Решение № 1132 от 01.04.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1132 гр. Варна, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20243110109347 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от Ж. С. Х. срещу „Телепол“ ЕООД в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване извършеното със заповед № 15/05.06.2024г. на управителя на дружеството уволнение за незаконно; възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на 6000 лева за оставането й без работа за времето в резултат на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху търсената сума, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата.

Твърди се в исковата молба, че ищецът Ж. С. Х. е била в трудово правоотношение с ответника „Телепол“ ЕООД за длъжността „охранител“ в обект „Кауфланд 8300 – Варна Одесос“. Твърди, че на 07.06.2024г. й е връчена заповед № 15/05.06.2024г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради системно неявяване на работа и трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 164/05.06.2024г. В същите твърди да е посочено, че дисциплинарното наказание е наложено считано от 05.06.2024г., от която дата е посочено да е прекратено и трудовото правоотношение, което счита, че е в противоречие с нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.

Твърди, че не е допуснала вменените й дисциплинарни нарушения, тъй като работодателят едностранно е изменил мястото й на работа за повече от 45 дни. В тази връзка поддържа, че на 28.02.2024г. работодателят й е представил писмо, ведно с график за м. март 2024г., според които Х. е преместена в обект „Магазин Булмаг 17 Варна – Гранд мол“, като посочената от работодателя причина за това била производствена необходимост. С писмо от 07.05.2024г., ведно с приложен график за м. май 2024г., е уведомена, че поради производствена необходимост е променено мястото й на работа считано от 08.05.2024г., като 1 следва да осъществява трудовите си функции в обект „Билла 515 Аспарухово“. С оглед това и доколкото не е била налице хипотезата на чл. 118, ал. 2 КТ, счита, че работодателят не е разполагал с възможността да промени едностранно и без нейно съгласие мястото й на работа, поради което и не може да и се вмени във вина неизпълнението на трудовите задължения. Наред с това оспорва да е била нелице и производствена необходимост за преместването й, а отделно от това сочи, че по този начин е намалено и трудовото й възнаграждение, тъй като е била лишена от бонуси, които са получавани в магазини от вериги Кауфланд при заловени извършители на кражби на стоки. С оглед изложеното моли за отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ и възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност. Твърдейки, че за времето до 01.12.2024г. (съобразно уточнението направено в о.с.з. на 18.03.2025г.) ищцата е останала без работа, претендира и присъждане на обезщетение за това, като сочи, че месечното й възнаграждение се формира от основна заплата в размер на 933 лева и допълнително възнаграждение за положен трудов стаж и професионален опит в размер на 7.2%, а не начисляваното такова от 6.6%.

Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Телепол“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че Ж. Х. встъпва в трудови правоотношения с ответното дружество на 28.04.2022 г. по силата на трудов договор № 70 от същата дата на длъжност „Охранител" и място на работа отдел „Търговска сигурност Варна", обект „Кауфланд 8300 - Варна Одесос". Твърди, че поради производствена небходимост, на 28.02.2024г. работодателят е уведомил ищцата за предстоящо й преместване на друго работно място в същото предприятие - Магазин „Булмаг 17 Варна - Гранд мол". Преместването на друго работно място е извършено на основание чл.

118, ал. 2 КТ, като със същото не се изменят както определеното място на работа, така и длъжността и размера на основната заплата на работничката. Х. е уведомена за това обстоятелство с писмо от 28.08.2024г., придружено от предварителен график за дежурствата на този охраняван обект. Ищцата е изразила своето несъгласие с така извършеното преместване, първо в устни разговори със служители на работодателя, а след това чрез Молба от 13.03.2024г. Съобразявайки се с желанието на Ж. Х. и въпреки законосъобразността на извършеното преместване, работодателят сам се е отказал от тази процедура, като едностранно е изключил ищцата от графиците за работа на охранителите на новото работно място. Въпреки това ищцата не се е явила нито на старото си работно място „Кауфланд 8300 - Варна Одесос", нито на новото такова - Магазин „Булмаг 17 Варна - Гранд мол" поради ползване на отпуск по болест за времето от 01.03.2024г. до 27.03.2024г. и платен годишен отпуск от 05.04.2024г. до 07.05.2024г.

Твърди, че междувременно в един от охраняваните от „Телепол" ЕООД обекти „Магазин Билла 515 гр.Варна, кв.Аспарухово" е извършен ремонт и подмяна на системата за видео наблюдение с такава от нов тип. В тази връзка и въз основа на докладна записка от 02.05,2024г. на М. Р. на длъжност „Ръководител екип Северна България" относно необходимостта от командироване на служител с повече професионален опит с цел обучение 2 на останалите служители, със заповед № 09 от същата дата управителят на „Телепол" ЕООД е наредил Ж. Х. да бъде командирована в този обект на основание чл. 120, ал. 1 КТ за периода 08.05- 16.06.2024г. Ищцата е уведомена за това посредством писмо от 07.05.2024г., придружено от предварителен график на охранявания обект за месец май 2024г. В него е предвидено ищцата да отработи общо 11 дневни работни дежурства. Излага, че Х. нито писмено, нито устно е изразила каквото и да е несъгласие с така извършеното командироване, като още на първото предвидено дневно дежурство /на 08.05.2024г./ ищцата не се е явила на работа. Това се това се повторило и на следващите дежурства - на 10-ти, 14ти, 16-ти и 20-ти май 2024г.

