Решение № 260265 от 15.07.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И

Е

Номер 260265

15.07.2021 година гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – гр. СТАРА ЗАГОРА Търговско отделение

На 14.06. 2021 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

Търг.д. № 206 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ.

С исковата молба ищецът Г.Ф. твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (отм.), изплатил по щета № 210226/14.07.2016г., обезщетение за неимуществени вреди в общ размер 45 510,15лв. на Р.В.П. (62 г.) от гр. С., пострадал при ПТП като водач на т.а. „С.Б.” с ДК № СТ *** КК, чрез адв. И.Й. от САК.

Виновен - съгласно влязла в сила Присъда по НОХД № 22/2015 г. на ВС-Пловдив - ефр. М.Т.Н. ***, наказан за виновно причиняване на ПТП, който управлявал собствения си л.а. „А.” с ДК № СТ *** АР без действаща ЗЗ”ГО” към датата на ПТП съгл. справка от ИЦ.

Механизъм на

ПТП съгласно мотиви на Присъдата:

На

30.11.2012 г. около 19,00 ч в с.Ш. при движение по ул.”Г.С.” в източна посока в района на кръстовище с ул***пред дом № 14 виновният Н. изгубил контрол над управлението и навлязъл в насрещната лента на двупосочното двулентово платно за движение, кьдето не пропуснал движещия се с предимство насрещно в права посока т.а. „С.Б.” с водач пострадалия П., като ударът настъпил при скорост от около 50 км/ч за всеки от двата автомобила, челно косо в предните леви части. Вследствие удара управляваният от П. автомобил се завъртял надясно около вертикалната си ос, като едновременно с това изминал около 18 метра в посока, обратна на първоначалното движение, при което от страничните натоварвания, упражнени върху тялото на пострадалия, настъпили множество увреждания предимно в лявата страна на тялото му.

Вследствие на ПТП пострадалият Р.В.П. (62 г.) е получил следните травматични увреждания:

1. Контузия на главата. Мозъчно сътресение.

2. Контузия на коремни стени.

3. Неразместена фрактура на сакрум /кръстцова кост/.

4. Счупване на тялото на лява хълбочна кост.

5. Разкъсноконтузни рани на ляв лакът и на лява подбедрица.

Няма данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Р.В.П. се обърнал към Г.Ф. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за застраховането и по образуваната щета № 210226/14.07.2016г., УС на ГФ взел решение да бъде изплатено обезщетение в общ размер на 25 000 лв.на 02.08.2016г.

Р.В.П. не се съгласил с решението на УС на ГФ и завел срещу Г.Ф. гр.д №4342/2017 по описа на СГС за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, по което ответникът по настоящото дело участвал като трето лице-помагач на страната на Фонда.

Въз основа на постановеното решение по гр.д №4342/2017по описа на СГС ищецът се снабдил с изпълнителен лист и отправил покани за доброволно изпълнение.

На

12.08.2019г. Г.Ф. изплатил по влязло в сила решение по гр. д №4342/2017по описа на СГС, сума общо в размер на 21114,93лв.

Като във връзка с обжалването на таксите по образуваните изпълнителни дела била възстановена на ГФ сума в общ размер на 604,78лв.

Поканен бил ответника да възстанови платеното от Г.Ф., но и до днес лицето не било погасило задължението си.

Ищецът моли съда на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, съдът да постанови решение, с което да осъди М.Т.Н. да заплати на Г.Ф. исковата сума от 45510,15лв., представляваща изплатеното от Г.Ф. обезщетение по щета № 210226/14.07.2016г. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, по следната банкова сметка:

***РЕДИТ Б.

АД:

IBAN:***: ***

Претендира и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100лв.

Към исковата молба ищецът представя писмени доказателства и моли да бъдат приети по делото.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът М.Т. Н. чрез процесуалния си представител адв.К.Г.,*** взема становище, че предявения иск за сумата 45 510.15 лв. като обща сума за главница, лихви и разноски е недопустим и се явява нередовна искова молба.

Счита, че искът за главница и за лихви са два отделни самостоятелни иска и то е задължително, тъй като от обстоятелствената част на исковата молба било видно, че има две отделни главници в различни парични стойности и за всяка от тях тече самостоятелно лихва съобразно датата на погасяване на вземанията, т.е. съобразно датата на която Г.Ф. /ГФ/ е извършил доброволно плащането на главницата. С оглед на изложеното моли съда да остави без движение исковата молба и да задължи ищеца да посочи поотделно размера на главниците, на лихвите върху всяка главница и периода, за който е претенцията, какви са разноските направени при определяне на щета №21022614.07.2016 г.от ГФ и разноските, направени от ищеца при определяне на обезщетението по гр.д.№4342/2017 г. СГС, като се изключат всички разноски и такси по образуваното изп.дело.

Макар и да намира исковата молба за нередовна, ответникът заявява, че по това дело е бил привлечен като трето лице- помагач по-късно- от 06.04.2017 г., а самото съдебно решение е влязло в законна сила след година и повече. Излага съображения, че ГФ не е със статут на особена юрисдикция и неговите актове и решения да са с характер на съдебни актове, които да пораждат за него задължения. Актове на ГФ не са му били връчвани, не му е било известно кога и как увреденият е предявил претенции пред ГФ, в какъв размер, дали е удовлетворен от този размер или не.

