Решение № 9373 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9373 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110100599 по описа за 2026 година

Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Ц. К. Т. против „Електрохолд Продажби“ ЕАД, EИК 175133827, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от общо 4209,74 лева (2152,41€), представляваща сбор от дължими суми по фактури, издадени през периода от 01.05.2010 г. до 30.09.2010 г. по партида с клиентски № 300022844484, както следва: фактура № 0056382124/01.05.2010 г. на стойност 195,02 лева /99,71 евро/, фактура № 0054748465/01.05.2010 г. на стойност 219,30 лева /112,13 евро/, фактура № 0042522530/01.05.2010 г. на стойност 737,44 лева /377,05 евро/, фактура № 0075291199/30.09.2010 г. на стойност 212,62 лева /108,71 евро/, фактура № 0071848856/30.07.2010 г. на стойност 157,64 лева /80,60 евро/, фактура № 0040878467/01.05.2010 г. на стойност 321,33 лева /164,29 евро/, фактура № 0073648728/28.08.2010 г. на стойност 183,69 лева /93,92 евро/, фактура № 0045386389/01.05.2010 г. на стойност 685,38 лева /350,43 евро/, фактура № 0043850927/01.05.2010 г. на стойност 789,14 лева /403,48 евро/, фактура № 0065546737/01.05.2010 г. на стойност 488,89 лева /249,97 евро/, фактура № 0053104815/01.05.2010 г. на стойност 219,30 лева /112,13 евро/, поради погасяването им по давност.

В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в *************. Поддържа, че ответното дружество претендира от нея заплащане на 1 задължения за доставена електроенергия по кл.№ 300022844484 в периода от 01.05.2010 г. до 30.09.2010 г. по издадени 11 броя фактури на обща стойност 4209,74 лева (2152,41€), както следва: фактура № 0056382124/01.05.2010 г. на стойност 195,02 лева /99,71 евро/, фактура № 0054748465/01.05.2010 г. на стойност 219,30 лева /112,13 евро/, фактура № 0042522530/01.05.2010 г. на стойност 737,44 лева /377,05 евро/, фактура № 0075291199/30.09.2010 г. на стойност 212,62 лева /108,71 евро/, фактура № 0071848856/30.07.2010 г. на стойност 157,64 лева /80,60 евро/, фактура № 0040878467/01.05.2010 г. на стойност 321,33 лева /164,29 евро/, фактура № 0073648728/28.08.2010 г. на стойност 183,69 лева /93,92 евро/, фактура № 0045386389/01.05.2010 г. на стойност 685,38 лева /350,43 евро/, фактура № 0043850927/01.05.2010 г. на стойност 789,14 лева /403,48 евро/, фактура № 0065546737/01.05.2010 г. на стойност 488,89 лева /249,97 евро/, фактура № 0053104815/01.05.2010 г. на стойност 219,30 лева /112,13 евро/. Ищцата поддържа, че отправила възражение до дружеството за погасяване по давност на гореописаните суми, но същото не било прието. С оглед предходното обуславя правния си интерес от предявените искове, като поддържа, че сумите са погасени по давност, тъй като е изтекъл предвидения в чл.11, б.“в“ ЗЗД период от 3 години. По изложените в исковата молба доводи и съображения моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на направените по производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище за нередовност на исковата молба, тъй като не било посочено дали се претендира недължимост на главница или лихва. По същество не оспорва, че ищеца е потребител по договор за покупка на ел. енергия за електроснабден имот, с административен адрес: *************, с договорна сметка (клиентски номер) даден на клиента: 300022844484. Поддържа се, че между страните е налице облигационна връзка по договор при общи условия за доставка на електрическа енергия, поради което главницата в размер на 798,96 € (1562,63 лв.) по 11 бр. фактури и лихва в размер на 1385,65 € (2710,04 лв.), за периода от 12.12.2008 г. (датата, следващата датата на падежа на най-старата фактура) до 29.01.2026 г. (датата на счетоводната справка), се дължат. Сумите са за реално потребено количество ел. енергия и стойността е коректно изчислена съгласно действащите определените от КЕВР цени. Сумите по фактурите са падежирали, не са заплатени и към датата на подаване на писмения отговор са дължими. Поддържа се още, че изтеклата погасителна давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.

