Определение № 2801 от 29.10.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 877/2024
- Вид
- Определение № 2801
- Подписан
- 29.10.2024
- В сила
- 29.10.2024
- Състав
- Ирина Петрова, Мария Бойчева, Десислава Добрева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.2, предл. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл.284,ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.103, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, предл.първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146,ал.1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2801 гр. София, 29.10.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирина Петрова
Членове:
Д. Добрева
Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20248002900877 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на ищцата А. Л. П. и на ответника „Юробанк България“АД срещу решение № 448 от 23.01.2024г. по въззивно гр.д.№ 5427/ 2022г. на СГС.
Предмет на касационната жалба на ищцата е въззивният акт в частта, с която след отмяна на решението по гр.д.№ 62297/2018г. на СРС, 169 състав, е отхвърлен искът за прогласяване за нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.първо ЗЗД във вр. с чл.146 и чл.143 ЗЗП на клаузата на чл.1, ал.1 от сключения между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот HL34640/03.04.2008г. в частта „кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността на швейцарските франкове“.
В касационната жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност на извода на съда, че оспорената разпоредба, съставляваща основна, характеризираща договора за кредит престация, е изразена по ясен и разбираем начин, поради което на основание чл.145, ал.2 ЗЗП въпросът относно нейната неравноправност не следва да бъде разглеждан. Касаторът счита, че този извод на съда противоречи на определението по дело С - 117/23 на СЕС. Изложени са подробни съображения, че в конкретния случай прогласяването на нищожността и невалидността на кредитното правоотношение в неговата цялост не излага кредитополучателя на риск.
Твърдението е, че клаузата регламентира валутен риск и не отговаря на изискванията за яснота и разбираемост, тъй като банката, в чиято доказателствена тежест е, не е провела успешно доказване, че е разяснила обективно и чрез предоставяне на пълна и достатъчна информация какви ще бъдат финансовите тежести от поемане на задължение в швейцарски франк валута, която в случаите на икономически кризи е стабилна и с високи стойности спрямо валутата, в която кредитополучателят получава своите доходи. Поддържа се, че тази уговорка урежда съществен неакцесорен елемент от договорното съдържание, който го характеризира, поради което нейната нищожност влече нищожността на цялата кредитна сделка. Като 1 алтернативно искане касаторът иска да бъде прогласена за нищожна като неравноправна договореността кредитът да се деноминира в швейцарски франкове и да бъде прието, че той е предоставен във валутата на усвояване евро, каквато теза е изложена в исковата молба.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът поставя въпросите при твърдяно противоречие с практиката на СЕС по въпросите:
1/ „Легитимиран ли е потребител да предяви иск да бъде прогласена неравнопоставеността на валутна клауза, която урежда основна неакцесорна престация по договора, определяща неговия основен предмет, когато същата не е изразена ясно и разбираемо по отношение на поетия валутен риск, когато това влече за правна последица цялостната недействителност на договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, в хипотезата, в която потребителят с оглед на срока, в който е погасявал кредита, не е изложен на неблагоприятни последици и когато той, вследствие на информирано взето решение, е предявил този иск?“
2/ „Когато е релевирана частична нищожност на договорна клауза, уреждаща основен елемент, характеризиращ договора за кредит в частта й, в която е уговорено, че кредитът е изразен във франкове, възможно ли е съдът да приеме, че тази клауза е неравноправна, ако не е формулирана по прозрачен начин относно произтичащите от нея икономически последици и да приеме, че валутата на кредита съставлява валутата на реалното му усвояване ?“ Ищцата-касатор поддържа, че изводите на въззивния съд са в противоречие с определението по дело С-117/23 на СЕС като акцентира на изведените в диспозитива по т.1 тълкувателни разяснения (член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че биха могли да са неравноправни по смисъла на тази разпоредба клаузите в договор за кредит, по силата на които заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута и банката първо я превежда в тази валута по блокирана сметка, а след това я превалутира в националната или резервната валута и заверява с нея разплащателната сметка на кредитополучателя, когато като резултат от такива клаузи, от една страна, се прехвърля изцяло върху потребителя валутният риск при съществено покачване на чуждестранната валута, а от друга страна, кредитната институция получава в ущърб на потребителя свързана с условията за превалутиране на кредита облага, която не е била конкретно уговорена между страните към момента на сключване на договора). Позовава се и на: съображение 57 (доколкото свързаните с валутния риск клаузи са част от основния предмет на договорите за кредит по смисъла на посоченото в точка 27 от настоящото определение, не изглежда да съществува правна възможност за запазване на разглеждания договор след премахването на тези клаузи, което обаче запитващата юрисдикция ще трябва да прецени); на съображение 58; на съображение 59, както и на съображения 62, 65, 66 и 69.
Поддържа се тезата, че клаузата на чл.1, ал.1 от процесния договор не изпълнява изискванията за прозрачност, съгласно цитираното определение, съгласно определението по дело С- 488/23, решенията по съединени дела С81/21 - С - 82/21, решението по дело С - 260/18, решението по дело С-118/17 и по дело С - 26/13.
