Решение № 12337 от 22.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52695/2025
- Вид
- Решение № 12337
- Подписан
- 22.06.2026
- В сила
- 22.06.2026
- Състав
- ВЕЛИСЛАВА СТАНИСЛАВОВА ЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 12337 гр. С**** 22.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251110152695 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Л. И. К., ЕГН **********, с адрес С******, с. К***-* улица „Л***** и адрес за призоваване и съобщения в град С**** бул. „П****** Е*****, партер, чрез адв. Н. Г. против „ТОРЕТО БГ“ ЕООД, ЕИК 204458125, със седалище и адрес на управление гр. С**** С****** - Район „Искър“, ж.к. „Дружба“, № 2, бл. 311, ет. 2, представлявано от Теодора Тодорова Трифонова, с която е предявен иск по реда на чл.128, т.2 КТ.
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество работодател е налице трудово правоотношение по сключен договор № 16/03.10.2019 г., по силата на което Л. И. К. е назначен на длъжност „автобояджия“. Договорът е сключен за неопределено време.
Поддържа се, че по силата на допълнително споразумение към посочения трудов договор от 18.07.2022 г., размерът на трудовото възнаграждение на работника е променен на 1 200 лева на месец. В трудовия договор е уговорено, че изплащането на възнаграждението се извършва до края на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението. В исковата молба се излагат доводи, че считано от началото на месец април 2023 година, въпреки полагания от ищеца труд, ответникът е преустановил плащанията на дължимото му трудово възнаграждение, като не е представил доказателства дали е начислявал и внасял съответните осигурителни вноски. Твърди се, че към момента да подаване на исковата молба, ответникът не е заплатил дължимите възнаграждения по трудовия договор на ищеца.
Моли съда да постановите решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на работника сумата от 36 000 лева (тридесет и шест хиляди) лева равностойността на 18 406,51 евро, представлвяваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2023 г. до 31.10.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното заплащане на сумата. Не претендира съдебни разноски.
В открито съдебно заседание от 29.05.2026 г. на основание чл.214 ГПК, размерът на предявения иск от Л. И. К. против „Торето Бг“ ЕООД е намален от 36 000 лева, равностойността на 18406,51 евро на 29 587,07 лева, равностойността на 15127,63 евро ведно с претендирана законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното 1 изплащане на сумата.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представил моли за постановяване на решение по реда на чл.238 и сл. ГПК.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил. В съдебно заседание същият е редовно призован по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, (В този смисъл решение № 126 от 10.11.2015 г. по т. д. № 1825/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., реш. № 178 по т. д. № 835/2011 г. на ВКС, І т. о., реш. № 256 по т. д. № 429/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., реш. № 48 по т. д. № 1158/2014 г. на ВКС, І т. о. и др.). В съдебно заседание ответникът не изпраща представител, като не е взел становище по исковете и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази направеното искане от страна на ищеца по чл. 238 ГПК, съдът приема, че следва да се постанови неприсъствено решение против ответника, поради следните съображения:
Доколкото ответникът не е депозирал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, не изпраща представител в съдебно заседание и не е поискал делото да се разгледа в отсъствието му, то съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК, при наличието на които ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.
Видно от съдържанието на разпореждане по чл. 131 от ГПК и призовката до същия, връчена му по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, двукратно му е указано, че при неподаване на писмен отговор, неявяване в съдебно заседание и липса на искане делото да се разгледа в отсъствието му, срещу него може да се постанови неприсъствено решение, поради което съдът приема, че е налице и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства трудов договор между страните № 16/03.10.2019 г. и допълнително споразумение към него от 18.07.2022 г., ведно с приета по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, както и предвид обстоятелството, че върху ищеца не пада доказателственатата тежест да установява отрицателния факт на неплащане на дължимите суми по трудово правоотношение между страните, съдът приема, че исковете са вероятно основателни, по смисъла на чл. 239, ал. 1, т.
2 от ГПК.
Поради изложеното и като счита, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки, а именно-формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и тези по същество по чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът приема, че на основание чл. 239, ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, следва да се постанови неприсъствено решение против ответника, който следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 29 587,07 лева, равностойността на 15 127,63 евро, за дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.04.2023 г. до 31.10.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд съдебни разноски в размер на 705,10 евро, от които държавна такса върху уважения иск в размер на 605,10 евро и възнаграждение за вещо лице в размер на 100 евро. Ищецът не претендира сторени разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т.2 КТ, „ТОРЕТО БГ“ ЕООД, ЕИК 204458125, със седалище и адрес на управление гр. С**** С****** - Район „Искър“, ж.к. „Дружба“, ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС Т-МАРКЕТ № 2, бл. 311, ет. 2, представлявано от управителя Теодора Тодорова Трифонова да заплати на Л. И. К., ЕГН **********, с адрес С******, с.
2
К***-* улица „Люляк“ 16 сумата в размер на 29 587,07 лева, равностойността на 15 127,63 евро (петнадесет хиляди сто двадесет и седем евро и шестдесет и три евроцента), представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.04.2023 г. до 31.10.2025 г. по сключен трудов договор № 16/03.10.2019 г. и допълнително споразумение от 18.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на искова молба – 21.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, „ТОРЕТО БГ“ ЕООД, ЕИК 204458125, със седалище и адрес на управление гр. С**** С****** - Район „Искър“, ж.к. „Дружба“, ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС Т-МАРКЕТ № 2, бл. 311, ет. 2, представлявано от управителя Теодора Тодорова Трифонова да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд съдебни разноски в размер на 705,10 (седемстотин и пет евро и десет евроцента) евро .
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3