Определение № 35 от 19.01.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35 гр. Смолян, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500592 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 5486/15.12.2025 г. от жалбоподателката Й.

Т. Щ. с искане за изменение на решението по делото в частта му за разноските, с искане решението да бъде отменено в частта, с която Щ. е осъдена да заплати разноски на взискателя и вместо него съдът да отхвърли искането на взискателя за присъждане на разноски.

В молбата се излагат твърдения, че в производството по чл. 435 и следващите от ГПК отговорността за разноски, както и присъждане на такива, следва да бъде за съдебния изпълнител. Твърди се, че спазването на законовите изисквания при извършване на действия по принудително изпълнение е отговорност на съдебния изпълнител, каквито отговорности взискателя няма, поради което взискателя не е страна в производството, такава е ЧСИ.

Сочи се, че жалбоподателят при обжалване действия на съдебния изпълнител заплаща такси по ТЗСЧИ и отделно разноски за взискателя, като се твърди, че присъждането на разноски и за взискателя е не само необяснимо, но също дублирано и неправомерно.

Твърди се, че в единствената норма в ГПК относно разноските по изпълнението – чл. 79 от ГПК, липсва вариант за присъждане разноски за взискателя при обжалване действия на съдебния изпълнител.; взискателят не е страна в това производство, поради което не могат да се приложат и разпоредбите на чл. 78 ал. 2 и/или ал. 3 от ГПК.

Оспорва се размера на адвокатското възнаграждение за въззиваемия за разликата над 200 лева до 300 лева, като се прави позоваване на чл. 10 т. 1 и т. 2 от НМРАВ.

1

В срок не е депозиран отговор на молбата от въззиваемия – взискател.

Смолянски окръжен съд намира молбата по чл. 248 от ГПК за процесуално допустима като депозирана в срок от надлежна страна, а по същество за неоснователна по следните съображения:

С Решение № 371/20.11.2025 г. по В. гр. д. № 592/2025 г.

Смолянски окръжен съд е отхвърлил жалба вх. № 05585/05.09.2025 г. на Й. Т.

Щ. срещу Разпореждане от 21.07.2025 г. по изп. д. № 223/2025 г. по описа на ЧСИ Т.В.. Със същото решение е оставено без уважение искането за спиране на изп. д. № 223/25 г. по описа на ЧСИ Витанов и е осъдена Й. Т. Щ. да заплати на Р. Т. Щ. разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение.

Доводите в молбата по чл. 248 от ГПК относно страните в производството по чл. 435 и следващите от ГПК не намират опора в закона.

Съдебният изпълнител не е страна в производството по чл. 435 и следващите от ГПК. Съгласно чл. 264 ал. 2 от Закона за съдебната власт държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания; на тях може да се възложи и събиране на вземания на органите на съдебната власт. Съгласно чл. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители, частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания; държавата може да възлага на ЧСИ и събиране на публични задължения.

Нормативната разпоредба сочи, че съдебният изпълнител е орган по изпълнението, поради което и в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител той не е страна в производството. Съдебният изпълнител по силата на чл. 436 ал. 3 от ГПК излага мотиви по обжалваните действия.

Уредбата на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител не дава никакво основание за извод съдебния изпълнител да е страна в това производство и да носи отговорност за разноски в това производство.

Страни в производството по чл. 435 и следващите от ГПК са взискателя/взискателите и длъжника/длъжниците, съответно трети лица в посочените от закона случаи. Няма законово основание твърдението, че взискателя не е страна в производството по чл. 435 и следващите от ГПК.

Когато това производство се развива по жалба на длъжника, на взискателя е дадена възможност да защити интересите и правата си чрез депозиране на възражение на жалбата – чл. 436 ал. 2 от ГПК. Такава възможност е дадена и на длъжника при обжалване на изпълнителни действия от взискателя.

Приложение намира разпоредбата на чл. 79 от ГПК, тъй като в случая не са налице посочените в ал. 1 на тази разпоредба изключения.

Противно на посоченото в молбата, съответно приложение в производството 2 по чл. 435 и следващите от ГПК намират и разпоредбите на чл. 78 от ГПК. В случая съдът е отхвърлил жалбата на длъжника Й. Щ. като неоснователна, поради което и предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК въззиваемия – взискателя Р. Щ. – Сарандалиева има право на разноски в това производство.

Що се касае до размера на присъденото в полза на въззиваемия адвокатско възнаграждение, същото е в размер на 200 лева, поради което не следва да се обсъждат доводите в молбата, касаещи присъдено възнаграждение за разликата над 200 лева до 300 лева.

Предвид гореизложеното молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна, поради което Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба вх. № 5486/15.12.2025 г. на Й. Т. Щ. за изменение в частта за разноските на Решение № 371/20.11.2025 г. по В. гр. д. № 592/25 г. на Смолянски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35 гр. Смолян, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500592 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 5486/15.12.2025 г. от жалбоподателката Й.

Т. Щ. с искане за изменение на решението по делото в частта му за разноските, с искане решението да бъде отменено в частта, с която Щ. е осъдена да заплати разноски на взискателя и вместо него съдът да отхвърли искането на взискателя за присъждане на разноски.

В молбата се излагат твърдения, че в производството по чл. 435 и следващите от ГПК отговорността за разноски, както и присъждане на такива, следва да бъде за съдебния изпълнител. Твърди се, че спазването на законовите изисквания при извършване на действия по принудително изпълнение е отговорност на съдебния изпълнител, каквито отговорности взискателя няма, поради което взискателя не е страна в производството, такава е ЧСИ.

Сочи се, че жалбоподателят при обжалване действия на съдебния изпълнител заплаща такси по ТЗСЧИ и отделно разноски за взискателя, като се твърди, че присъждането на разноски и за взискателя е не само необяснимо, но също дублирано и неправомерно.

Твърди се, че в единствената норма в ГПК относно разноските по изпълнението – чл. 79 от ГПК, липсва вариант за присъждане разноски за взискателя при обжалване действия на съдебния изпълнител.; взискателят не е страна в това производство, поради което не могат да се приложат и разпоредбите на чл. 78 ал. 2 и/или ал. 3 от ГПК.

Оспорва се размера на адвокатското възнаграждение за въззиваемия за разликата над 200 лева до 300 лева, като се прави позоваване на чл. 10 т. 1 и т. 2 от НМРАВ.

1

В срок не е депозиран отговор на молбата от въззиваемия – взискател.

Смолянски окръжен съд намира молбата по чл. 248 от ГПК за процесуално допустима като депозирана в срок от надлежна страна, а по същество за неоснователна по следните съображения:

С Решение № 371/20.11.2025 г. по В. гр. д. № 592/2025 г.

Смолянски окръжен съд е отхвърлил жалба вх. № 05585/05.09.2025 г. на Й. Т.

Разпечатката съдържа 60 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4043ab5-013f-4dae-b208-2e015187279c