Определение № 790 от 26.09.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 790 гр. Ловеч, 26.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500542 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази :

Е. В. е подала чрез адв. М. частна жалба против определение №805/04.08.2025 г. по гр. д. №724/2024 г. на на Ловешки районен съд. Моли съдебното определение да бъде отменено, която и бъде присъдена държавна такса в размер на сумата 50 лева и заплатено адв. възнаграждение в размер на 1900 лева за процесуално представителство по делото. Изтъква че уважен предявения от нея иск и следователно и се дължи заплащане на разноските за такси и адв. възнаграждение.

„Стик кредит“АД-Шумен е подало отговор на частната жалба и е посочило, че обжалваният акт е правилен, тъй като разноските са идентични от двете страни и съобразно изхода от правния спор, правилно съдът е постановил да останат за страните така както са направени. В условие на евентуалност се изтъкава, че при преценка за основателност на искането, съдът следва да съобрази практиката на СЕС и да се намали възнаграждението под минимално установеното предвид обема на извършената адв. работа.

Ловешки районен съд е постановил съдебно решение № 607 гр. Ловеч, 31.12.2024 г. по гр.д. 724/2024 г. на ЛРС, с което е обявен за недействителен, на основание чл. 26 ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК, Договор за потребителски кредит от разстояние № 1

939512/22.03.2023 г., сключен между Е. Р. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *******, като потребител, и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от изпълнителния директор Ст.Н.Т., като кредитор. ОСЪЖДА, на основание чл.

23 от ЗПК, Е. Р. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *******, да заплати на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от изпълнителния директор Ст.Н.Т., сумата 300.00 лв. /триста лева/, представляваща главница, като чиста стойност на кредита, по Договор за потребителски кредит от разстояние № 939512/22.03.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2024 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлен е насрещния иск на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, с горните данни, против Е. Р. В., с горните данни, за заплащане на сумата 9.00 лв. /девет лева/, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата по горепосочения договор за потребителски кредит, като неоснователен и недоказан, както и исканията на Е. Р. В., с горните данни, и на „СТИККРЕДИТ“ АД, с горните данни, за присъждане на направените разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.

Е. В. е подала писмена молба по чл. 248 от ГПК за изменение на съдебното решение , в частта за разноските №755/20.01.2025 г. , като мотивите са идентични с изложените в частната жалба. Ловешки районен съд е произнесъл с определение №805/04.08.2025 г по гр. д. №724/2024 г. на ЛРС,с което оставил без уважение искането на молителката за изменение на съдебното решение, като е посочил, че разноските направени от ищеца са възлизали на 1950 лева, а на ответника на 1990 лева и не следва да бъде изменян съдебния акт.

Молителката е заявила претенция за присъждане на разноски, представила е списък с направени такива и е подала частната жалба на 20.01.2025 г. в законоустановения едноседмичен съд от съобщението на 14.01.2025 г.Следователно производството е допустимо, но по съществено е искането на В. е неоснователно.

Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.По доводите на страните съдът следва да отбележи при присъждане на разноските на страните се съобразява с решение на СЕС С-438/22 от 2

25.01.24 г. по преюдициално запитване, отправено от СРС. В него се установява, че чл. 101, §1 ДФЕС във връзка с чл. 4, §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако съществува наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, която противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че при наличието на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид значението на решенията на СЕС по преюдициални запитвания, които са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК.От изложеното се прави извод, че правилото, че съдът присъжда възнаграждение в определения от ВАС размер, който е значително по-висок от приложимите размери, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е и тълкуването на СЕС в решението по дело С-438/22.

Следователно посочените в Наредба №1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адв. възнаграждения, но без да са обвързващи съда и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

М. е упълномощен по пълномощно/л.6 по гр.д. 724/2025 г.на ЛРС/ , като е преупълномощил адв. Иванка Г.а. Е. В. е сключила договор за правна защита 3 и съдействие с адв. Г.а /л.86 по гр.д. 724/2024 г. на ЛРС/ и е вписано,че е заплатено адв.възнаграждение в брой в размер на сумата 1900 лева, за което договорът за правна защита и съдействие е разписка. Същевременно е изписан и текст, че при неплащане в срок на възнаграждението адвокатът има право да се снабди със заповед за изпълнение по реда на чл. 37 ЗА. Така въведеният текст в договора създава неяснота реално ли е платено в брой адв. възнаграждение, тъй като въпреки вписването в такъв смисъл страните са договорили, че при неплащането му в срок адвокатът може да се снабди с изпълнителен лист. При това положение настоящата инстанция счита ,че липсват надлежни доказателства за извършено плащане на сумата от 1900 лева в брой от Е. В. на адв. Иванка Г.а.

