчисляването на погасителната давност от 17.03.2017 г. В тази връзка развива доводи, че предсрочните погасявания са извършени в периода от 26.01.2017 до 28.03.2017 г. като банката неправилно е удържала посочените суми, като към 29.03.2017 г. всички задължения са погасени. Твърди, че в отговор на отправено искане с удостоверение от 20.03.2017 г. банката е уведомила ищеца, че има непогасени задължения, тъй като с извършените плащания е погасила задължения за предсрочно погасяване на кредитите. Твърди, че на датата 17.03.2017 г. банката го е уведомила, че е задължила сметката на ТД, но не е събрала сумите. Твърди, че давността не е изтекла, тъй като с покана от 23.01.2010 г. ищецът е поискал плащане на получените суми, а ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока за доброволно изпълнение. Твърди, че е налице прекъсване на давността с извършеното от банката признание с отговора на исковата молба от 24.08.2020 г. Твърди, че давностния срок тече от датата на поканата за изпълнение. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което предявените претенции да бъдат уважени в цялост, като претендира и разноски в производството.

О тветникът по въззивната жалба „Търговска банка Д“ АД редовно уведомен за същата я оспорва. Твърди, че подадената жалба е неоснователна а атакуваното решение е правилно и законосъобразно.

Твърди, че началния момент на давността е от момента на получаването на нещо без основание. Твърди, че изтеклата погасителна давност е правопогасяващ факт, които съдът е длъжен да разгледа. Твърди, че претендираното от ищеца неоснователно обогатяване е настъпило в момента на заверяване на сметките по двата кредита, а претенцията до пълния размер е предявена почти 6 години от този момент. В тази връзка се позовава на същото тълкувателно решение, като твърди, че погасителната давност не прекъсва по отношение на непредявената част от вземането. Твърди, че ищецът не прави разлика между поканата за доброволно изпълнение и претенцията за неоснователно обогатяване, като твърди, че поканата се отнася само по отношение на претенцията за обезщетение за забава, а от доказателствата по делото е установено, че същите са погасени по давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Оспорва наведените твърдения, че е налице признание на иска, като твърди, че производството по заведения частичен иск не прекъсва давността по отношение на непредявената част. Твърди, че с отговора на исковата молба е направил не признание на иска, а признание на факти, като е оспорил изцяло претенцията по предходното търговско дело. Твърди, че с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар и давността за тях да не е изтекла. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 1 408 от 20.11.2023 г., постановено по т. д .№ 577/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 26 състав, с което съдът е отхвърлил предявените от „Надежда маркет ритейл“ ЕООД срещу „Търговска банка „Д“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове е 2 правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 41 924.51 евро - недължимо платена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за кредит от 05.07.2011 г. и сумата в размер на 13 555.67 евро лихва за забава за периода 29.01.2020 г. до 25.03.2023 г.; както и за сумата от 4 226.58 евро - недължимо платена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за кредит от 13.06.2012 г. и сумата в размер на 1 366.66 евро лихва за забава за периода 29.01.2020 г. до 25.03.2023 г.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с влязло в сила решение № 261 149/19.07.2021 г., постановено по т. д. № 616/20 г., по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 2 състав са уважени предявените от „Надежда маркет ритейл“ ЕООД срещу „Търговска банка Д“ АД частични осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 82 000 лв., съставляваща част от общо претендирано вземане в размер от 83 850.45 евро с левова равностойност от 163 997.23 лв., представляваща заплатена без да е налице основание сума за неправомерно начислена и събрана такса за предсрочно погасяване на остатък от отпуснат кредит с договор от 05.07.2011 г., както и сумата от 10 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер от 9 339.50 евро (с левова равностойност от 18 266.47 лв.), представляваща заплатена без да е налице основание сума за неправомерно начислена и събрана такса за предсрочно погасяване на остатък от отпуснат кредит с договор от 13.06.2012 г.

Страните не спорят и относно останалите факти, вкл. и по отношение на датите на отправянето на поканите от ищеца до ответника за връщане на получените суми.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнения същият е предявил обективно кумулативно съединени осъдителни искове е правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД за сумата в размер на 41 924.51 евро недължимо платена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за кредит от 05.07.2011 г., с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата в размер на 13 555.67 евро лихва за забава за периода 29.01.2020 г. до 25.03.2023 г.; с правно основание чл.55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 4 226.58 евро - недължимо платена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за кредит от 13.06.2012 г. и иск правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата в размер на 1 366.66 евро лихва за забава за периода 29.01.2020 г. до 25.03.2023 г.

С атакуваното решение № 1 408 от 20.11.2023 г., постановено по т. д .№ 577/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 26 състав, съдът е отхвърлил предявените от „Надежда маркет ритейл“ ЕООД срещу „Търговска банка „Д“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове е правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 41 924.51 евро - недължимо платена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за кредит от 05.07.2011 г. и сумата в размер на 13 555.67 евро лихва за забава за периода 29.01.2020 г. до 25.03.2023 г.; както и за сумата от 4 226.58 евро - недължимо платена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за кредит от 13.06.2012 г. и сумата в размер на 1 366.66 евро лихва за забава за периода 29.01.2020 г. до 25.03.2023 г.

По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба от ищеца „Хоум кеър хотелс“ ООД:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението в неговата цялост, за допустимостта му в обжалваната част, а за правилността му единствено въз основа на въведените в жалбата основания и при съобразяване правилното приложение на императивните материално-правни норми. В изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, като подадена от легитимирани 3 лица, в установените срокове и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Във въззивната жалба на ищеца са наведени твърдения, че съдът неправилно е приел началния момент, от който започва да тече погасителната давност по предявените искове за неоснователно обогатяване, както и са оспорени изводите на съда относно прекъсването на течението на погасителната давност. Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:

Източниците на облигационни отношения, като белег на основно разграничение за възникване на задълженията се делят на няколко групи, еманиращи институти на облигационното право, които поради различната си правна природа следва да бъдат възприемани като самостоятелни и съответно изрично обособени като правен регламент. Основният източник на облигационни задължения е договорът, като неговото съдържание е изведено от възможността гражданско правните субекти да регулират автономно отношенията си по начин, който те определят като най - добър за тях. Друг основен източник на задължения е деликтът, който като институт регламентира защитата на вече придобитите права срещу противоправни посегателства, като обхватът на тази защита на плоскостта на гражданското право съставлява преразпределение на неблагоприятните последици в тежест на правния субект, отговорен за настъпването им. Третият основен източник на задълженията е неоснователното обогатяване. Самостоятелната и различна правна природа на тези институти, изисква и различна и самостоятелна правна уредба.

Както съдебната практика, така и доктрината последователно и еднозначно поставят неоснователното обогатяване в групата на извъндоговорните отношения, с оглед разгледания по-горе основен критерий на делението, обусловен от източника на облигаторното отношение. Съгласно задължителните указания дадени с ППВС №1 от 28.05.1979 г. в разпоредбата на чл. 55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава на неоснователното обогатяване.

В конкретния случай, видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е предявил главни искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, като твърди, че ответникът се е обогатил със сумите от 41 924.51 евро, представляваща недължимо платена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за кредит от 05.07.2011 г. и със сумата от 4 226.58 евро - недължимо платена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за кредит от 13.06.2012 г. Ищецът твърди, че ответникът е получил тези суми при начална липса на основание, като основава твърденията си на влязлото в сила решение между същите страни и на същото основание по първоначално предявени искове със същото правно основание, но заявени като частични. Спорно пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция е началния момент на течението на погасителната давност.