Решение № 1712 от 15.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1712 гр. София, 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20231100104901 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 39665/26.04.2023 г. /уточнена с молба 29.11.2023г./, предявена от И. Г. В. с ЕГН **********, против Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Света Анна“ АД с ЕИК 130367715.

Ищецът И. Г. В. твърди, че на 14.04.2021 г. постъпил в Клиниката по ортопедия и травматология към МБАЛ „СВЕТА АННА“ АД - за диагностика и лечение на проблем с тазобедрената му става. След извършеното клинично обсъждане на състоянието му се взело решение за лечение чрез Ендопротезиране на тазобедрената става - К П № 218-*81.51 Тотална смяна на тазобедрена става. Така на 15.04.2021 г. бил опериран. За проведеното лечение му била издадена Епикриза по И.З. № 6464/2021г., по КП 218 с посочени дати на постъпване и изписване, съответно 14.04.2021г. и 20.04.2021г., съгласно която епикриза операцията била извършена от екип в състав д-р С.И.М., д-р А.Й.И., д-р К. Л.Я., Анестезиолог —д-р Д.П.Н. и м.с. С.Д.Ч..

След извършената операция и изписването му състоянието на ищеца било изключително тежко. Не можел да се движи, изпитвал изключително силни болки, въобще не можел дори да докосне десния си крак. Получил уверение от лекарския екип, че всичко било наред и това било нормално след операция и състоянието му щяло да се подобри.

Ищецът твърди, че от направеното непосредствено след операцията рентгеново изследване (снимка) било видно, че тазобедрената става била по-голяма от необходимото, а отделно от това не била поставена както трябва. От долна страна се виждало как ставата „отзява“ и образува голям ръб между нея и таза. Твърди, че при извършването на операцията били допуснати множество грешки, които довели до неуспешен край на операцията и невъзможност за по-нататъшно пълноценно възстановяване. Счита, че е налице груба небрежност и то проявена от лекарски екип, който трябва да е от „специалисти“. Твърди, че ставата, която била поставена, била по-голям размер и затова не пасвала. Наред с това ставата била неправилно поставена - сегментът бил поставен (набит) по-надолу от правилното място, което образувало изключително голям ръб между ставата и края на таза, който не позволявал зарастване на ставата и обричал човек на непрекъснати мъки и страдания, което правело невъзможно правилното движение на крайника.

1

Ищецът счита, че в случая е налице нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето за предоставяне на качествена медицинска помощ, на чл. 86, ал. 1, т . 10 от Закона за здравето, а именно „като пациент всеки има право на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни процедури, провеждани по време на лечението му“, както и разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето, уреждаща принципите – своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. В тази насока счита, че е налице причинно - следствена връзка между оперативната интервенция и настъпилите увреждане, болки и страдания за ищеца.

Непрекъснатите болки и невъзможността въобще да става и да се движи, както и обективното влошаване на състоянието му след операцията, принудило ищеца да потърси помощ и ново лечение в чужбина, като се обърнал към „MEDICINE HOSPITAL – ISTANBUL“. Там бил прегледан от специалист по Ортопедия и травматология. При изследването се установили следните увреждания: М 16 - Коксартроза (артроза на тазобедрената става) (D група). К 27 - Пептична язва с неуточнена локализация. 182 Емболия и тромбоза на други вени. М73 - Увреждания на меките тъкани при болести, класифицирани другаде. На 31.05.2022 г. постъпил за оперативно лечение в „MEDICINE HOSPITAL – ISTANBUL“, където била извършена ревизия на дясно бедро - бедрена става.

При извършване на операцията било констатирано че старата операция, извършена при ответника, била направена така, че ацетабулумьт бил разхлабен, което довело до неуспешен изход от първата операция, направена в България. Причина за това разхлабване било допуснато объркване при определяне на размера на самото поставено медицинско изделие, както и начина на набиване (закрепване) на сегмента към таза. След проведената операция в Турция започнало възстановяването на ищеца, което продължавало и към момента на депозиране на иска.

С Експертно Решение № 0482 от 21.02.2022г. на ищеца била призната трайна неработоспособност 50%, считано от 21.02.2022 г. за срок от 3 години.

В обобщение ищецът твърди, че с оглед претърпяната операция на тазобедрената става, вследствие на неправомерното поведение на лекарите, състоянието му било критично лошо. Изпитвал непрекъснати болки и страдания. Това състояние продължило няколко месеца, преди да се наложи да се обърне към лекари - специалисти от Турция. През времето между двете операции от 14.04.2022 г. до 31.05.2022 г. ищецът нямал възможност да извършва дори елементарни действия, а болките били непрекъснати, силни и нетърпими.

Преди втората операция изпитвал страх, защото знаел от лекарите, че повторното отваряне криело множество рискове. Отделно от това бил много притеснен, че поставянето на пълна упойка по време на втората операция на неговата възраст и общо здравословно състояние обуславяло наличието на съпътстващи рискове. През цялото време го депресирал и фактът, че диагностиката и лечението ще струват скъпо в Турция, той нямал възможност да си ги позволи. Наложило се децата му да му дадат пари, за да може да се оперира повторно и болките и мъките му да намалеят.

След операцията му било продължено първоначално изписаното медикаментозно лечение, като пиел силни обезболяващи, също с множество неприятни странични ефекти. И към настоящия момент продължавали доста силните болки в крака. Ищецът изпитвал притеснения и, че поради уврежданията на крака, причинени при първата операция в УМБАЛ „Св. Анна“ София АД занапред нямало да може никога да си възвърне напълно функциите на крака. Изключено било до края на живота са да извършва значителни активни действия, да вдига тежко, да движи крака свободно и безболезнено при пълен капацитет на движение. Това означавало, че оттук нататьк ищеца щял да бъде значително ограничен в извършваните дейности от ежедневието - ставане, лягане, къпане, хранене. От всичко това следвало, че е лишен от възможността да работи пълноценно, а също така да извършва домакинската си работа вкъщи.

