Решение № 794 от 04.03.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 794 гр. Варна, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Н.а при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Н.а Гражданско дело № 20253110106727 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Г. Т. А., ЕГН **********, адрес: гр. В. срещу И. Н. И., ЕГН **********, адрес гр. В. иск с правно основание чл.109 ЗС с петитум да бъде осъден ответникът И. Н. И., ЕГН ********** да осигури достъп на Г. Т. А., ЕГН **********, чрез предоставяне на ключ или премахване на врата до вътрешния двор на жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес: гр. В. и да се въздържа от действия, изразяващи се във възпрепятстване на Г. Т. А. да влиза с автомобила си във вътрешния двор на жилищната сграда, на основание чл. 109 от ЗС.

В исковата молба ищецът излага следните твърдения:

Ищцата е собственик на недвижими имоти вследствие на дарение с НА № 56, том ІІ, рег. № 2659, дело № 225 от 2018 год. по описа на нотариус Диана Стоянова,рег.

№ 192 от НК (док. 1 - НА и скици на парцел, апартамент и гараж), находящи се в гр.

В., а именно: Апартамент №9 на четвърти етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, сграда №5, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 71,08 кв. м, състоящ се от антре, дневна/кухня, две спални, баня, тоалет, два балкона, ведно с изба № 5, със застроена площ 5,36 кв. м, както и 7,99 % идеална част от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, върху което е построен обектът, както и гаражпаркомясто №7 на първи етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда №5, разположен в поземления имот; Гаражът е със застроена площ 17,00 кв. м, както и 1,31% идеална част от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, върху което е построен обекта.

Самата сграда №5 на този адрес: гр. В., ведно с обособените обекти, е построена, след като с НА № 126, том IV, рег. №9065, дело № 644 от 2007 год. по описа на нотариус Петранка Димитрова с рег. № 332 от НК (док. 2- НА), Т. Г. А., А. Г. С. и ответникът И. Н. И., като управител на ЖСК „Мизия-1“, с ЕИК по БУЛСТАТ 148058446, заедно с В. Е. А. и Н. М. М., всички в качеството си на съсобственици на 1 имот с идентификатор ***, целият с площ от 300 кв. м, находящ се в гр. В., взаимно си учредяват правото на строеж върху обособени обекти в бъдеща шестетажна сграда с РЗП 1003,56 кв. м.

След изграждането и въвеждането в експлоатация на тази жилищна сграда, с НА №55, том III, рег. №3758, дело №392 от 2015 год. по описа на нотариус Диана Стоянова, рег. №192 от НК (док. 3- НА), Т. Г. А. и А. Г. С. продават на ответника И. Н.

И., в качеството му на физическо лице, 210 кв. м върху 300 кв. м идеална част от поземления имот с идентификатор ***, върху който е построена шестетажната жилищна сграда с РЗП 1003,56 кв. м. Целият имот е с площ 300 кв. м и е с административен адрес: гр. В. - т.е. това е недвижимият имот, върху който е построена сградата, в която ищцата понастоящем е собственик на апартамент №9, гараж-паркомясто №7 с достъп откъм улицата „Кирил Пейчинович“ и общо 9,3% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място.

В недвижимия имот с идентификатор ***, целият с площ от 300 кв. м, находящ се в гр. В., където е построена жилищната сграда, е налице подземен етаж, състоящ се от паркоместа и избени помещения, който подземен етаж е изграден върху цялата площ на този имот, като свободната незастроена площ на сградата над нивото на терена (вътрешния двор) не представлява свободна част от същия имот, а се явява част от покривната плоча на подземния етаж.