Изразява се становище, че не може със съдебното решение да се постанови, че „ищецът не дължи“, при положение, че сумите са дължими и единствено за заплащането им не може да се използва силата на държавната принуда. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

2

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

По делото са приложени нотариален акт за продажба на недвижим имот № 129, том LLXLVII, дело № 29919/93 г. г. по описа на I нотариус при Нотариална служби при Софийски районен съд и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 111, том I, рег.№ 1992, дело № 98 от 2003 г. по описа на Димитър Танев, нотариус с район на действие СРС, от които се установява, че ищцата се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.

По делото е приложена разпечатка от интернет страницата на ответното дружество, от която се установява, че по партида с кл.№ 300022844484 фигурира начислена сума в размер на 4209,75 лева /2152,41 евро/ по 11 броя фактури.

По делото е приложено писмо с изх.№ 1205980160/05.09.2025 г. от ответното дружество до трето за делото лице, в качеството му на упълномощен представител на ищцата, в което се сочи, че по кл.№ 300022844484 за обект с адрес:

************* фигурират неплатени задължения. Тъй като давността не се прилага служебно, ответното дружество претендира заплащане на същите.

Към писмения отговор ответникът е представил 11 броя фактури, издадени през периода от 29.11.2008 г. до 30.09.2010 г., на стойност 1562,63 лева, както и ОУ на дружеството, действали към процесния период.

Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

По така предявения иск единствената предпоставка, която следва да бъде доказана от ищеца е правният му интерес. Настоящият съд приема, че от изложените в исковата молба факти и обстоятелства и представените писмени доказателства – разпечатка за дължими суми и писмо от 05.09.2025 г., за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите отрицателни установителни искове.

В конкретния случай наведените от ищеца доводи са единствено по отношение на настъпила погасителна давност, поради което в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Съгласно чл.111, б.“в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието “периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.“в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са 3 еднакви. В мотивите на решението е прието, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Следователно, в настоящия случай относно процесното вземане е приложима тригодишната давност.

Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който процесните вземания се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а именно с изтичане на месеца, за който се отнасят. В конкретния случай това е станало още през 2010 г.

В конкретния случай, въпреки разпределената от съда доказателствена тежест в доклада по делото, ответникът не твърди и не ангажира доказателства за настъпили обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, от което следва, че начислените задължения за заплащане на електроенергия по кл.№ 300022844484 в периода от 01.05.2010 г. до 30.09.2010 г. по издадени 11 броя фактури, подробно описани в исковата молба, са погасени по давност. Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

Настоящият съд намира за неоснователни поддържаните през цялото производство доводи от страна на ответника за нередовност на исковата молба, поради непосочване поотделно на суми за главница и лихва, както и поради несъответствие на сумите с тези, които сочи ответникът. Видно от исковата молба и приложените към нея доказателства е, че ищецът обосновава правния си интерес от предявените искове за процесния период и суми от справка с информация за плащане по клиентския му номер. В същата фигурират именно описаните в исковата молба 11 броя фактури на стойност 4 209,75 лева (2152,41 €), като в същите сумите не са индивидуализирани като главница и лихви. Ето защо, представените от ответника фактури съдът намира за ирелевантни, като следва да се отбележи, че вземанията по тях също са погасени по давност.

Предвид гореизложеното предявените искове са основателни, поради което следва да бъдат уважени.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК правно на разноски има ищцата. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищцата претендира и е направила разноски в размер на 520,70 евро /434,60 евро – адвокатско възнаграждение и 86,10 евро – държавна такса/.

Съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение, с оглед правна сложност на спора.

С оглед указанията на Решението от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22 всеки 4 национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 от ГПК in fine, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен /в този смисъл е определение № 2995 от 13.06.2024г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 991/2024г./.

Съгласно даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С-438/22, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не обвързват съда. Предвид на това възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото, защитавания материален интерес, обем на извършената от адвоката работа, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е “съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото” преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело.

С оглед предходното, при съобразяване на предмета на производството, вида и количеството на действително извършената от адвоката работа, ниската фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че процесуалния представител не е присъствал на проведеното по делото открито съдебно заседание, настоящият съд определя адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 евро. Ето защо, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от общо 336,10 евро.