2

Ищецът твърди, че некомпетентно извършената операция и уврежданията, които получил вследствие на нея, създали много грижи и трудност и на семейството му, на което се налагало непрекъснато да му помага и да го обслужва. Не можел да се облича, да се оправя, да се къпе, не можел дори да ходи до тоалетна. Страдал от безсъние, защото болката в крака непрекъснато го събуждала. Започнал да сънува кошмари, свързани със смърт и други подобни депресивни мисли му минавали постоянно през съзнанието. Тези затруднения продължавали и до настоящия момент. Ежедневието му се променило, като започнал непрекъснато да мисли само за крака, раната, болката, да се притеснява, че няма да оздравее.

Ищецът твърди, че и до този момент продължава да изпитва болки, страдания, ограничения и неудобства, които ще да продължава да търпи през остатъка от живота си, вследствие на тази неуспешна операция. Продължава да среща затруднения и в найелементарните всекидневни действия. Изпитва чувство за малоценност и знае, че никога няма да може да възвърне нормалния си ритъм на живот. Налага се в ежедневието да ангажира човек (най-често съпругата си), който да му помага, тъй като сам не може да обслужва битовите си нужди, което също много го потиска и депресира.

С оглед на изложеното, ищецът претендира от ответника обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане от служителите на ответника, направили операцията, а именно: д-р С.И.М., д-р А.Й.И., д-р К. Л.Я., Анестезиолог - д-р Д.П.Н.в и м.с, С.Д.Ч., в размер на 40000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума за периода от 20.04.2021 г. до деня, предхождащ датата на завеждане на иска (25.04.2023 г.), равняваща се на 8177,77 лв.; обезщетение за имуществени вреди в размер на 3999 лв., представляващи заплатената от ищеца сума за първата операция, съгл. фактури №№ 1000150455 от 19.04.2021 г. 1000150454 от 19.04.2021 г.; обезщетение за имуществени вреди в размер на 2500 щатски долара, представляващи стойността на извършената операция в Турция, както и законната лихва върху главниците от деня на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Ищецът претендира присъждане и на сторените разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът МБАЛ „Света Анна“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражение за тяхната неоснователност, тъй като не са налице предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Оспорва твърденията, че от страна на болницата-ответник и нейните служители са допуснати каквито и да е било лекарски грешки, и/или непровомерни действия.

Ответникът не оспорва обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба, че на 14.04.202 1г. ищеца е постъпил на лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД, където на 15.04.2021г. му е била извършена оперативна интервенция за цялостна смяна на дясна тазобедрена става, както и че операцията е извършена от екип: д-р С.И.М., д-р А.Й.И., д-р К. Л.Я., анестезиолог: д-р Д.П.Н. и м.с С.Д.Ч. и че посочените лица са назначени на трудови договори в ответното болнично заведение. Ответникът твърди, че операцията е преминала успешна, постоперативният период е протекъл гладко и без усложнения, пациента е изписан с подобрение и без оплаквания на 20.04.2021г. Оспорва всички твърдения в исковата молба за настъпило усложнение, дори и да са настъпили такива, това не означава, че вина за това има лекарския екип на болницата, извършил операцията. След операцията на ищеца е проведена рехабилитация, при която са настъпили постепенно и значително подобрение в общото състояние и ортопедичния статус.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца за допуснати две грешки при извършената в ответното здравно заведение операция, а именно: поставяне на по.голяма става от необходимото и поставянето и по-надолу от правилното място. Твърди, че е невярно и твърдението, че ацетабулумът е бил разхлабен и това е довело до неуспешен изход от първата операция. Твърди че поставената капсула (чашка) в тазобедрената става на ищеца в 3 болницата в Истанбул /58 мм./ всъщност била по-голяма от тази, поставена от ответника /54 мм/. От друга страна твърди, че поставената от екипа на ответната болнично заведение става е механична, двойно-мобилна и е в пъти по-добра като характеристики и мобилност от тази, поставена в Турция, която е стандартна и няма мобилността на българската такава. Твърди, че в случая при ищеца е предпочетено безциментното или механично закрепване на компонентите на изкуствената тазобедрена става –чрез вбиване/, което се предпочита при по-млади и активни пациенти. На ищеца са му направени необходимите контролни рентгенографии, доказващи успешния изход от операцията.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на ищеца поради проявена от негова страна груба небрежност. Ответникът счита, че не е била необходима смяна на първоначалната тазобедрена става, а извършената повторна операция и повторната смяна на ставата са еднолични и самоволни действия на ищеца, за които не следва да носи отговорност ответното здравно заведение. От друга страна счита, че ищеца не е положил необходимите грижи за себе си след първата операция, което е довело до твърдения от него резултат. Ищецът не се е явил на нито един от контролните прегледи, не е потърсил допълнителна медицинска помощ. В условията на евентуалност, прави възражение за намаляване на претендираното обезщетение поради това, че твърдените усложнения следствие на извършената операция в УМБАЛ „Света Анна“ представляват случайно събитие, а не представляват противоправни действия на лекарския екип, поради което не е налице причинно-следствена връзка и ответника следва да бъде освободен от отговорност. Прави и възражение, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е изключително завишено и несъответстващо на конкретните обстоятелства по делото и съдебната практика.