Решение № 246 от 22.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Варна, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20233110204985 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ *” ООД ЕИК *, представлявано от *, депозирана чрез адв.М., против НП № 03-2300645/ 26.07.2023г. на Иван И.- Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на дружеството, за нарушение на чл.403 А ал.1 от КТ, на основание чл.415 в от КТ е наложена „Имуществена санкция” в размер на 300/ триста/ лева

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване,от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, оспорва се описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, твърди се, че към датата на проверката обектът не е функционирал и по тази причина изисканите от служителите на Д”ИТ” документи не са били на рецепцията, твърди се, че предвид предстоящото отваряне на хотела и сключването на нови трудови договори е нужно ежедневно преработване на графиците и съответно новите служители да бъдат запознати с Правилника за 1 вътрешния трудов ред и по тази причина документите не са се намирали на рецепцията.Твърди се, че на датата на проверката в хотела са постъпили на работа двама нови служители, които е следвало да бъдат инструктирани и да бъдат включени в графиците, за който факт са били представени доказателства на АНО, но не е бил взет в предвид, твърди се, че са посочени санкционни норми в НП, но не е ясно от кой нормативен акт са същите и се приема, че дори визираните санкционни норми да касаят КТ, то същите не съдържат състав на нарушение, оспорва се и размерът на наложената имуществена санкция, като моли НП да бъде отменено, а в условията на евентуалност се иска размерът на наложеното административно наказание да бъде намален до минимално предвиденият такъв.

В съдебно заседание въз. дружество, редовно призована, не се представлява, депозирано е писмено становище с молба НП да бъде отменено, а в условията на евентуалност да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция и да бъдат присъдени направените по делото разноски..

Представителят на органа, издал НП оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли за потвърждаване на НП, като аргументира доказаност и съставомерност на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството и липса на процесуални нарушения и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение..

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.06.2023г., служители на Д”ИТ”-Варна, сред които и св.А. извършили проверка по работните места в хотел „*”, находящ се в кк „Златни пясъци” общ. Варна, стопанисван от „*” ООД.По време на проверката хотелът функционирал, като персоналът подготвял хотела за сезона.В обекта присъствала К. Х. Г., счетоводител на дружеството, която била поканена да представи нужните за проверката документи, включително и Правилник за вътрешният трудов ред и други документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, поименни графици за работа в обекта.Такива не били представени на проверяващите.Оставена била призовка за представяне на документи в Д”ИТ”, която била приета и подписана от горепосоченото лице в качеството й на счетоводител, като в призовката 2 изрично било отразено, че при проверката не са представени Правилник за вътрешният трудов ред и график за работа за медец юни 2023г.В последствие били представени в Д”ИТ” документи,включително и

Правилник за вътрешният трудов ред от които се установило, че дружеството е установило сумирано изчисление на работното време.

Предвид горното дв.А. приел, че „*” ООД, в качеството му на работодател не държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и други документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа поименни графици за работа за периода за който е установено сумирано изчисляване на работното време четири месеца съгласно Правилник за вътрешния трудов ред а именно от месец юни до месец септември 2023 в хотел „*” в кк Златни пясъци, общ. Варна, както и че нарушението е извършено на 05.06.2023 г по време на проверката по работни места, поради което на 05.07.2023г. съставил АУАН срещу въз. дружество, в който описал констатираното нарушение на чл.403 А ал.1 от КТ.

АУАН бил съставен в присъствието на упълномощено от представляващия и управляващ дружеството лице,което в съответната графа за възражения вписало, че графиците към момента на проверката са били дадени за „ преработка” и вече са налични..

Срещу АУАН не били депозирани допълнителни писмени възражения в законоустановения срок, поради което въз основа на материалите по преписката на 26.07.2023г., АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

Съдът напълно кредитира показанията на св.А., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а и фактът, че правилникът за вътрешният трудов ред не е бил наличен в обекта по време на проверката не е оспорен в нито един момент, напротив този факт се потвърждава, като са изложени единствено аргументи относно причините да не е наличен.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

3

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.А., дадени в с.з., АУАН, протокол и от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

Съгласно разпоредбите на чл.416 ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок. В АУАН са били вписани обяснения кое е довело до извършването на процесното нарушение, възражения не са били депозирани в законоустановения срок, поради което съдът не счита, че е допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

Нарушението е описано пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са обстоятелствата,при които същото е извършено, доказателствата, които го потвърждават, нарушената правна норма, поради което по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на нарушителя.