Ответникът посочва, че за него за първи път е станало известно, че увреденият е упражнил своето право да иска обезщетение от ГФ, когато е бил привлечен от ищеца по настоящото дело като трето лице-помагач в спора им по гр.д.№4342/2017 г.на СГС. Неговите задължения за плащане на лихва по тази главница възниквали с влизане в сила това съдебно решение. Твърди, че той не може да носи имуществена отговорност за това, че ГФ е определил по- ниско по размер обезщетение за увредения, което му е дало основание да предяви иск пред съда срещу ГФ с по-висок размер на вземането спрямо платеното. Твърди, че не може да носи отговорност за лихвите, дължими от ГФ към увреденото лице, дължими на увредения след постановяване на съдебното решение от първоинстанционния съд до приключването на делото с влязло в сила съдебно решение. Счита, че не е имало пречка ГФ да плати присъдената сума от 15000 лв., за да не текат лихви върху тази главница, тъй като не ГФ обжалва размера като висок, а пострадалия е останал недоволен от присъдените му допълнително 15 000 лв., а е искал по-висок размер на обезщетението. В тази връзка непосочването размера на дължимата лихва за тази главница и от кога се дължи поставяло ответникът в невъзможност да направи възраженията си, че тя може да се претендира от него след влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№4342/2017 г.СГС.

Възразява и срещу приложените „доказателства", тъй като нито едно от тях не е заверено като „вярно с оригинала" и според ответника нямат характер на доказателства, а това го лишавало от възможността да ги оспори.

Ответникът оспорва предявеният иск по размер и основание.

Счита, че претендираната сума от 45 510,15 лв. е завишена по размер и неоснователно включва други разходи освен дължимите, предвидени и допустими от закона. Счита, че сумата по регресния иск обхваща само размера на платеното обезщетение и лихви, и разходите за определяне и изплащане на обезщетението- чл.558 ал.7 КЗ.

Регресната покана от

ГФ до ответникът е била получена от него през м.юни 2020 г., като в нея било записано негово задължение в размер на 45544.85 лв. без да е посочено като вид и размер на задълженията, за които се претендира да ги възстанови на ГФ.

Моли съдът да установи, че по извън съдебната спогодба между увредения и ГФ е извършено плащане в полза на първия само сумата от 25 000 лв. В протокол № 27 от 21.0.2016 г. са отразени ликвидационни разноски по щетата 34.70 лв. Това е размера на евентуалната претенция на ищеца.По втората главница, определена от съда по гр.д.№4342/2017 г.СГС главницата е 15000 лв. дължими със законова лихва от 06.04.2017 г. Твърди, че други разноски, на които е осъден ГФ, няма.

Възразявам срещу плащане на всички други суми от негова страна, претендирани от ищеца и представляващи:

- разноски по сключване на извън съдебната спогодба между увредения и ГФ;

-за всички разноски и такси по гр.д. №4342/2017 г. на СГС, което е образувано от увредения срещу ГФ по причини на ГФ, който според ответника неправилно е определил като бил занижил размера на обезщетението за неимуществени вреди, което било дало основание на увредения да предяви иск пред съда за по-справедливо по размер обезщетение;

-за такси и разноски платени по изпълнителното дело срещу ГФ, образувано по молба на увредения Р. П., които са платени от ГФ, поради неговото бездействие в периода от влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№4342/2017 г.СГС до образуване на изп.дело срещу ГФ - 800лв. разноски по изп. дело, 72лв. обикновени такси и 1659.60лв. пропорционални такси по т.26 по тарифата към ЗЧСИ.

- твърди, че не дължи законова лихва върху главницата от 15000 лв. за периода от 06.04.2017 г. до 14.08.2019 г., когато вероятно е образувано изп.производство срещу ГФ, която е определена от ЧСИ в размер на 3 583,33лв.

- твърди, че не дължи законова лихва върху главницата от 45510.15 лв., тъй като в нея са включени съдебни разноски по изп.д. в размер на 2531.60 лв., които не дължи на ГФ, и лихви в размер на 3583.33 лв. за периода 06.04.2017 г. до 14.08.2019 г.

- твърди, че не дължи законова лихва и за периода от 12.08.2019 г., когато вероятно е извършено плащане на главницата от 15000 лв., до образуване на настоящото търговско дело

Ответникът счита, че предявеният иск е недоказан, тъй като:

-по делото не са представени като заверени преписи или в оригинал платежни нареждания установяващи плащането на сумата от 25000 лв. и на 15000 лв.ведно с дължимите лихви по тази главница с посочен период на задължението за лихви;

-не са представени доказателства, от които да е видно, какви парични суми е платил ГФ на Р. П. чрез съдебния изпълнител и дали са приведени парите от ЧСИ на увреденото лице.

Разпечатката съдържа 60 от 164 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e404c957-bfd0-4679-aa20-46a3820f3aec