Следва да се изтъкне, по повод възражението на молителя, че липсва термин за определяне на „разноски в тежест на страните,така както са направени“, че в съдебната практика е установена и се прилага и понастоящем такава възможност. В Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГК е са отграничени различни случаи на приложение на чл. 78 от ГПК -при цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им,при пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. Изрично е посочено, че разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях,в останалите случаи.В такава насока са определени разноските и по решение № 39 от 29.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3546/2022 г., Определение № 2748 от 30.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3892/2024 г. Определение № 2720 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4218/2024 г., Определение № 1833 от 11.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3218/2024 г. Разпределението на разноските, които да останат в тежест на страните ,така както са направени, произтича от хипотезата на постигане/или непостигане/ на целения в процеса резултат,т.е. от изхода на делото и за двете страни, както е в казуса и при идентичност на размера на разноските.

Ловешки окръжен съд намира, че определение №805/04.08.2025 г. по гр. д. №724/2024 г. на Ловешки районен съд е законосъобразно и следва да 4 бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, определение

№805/04.08.2025 г. по гр. д. №724/2024 г. на Ловешки районен съд .

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 790 гр. Ловеч, 26.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500542 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази :

Е. В. е подала чрез адв. М. частна жалба против определение №805/04.08.2025 г. по гр. д. №724/2024 г. на на Ловешки районен съд. Моли съдебното определение да бъде отменено, която и бъде присъдена държавна такса в размер на сумата 50 лева и заплатено адв. възнаграждение в размер на 1900 лева за процесуално представителство по делото. Изтъква че уважен предявения от нея иск и следователно и се дължи заплащане на разноските за такси и адв. възнаграждение.

„Стик кредит“АД-Шумен е подало отговор на частната жалба и е посочило, че обжалваният акт е правилен, тъй като разноските са идентични от двете страни и съобразно изхода от правния спор, правилно съдът е постановил да останат за страните така както са направени. В условие на евентуалност се изтъкава, че при преценка за основателност на искането, съдът следва да съобрази практиката на СЕС и да се намали възнаграждението под минимално установеното предвид обема на извършената адв. работа.

Ловешки районен съд е постановил съдебно решение № 607 гр. Ловеч, 31.12.2024 г. по гр.д. 724/2024 г. на ЛРС, с което е обявен за недействителен, на основание чл. 26 ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК, Договор за потребителски кредит от разстояние № 1

939512/22.03.2023 г., сключен между Е. Р. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *******, като потребител, и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от изпълнителния директор Ст.Н.Т., като кредитор. ОСЪЖДА, на основание чл.

23 от ЗПК, Е. Р. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *******, да заплати на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от изпълнителния директор Ст.Н.Т., сумата 300.00 лв. /триста лева/, представляваща главница, като чиста стойност на кредита, по Договор за потребителски кредит от разстояние № 939512/22.03.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2024 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлен е насрещния иск на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, с горните данни, против Е. Р. В., с горните данни, за заплащане на сумата 9.00 лв. /девет лева/, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата по горепосочения договор за потребителски кредит, като неоснователен и недоказан, както и исканията на Е. Р. В., с горните данни, и на „СТИККРЕДИТ“ АД, с горните данни, за присъждане на направените разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.

Е. В. е подала писмена молба по чл. 248 от ГПК за изменение на съдебното решение , в частта за разноските №755/20.01.2025 г. , като мотивите са идентични с изложените в частната жалба. Ловешки районен съд е произнесъл с определение №805/04.08.2025 г по гр. д. №724/2024 г. на ЛРС,с което оставил без уважение искането на молителката за изменение на съдебното решение, като е посочил, че разноските направени от ищеца са възлизали на 1950 лева, а на ответника на 1990 лева и не следва да бъде изменян съдебния акт.