Неоснователни са възраженията, че е било ограничено правото на защита на нарушителят, тъй като не е посочено от кой нормативен акт са санкционните норми, тъй като на първо място, нарушителят се защитава срещу фактите в НП, които са посочени изчерпателно, на второ място категорично от цялостното съдържание на НП става ясно , че се касае за нарушение на КТ, което е посочено изрично и очевидно санкционната норма е от КТ, което е ясно и непротиворечиво, още повече, че всички правни норми, посочени в НП, са от КТ, цифром, санкционните норми категорично кореспондират с тези, съдържащи се в КТ, поради което по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на нарушителя, още повече, че АНО е изложил и категорични аргументи защо приема, че следва да се приложи нормата на чл.415в ал.1 от КТ.

Правилно АНО е приел, че „*” ООД е извършило нарушение на чл.403 А ал.1 от КТ, тъй като в проверения обект, в който се е полагал наемен труд, в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си да държи на 4 разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред.Ирелевантен е въпросът каква е била причината процесният правилник да не се намира в проверения обект, тъй като законодателят не прави разграничения в горната насока, безспорно се установи, че дори и за подготовка за сезона обектът е функционирал и в този смисъл по един или друг начин законодателството следва да се спазва и съдът не споделя възраженията в тази насока.

Нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид, поради което правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Правилно АНО е наложил наказание „Имуществена санкция” „*” ООД в качеството му на работодател , на основание чл.415 в ал.1 от КТ, тъй като безспорно е било извършено нарушение на трудовото законодателство, но същото е било отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от нарушението не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, като наложеното административно наказание е в рамките, предвидени от санкционната норма.По отношение размера на наложената глоба, следва да се отбележи, че АНО не е изложил никакви мотиви, не е посочил никакви отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят налагането на имуществена санкция в максимално предвидения размер, не са посочени и други идентични нарушения, очевидно се касае за критично отношение към извършеното, тъй като нарушението не е било оспорено в нито един момент от АНП, безспорно са налице смекчаващи отговорността обстоятелства и липса на отегчаващи такива, тъй като не са извършвани предходни проверки и не е ясно за какъв период от време съответните документи не са се намирали в обекта и тъй като за всяко административно нарушение следва да се наложи съответното му административно наказание съдът намира, че „Имуществена санкция” в минимален размер от 100лв. би била съответна на нарушението и предвид икономическата обстановка в страната ни наказание в по-висок размер поскоро би имало негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие.

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско 5 възнаграждение, въз.дружество следва да бъде осъдено на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 27 Е от Наредба за заплащането на правната помощ визира минимално възнаграждение 80лв. и тъй като липсва фактическа и правна сложност на случая, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з., съобразно отхвърлената част на иска съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ в размер на 26,66лв..Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в този размер.

Съобразно уважената част на иска съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение и в полза на жалбоподателя в размер на 320лв., тъй като са представени доказателства за реално направени разноски в размер на 480лв.Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в този размер.

Предвид горното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложеното административно наказание, поради което:

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 03-2300645/ 26.07.2023г. на Иван И.- Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на „ *” ООД ЕИК *, представлявано от Д*, за нарушение на чл.403 А ал.1 от КТ, на основание чл.415 в от КТ е наложена „Имуществена санкция” в размер на 300/ триста/ лева,като НАМАЛЯВА размера на „Имуществената санкция” на 100/ сто/ лв.

ОСЪЖДА„ С*” ООД ЕИК *, представлявано от * да заплати в полза на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна сумата от 26,66лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда”- Варна да заплати в полза на„ *” ООД ЕИК *, представлявано от * Дирекция “Инспекция по труда”Варна сумата от 320лв. явяваща се разноски за адвокатско възнаграждение.