Разпореждане № 161301 от 06.11.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 161301 гр. С, 06.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И като разгледа докладваното от С И Частно гражданско дело №

20241110157141 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.410 от ГПК. Образувано е по заявление на „И Ф“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Б“ № 17, партер, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК против М. Н. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“62“ №...,

След запознаване с данните по делото, съдът е преценил, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 ГПК вр. чл.128, т.2 от ГПК, изразяваща се в липсата на доказателства за заплатена държавна такса по сметка на Софийски районен съд, поради което в съответствие с чл.411, ал.2, т.1 от ГПК е указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на разпореждането да представи такива.

Разпореждането е връчено на заявителя чрез ССЕВ на 07.10.2024 г.

На 08.10.2024 г. е депозирана молба, в която е заявено, че няма да бъде внесена държавната такса по делото. В молбата се обяснява, че заявлението е подадено чрез ЕПЕП, поради което приложение следва да намери чл.73, ал.4 от ГПК и размера на дължимата се държавна такса не е посочения от съда 25.45 лв., а 21.64 лв.

При тези данни съдът намира, че не следва да дава нова възможност на заявителя да отстрани нередовностите на заявлението си. Видно от изложеното в молбата му от 08.10.2024 г., заявителят е наясно с начина на определяне на таксите по заповедните производства, като дори прави разграничение на приложимата уредба при сезиране на съда на място и по електронен път. Въпреки това той не е заплатил таксата нито при подаване на заявлението, нито след указанията на съда. Освен принцип на гражданския процес, залегнал в чл.3 от ГПК е добросъвестността. В цитираната разпоредба е въведено задължение за участващите в съдебните производства лица и техните пълномощници за упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

В случая поведението на заявителя е в разрез с посочения принцип, като то е индиция и за липсата на защитим интерес, който се преследва с инициираното заповедно производство, доколкото самият заявител с действията си шиканира процеса.

Водим от горното, съдът:

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „И Ф“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Б“ № 17, партер, за издаване на заповед за изпълнение на парично 1 задължение по реда на чл.410 ГПК против М. Н. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“62“ №...,

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2