Предвид допуснатото сериозно нарушение на трудовата дисциплина /неявяване на работни в течение на пет последователни дни/ с писмо от 21.05.2024г. са поискани обяснения от работника на основание чл.193, ал.1 от КТ. Ищцата се е възползвала да от правото си обяснения, в които не е оспорила неявяването си на работа, без обаче да изложи извинителни причини за допуснатите нарушения на трудовата дисциплина. За първи път в обясненията е изразила несъгласие с командироването й с аргумента, че това щяло да й се отрази на получаваното възнаграждение. Поддържа се от ответника, че трудовото възнаграждение на Х. не е променяно, а относно наличието или липсата на финансови бонуси, практиката в „Телепол" ЕООД е те да бъдат предоставяни на работници и служители по преценка на ръководството и по никакъв начин не се влияят от мястото на работа, а единствено от начина на изпълнение на трудовите задължения. Отчитайки липсата на основателна причина за отсъствие от работа, на 05.06.2024г. със Заповеди № 15 и № 164 на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение" и трудовия й договор е прекратен, за което Х. е надлежно уведомена на 07.06.2024г. С оглед горното счита извършено уволнение за законосъобразно, доколкото факта на неявяване на ищцата на новото й работно място не е оспорен от същата, а ако и да е считала изменението на мястото на работа за незаконосъобразно, тя би могла да се яви на старото си работно място, което не е сторила

Ни счети, че издадените заповеди страдат от сочените формални пороци. Поддържа, че на работодателя няма как да му бъде известна датата, на която ищцата ще получи процесните заповеди, още повече, че се касае за работник, който не се е явявал на работното си място близо три месеца. Въпреки това дружеството е спазило изискването на чл. 195, ал.

3 и чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ като е приело за дата на прекратяване на договора именно датата, на която заповедите са получени от ищцата - 07.06.2024г., което обстоятелство е отбелязано в уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ до НАП.

С оглед горното и моли за отхвърляне на иска за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“, а така също и обусловените от него искове за възстановяване на ищцата за заеманата преди уволнението длъжност и изплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

С молба вх. № 87211/30.10.2024г. ищцата, чрез процесуалния си представител, е 3 оспорила твърденията, че с преместването, за което е уведомена на 28.02.2024г., не се променя мястото на работа. Оспорени са и докладна от 02.05.2024г. и заповед № 09/02.05.2024г., поддържайки, че същите са създадени с оглед използването им в процеса, като в тази връзка сочи, че заповед с горния номер и съдържание не й е връчвана. Оспорено е и твърдението, че е извършена промяна в системата за видео-наблюдение, което да е наложило командироването на служител с цел обучение на други служители. Поддържа, че ищцата не е уведомявана за точен период на командироване.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа, че преместването й в други обекти се дължи не на твърдяната от ответника производствена необходимост, а на факта на нейни постоянни сигнали за нередовности при извършването на охранителната дейност и в частност, че нейните преки началници са принуждавали нея и колегите й да изнасят и изхвърлят празни опаковки от стоки, които са били откраднати от съответния магазин и не са били заловени извършителите на теза кражби. Причина за последно било предотвратяване отпадането на съответния обект от възложена охрана на дружеството. Във връзка с това, че тя сама е заловила колега, който неправомерно е взел бракувани стоки за лична употреба, ищцата е влязла в конфликт с този свой колега, който е осъществил насилие спрямо нея. За инцидента твърди, че сигнализирала ръководител „човешки ресурси“ с докладна от 03.04.2024г. Въпреки проведените разговори с ръководителя „човешки ресурси“, ищцата била уведомена от преките си ръководители, че тя няма да се върне в магазин „Кауфланд-Одесос“. Поддържа още, че ищцата не се е явила на работното си място, защото не е имало къде да отиде, тъй като на в магазин „КауфландОдесос“ по график са работили други лица, а на нея й е казано, че тя няма да се върне в посочения обект.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че ищцата към датата на налагане на атакуваното наказание е бил в трудово правоотношение за длъжността механик „охранител“ при ответника „Телепол“ ЕООД, което се установява и от приложеното на л. 6 от делото заверено от страната копие на трудов договор № 70/28.04.2022г. Видно от трудовия договор, че при възникване на правоотношението страните са уговорили място на работа Търговска сигурност – Варна – Кауфланд 8300 – Варна Одесос.

Дисциплинарното наказание е наложено със заповед № 15/05.06.2024г. на В.

Върбанов, в качеството му на управител на „Телепол“ ЕООД (л. 79) за това, че не се е явила на работа на 8-ми, 10-ти, 14-ти, 16-ти, 20-ти май 2024г. и към издаване на заповедта.

Посочено е, че с поведението си служителят е нарушил разпоредбите на чл. 32, т. 1 от раздел IХ Трудова дисциплина, дисциплинарни нарушения и наказания на Правилника за вътрешния трудов ред и чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, поради системно неявяване на работа, наказващият орган е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“.

4

Издадена е и заповед № 164/05.06.2024г. на управителя на дружеството, с която трудовото правоотношение с Ж. С. Х. е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (л.

78).

Заповедите за наложеното дисциплинарно наказание и прекратеното трудовото правоотношение са връчени на ищцата на 07.06.2024г., обстоятелство безспорно между страните и от която дата е вписано и прекратяването на трудовото правоотношение, видно от уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ (л. 53).