Решение № 2451 от 19.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2451 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330115531 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Г. Б., ЕГН: **********, против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:200599406, с която са предявени обективно съединени в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване недействителността на сключения между страните Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № ** г. поради противоречието му със закона и евентуален иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗПК за прогласяване на недействителността на клаузата на чл. 5 от сключения между страните Договор за предоставя на финансови услуги от разстояние № ** г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство в полза на ответника.

Ищцата твърди, че на ** г. между страните бил сключен Договор за предоставя на финансови услуги от разстояние № ** г., по силата на който на ищцата била предоставена в заем сумата от 800 лева, която следвало да върне на 1 месечна вноска при ГПР 49,66%. След като усвоила сумата от 800 лева ищцата установила, че освен заемната сума от 800 лева била начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 400 лева. Твърди се, че процесния договор е недействителен доколкото възнаграждението за поръчител не е включено в размера на ГПР, както и не е посочен начина на изчисляване на самия ГПР. В условия на евентуалност се твърди недействителност на клаузата на чл. 5 предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчител, 1 поради противоречие със закона.

В законоустановения срока по 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че ищецът сам е избрал „Мултитюд Банк“ - Малта като поръчител в електронния формуляр. Твърди се, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, като договорът за гаранция е възмездна услуга от трети лица, а разходът за нея не се включва в ГПР.

Районен съд – Пловдив, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорен фактът на сключване на процесния Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № ** г., както и неговите параметри. Не се спори също, че в размера на ГПР по кредита не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства.

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска кредити със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От ангажираните доказателства се установява, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

По делото се установява, че като обща дължима сума по договора е записана 800 лева, но в нея не е включено допълнителното плащане по 2 договора за гаранция, който както бе посочено по-горе, е задължително условие за предоставянето на кредита. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива.

Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.

№ 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не променят извода. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка с това поръчителство представляват разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Ответникът е бил наясно с направения избор и условията по него, доколкото от представените разпечатки от процедурата се установява, че таксите по гаранцията се изчисляват от създадената от него електронна система за кандидатстване.

Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл.

22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като при това положение ищецът дължи връщане само на чистата стойност /главницата/ по кредита на основание чл. 23 ЗПК. Ето защо, предявеният установителен иск ще се уважи изцяло.

3

При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които видно от представения списък по чл. 80 ГПК възлизат в размер на 2456, 37 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. Г. Б., ЕГН:

********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:200599406, че сключеният помежду им Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № ** г. Е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:200599406 да заплати на Г. Г. Б., ЕГН: ********** сумата от 2456, 37 лева /две хиляди четиристотин петдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4