Поддържа се и допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК 2 по съображения за формирани от ВКС две неправилни съдебни практики, които следва да бъдат преодолени: - че валутата на кредитите, сключвани с „Юробанк България“ ЕАД, е швейцарският франк и в никакви хипотези тази валута не може да бъде валутата на реалното усвояване на кредита - теза, застъпена и цитираното от въззивния съд решение на касационната инстанция; - че не са нищожни в цялост типовите договори за кредит, деноминирани в швейцарски франкове, сключвани от потребителите на кредитни услуги на „Юробанк България“ АД. Въведено и искане за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивния акт.
По искането за допускане на касационното обжалване по касационната жалба на ищцата:
В обжалваната от ищцата част на въззивното решение е отчетено че съгласно чл. 1, ал. 1 от договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL34640/03.04.2008г. банката се задължила да предостави на ищцата кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на сумата 70 000 евро, по курс "купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването на кредита, а кредитополучателят е поел задължение да върне сумата, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Съставът на градския съд е обосновал, че тази уговорка определя основна, характеризираща договора за кредит престация.
Възприел е, че механизмът за изчисление на общата заета сума, както и приложимият обменен курс, са изложени ясно в договора, така че средният потребител може да прецени въз основа на точни и ясни критерии икономическите последици, произтичащи от договора за кредит по отношение на размера на общата заета сума и обменния курс. При извода, че клаузата на чл. 1, ал. 1 относно валутата, в която кредитът е договорен, касае основния предмет на договора, е мотивирано, че тя е ясна и разбираема и следователно на основание чл.145,ал.2 ЗЗП, въпросът относно нейната неравноправност не следва да бъде разглеждан, в който смисъл въззивната инстанция се е позовала на решението по т.д. № 2184/2019 г., II т. о. на ВКС, постановено по аналогичен казус. С тези мотиви е счетен за неоснователен искът за обявяване за нищожна на оспорената част от клаузата на чл.1,ал.1 от договора.
Искането на ищцата за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено:
И двата въпроса са зададени през призмата на легитимацията на потребителя да предяви иск, каквато право на ищцата не е отречено, поради което въпросите са некоректно поставени.
Посредством първия въпрос кредитополучателят-потребител цели обявяване за недействителен на целия договор за кредит, изразен в чуждестранна валута - швейцарски франк, сочейки хипотеза, при която потребителят с оглед на срока, в който е погасявал кредита, не е изложен на неблагоприятни последици и когато той, вследствие на информирано взето решение прави тази преценка и е предявил такъв иск. По настоящото дело ищец е кредитополучателят, но иск за обявяване на недействителността на договора в неговата цялост не е предявен. Задължението на съда, закрепено в чл.7,ал.3 ГПК да следи служебно за нищожността по чл.146,ал.1 ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в потребителските договори, с оглед на диспозитивното начало в процеса изключва правомощието му да обяви недействителността на потребителския договор, когато предмет на исковата защита, инициирана от потребителя са само конкретно оспорени като 3 неравноправни клаузи, по отношение на които е формулиран петитум. Този извод следва и от мотивите към тълкувателно решение № 1/27.04.2022г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС - принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката.
И при предявен от потребителя иск съдът е задължен да не приложи неравноправна клауза, но това негово задължение е различно от правомощието му без да е сезиран с искане (очертано с фактически твърдения и заявен петитум), да прогласи недействителността на целия договор. Когато ищецът предявява иск за установяване за недействителна поради неравноправност на част от договорна клауза обявяването от съда на нищожността на договора в неговата цялост би било недопустимо - чл.6 ГПК.
Именно поради обстоятелството, че иск за прогласяване нищожността на целия договор за кредит за покупка на недвижим имот HL34640/03.04.2008г. не е предявен, с поставения първи въпрос от изложението на ищцата съдилищата не са били сезирани и не са го обсъждали.
Този правен проблем се поставя за първи път в касационното производство, но както се посочи, извън правомощията на състава на ВКС, с оглед диспозитивното начало в процеса, очертано от ищеца съобразно въведения от него предмет на делото и параметрите на отправената молба за защита и съдействие, е да се произнесе по него.
По отношение възможността на ищцата да предяви иск (или да защитава по предявен иск тезата си) за нищожност на цялата кредитна сделка и тезата си, че прогласяването на невалидността на кредитното правоотношение не би я изложило на риск като кредитополучател, от значение са мотивите към цитираното тълкувателно решение, от които следва, че ако искът й за прогласяване нищожността на чл.1, ал.1 от процесния договор, в частта „кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността на швейцарските франкове“, е отхвърлен поради неосъществяване на твърдяния от ищеца опорочаващ факт, само този факт се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо, а останалите опорочаващи сделката факти/основания, не се преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск.
Посредством втория формулиран въпрос ищцата цели да бъде установено в отношенията между страните, че разпоредбата на чл.1, ал.1 от договора след премахване на неравноправните елементи има съдържанието банката предоставя на кредитополучателя 70 000 евро по курс купува за швейцарски франк съм евро на банката в деня на усвояване на кредита.
На първо място тезата на ищцата, че кредитът е предоставен във валутата на усвояване - евро, не съответства на съображение 52 от определението на СЕС от 18.10.2023г. по дело С-117/23. В него произнасянето е по клаузата на чл.1,ал.1 от договор с кредитополучател и „Юробанк България“, която има идентично съдържание на клаузата, обективирана в чл.1,ал.1 от процесния договор. Тълкуването, дадено от СЕС е, че кредитът, в хипотеза като настоящата, е деноминиран в швейцарски франка.