Като собственик на идеални части от поземления имот с идентификатор ***, ответникът И. Н. И. започнал да продава от тези свои идеални части, заедно с някои от жилищата в новопостроената сграда, като уговарял в нотариално изповядана сделка, че собствеността върху идеални части от ПИ дават право на купувачите да ги ползват като обособени паркоместа във вътрешния двор на сградата:

- C HA №144, том I, рег. №1393, дело № 122 от 2016 год. по описа на нотариус Диана Стоянова, с рег. № 192 от НК (док. 4- НА), И. Н. И. продава на Т. Н.а И.а само 14,25 кв. м идеална част от собствените си идеални части от недвижим имот- ПИ в град Варна, община Варна, обл. Варна, с административен адрес: кв. А. ул. К. П., целият от 300 кв. м, представляващ обект с идентификатор ***, които 14,25 кв. м да се ползват като паркомясто № 10 (цитат от НА), разположено във вътрешния двор;

- С НА № 146, том I, рег. № 1397, дело № 124 от 2016 год. по описа на нотариус Диана Стоянова, рег.. № 192 от НК (док. 5- НА), И. Н. И. продава на Т. Н.а И.а само 14,25 кв. м идеална част от собствените си идеални части от недвижим имот- ПИ в град Варна, община Варна, обл. Варна, с административен адрес кв. А., ул. К. П., целият от 300 кв. м, представляващ обект с идентификатор ***, които 14,25 кв. м да се ползват като паркомясто № 12 (цитат от НА), разположено във вътрешния двор;

- С НА №51, том I, рег. №593, дело №48 от 2024 год. по описа на нотариус Диана Стоянова, рег. №192 от НК (док. 6- НА), И. Н. И., продава на И. Й. Г. само 29 кв. м идеална част от собствените си идеални части от недвижим имот- ПИ в град Варна, община Варна, обл. Варна, с административен адрес кв. А. ул. К. П., целият от 300 кв. м, представляващ обект с идентификатор ***, които 29 кв. м да се ползват като паркомясто № 13 (цитат от НА), разположено във вътрешния двор.

Ищцата А. съжителства на семейни начала в недвижимия имот, нейна собственост, а именно апартамента в гр. В., от 2017 год. с К. К. К., ЕГН **********.

Притежават два автомобила- марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, рег. №ХХХХ, 2 собственост на ищцата и марка „Пежо“, модел „Ион“, с рег. № ХХХХ, който е електрически, със собственик К. К.. Поради спецификата си и необходимостта от зареждане, електрическият автомобил, собственост на К., се паркира в гаража и там е налице изведена електрическа линия, за зареждането на батерията.

Като съсобственик с общо 9,3 % идеална част от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място ищцата след покупката на своя недвижим имот през 2018 год. е паркирала своя личен автомобил „Фолксваген Пасат“ във вътрешния двор на сградата. От началото на 2024 година ответникът И. започнал да я притеснява и да указва натиск върху нея, да не паркира автомобила си „Фолксваген Пасат“ във вътрешния двор на сградата, където има очертани четири броя паркоместа, тъй като самият И. бил продал паркоместата във вътрешния двор и ищцата нямала право да паркира там.

Ищцата излага, че вътрешният двор бил разпределен на паркоместа и тези паркоместа били продадени на сегашните им собственици, никой друг не можело да паркира там, по думи на ответника. Освен това, ответникът оказвал вербален натиск и върху К., според него нито А., нито К. можели да си паркират колата „Фолксваген“ във вътрешния двор. Нещо повече, по думите на И., имало някакво споразумение от 2016 година, между тогавашните кооператори, в което решили, че откритият паркинг във вътрешния двор щял да се ползва от ответника И., и/или негови приобретатели, като И. изрично щял да посочва и конкретно паркомясто за всеки. Често, след като ищцата паркирала автомобила си „Фолксваген“ във вътрешния двор на сградата, се появявал ответникът И. с искане колата й да бъде изведена от вътрешния двор, което прераствало във вербален натиск, на което ищцата не можела да се противопостави и в крайна сметка е препятствана във възможността си да ползва вътрешния двор на сградата, въпреки че е съсобственик с идеални части в сградата.

Счита, че всякакви уговорки в нотариални актове, с които от страна на продавача И. и купувачите на идеални части от имота, се уговаря такива идеални части да се ползват като реално паркомясто са недействителни. Общите части могат да бъдат разпределени за ползване от отделните съсобственици чрез Общо събрание по реда на ЗУЕС, но такова Общо събрание не е свиквано и такова решение не е приемано от съсобствениците в имота.

През месец март 2025 година, ответникът И. извършил ремонт, като сменил входната врата към вътрешния двор на сградата и ключалката и дал ключове само на съкооператорите, на които, по думите му, „той е продал паркоместа във вътрешния двор“, като по този начин ищцата няма никакъв достъп до вътрешния двор и не разполага с ключ за вратата му.

Излага, че е съсобственик с ответника И. по отношение на общите части на сградата с административен: адрес гр. В.. Твърди, че така нареченият вътрешен двор в имота, конструктивно представлява част от сградата, а именно покривна плоча на подземния етаж. Т.е. вътрешният двор представлява обща част на сградата и е в режим на етажна собственост.

Сочи, че съгласно чл.38 от ЗС, покривите са общи части. Ответникът И. не притежава права, които да водят до ограничаване правото на ищцата да ползва безпрепятствено обща част, а именно вътрешния двор. Въпреки многократните възражения от страна на ищцата, ответникът я възпрепятства да ползва обща част от сградата, каквато представлява вътрешният двор, а именно да паркира автомобила си там, като след март месец 2025 год. А. не разполага и с ключ за вратата на вътрешния 3 двор.

Моли за уважаване на исковите претенции и за присъждане на съдебноделоводните разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага, следното:

Не оспорва:

1/ Наличието на сграда с идентификатор № *** в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна;

2/ Начинът на възникване на сградата с идентификатор № *** построяването й въз основа на взаимно учредено право на строеж от съсобствениците на поземления имот, обективирано в нотариален акт №126, т. IV, рег. № 9065, дело 6442 от 07.11.2007 г. на нотариус Петранка Димитрова - № 332 в НК, район ВРС;

3/ Че след изграждането и въвеждането в експлоатация на сградата с нотариален акт №55, т. IІІ, рег. №3758, дело 392 от 26.11.2015г. на нотариус Диана Стоянова №192 в НК, район ВРС е придобил 210 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр. Варна.

4/ Че върху покривната плоча върху подземния етаж на сграда с идентификатор № *** има разположени четири броя паркоместа;

5/ Че Етажната собственост на сграда с идентификатор № *** никога и по никакъв повод не е вземала каквото и да е решение относно ползването на четирите броя паркоместа, разположени на покривната плоча върху подземния етаж.

Твърди, че покривната плоча върху подземния етаж на сграда с идентификатор №***, представлява тераса по смисъла на §.5, т.59 от ЗУТ, като същата е използваема и върху нея са разположени четири броя паркоместа. По силата на нормата на §5. т.16, изр.2, пр.1 от Закона за устройство на територията тази използваема тераса представлява „Свободна дворна площ“. Сочи, че нормата на §5. т.16, изр.2, пр.1 от Закона за устройство на територията е специална по отношение на нормите на Закона за собствеността. Към 15.01.2016г. собственици на дворното място били само и единствено Т. Г. А., ЕГН **********, А. Г. С., ЕГН ********** и ответникът. Излага, че не всички собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор №*** притежават идеални части от собствеността в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна към 15.01.2016г., както и към момента на възникване на етажната собственост. Към 15.01.2016г. Етажната собственост на сграда с идентификатор № *** не е била компетентна да взема каквото и да е решение относно ползването на свободната дворна площ /дворното място/ предвид трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение №481/25.05.2011г. по гр.д. № 979/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 28/01.02.2012 г. по гр. д. № 331/2011 г. на ВКС, II г. о., Решение № 71/25.05.2017 г. по гр. д. № 3936/2016 г. на ВКС, I г.о., Решение № 124/20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на ВКС, II г.о. и други, според, която: „Когато в дворното място е построена сграда, в която правото на собственост върху различни самостоятелни обекти принадлежи на различни лица, т.е. сградата е в режим на етажна собственост, но не всички собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място, а наред с това право на собственост върху идеални части от дворното място притежава и лице, което няма вещни права върху самостоятелен обект в сградата, дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл.38 ЗС и ползването му следва да бъде разпределено по реда на чл.32,ал.2 ЗС.“ 4