Решение № 35 от 25.03.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Варна, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Наказателно дело за възобновяване № 20243000600030 по описа за 2024 година , при произнасянето взе предвид следното:

Настоящето производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК е инициирано по искане на осъденото лице С. Б. Ц. за възобновяване на наказателно дело от общ характер №251/2021 година по описа на Районен съдИсперих, отмяна на постановените по него въззивно решение и присъда и връщане на делото за ново разглеждане в първоинстанционния съд.

Искането се позовава на касационните основания по чл.348, ал.1, точки 1, 2 и 3 от НПК, в резултат на съществени нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата, неправилно приложение на материалния закон при неизяснени обстоятелства на деянието и наложено явно несправедливо наказание.

В съдебното заседание пред настоящия състав искането се поддържа най-вече с недоволство от размера на наказанието, от своя страна представителят на апелативната прокуратура заема позиция за неоснователност, т.к. събраните относими доказателства обосновават фактическите положения и приложения материален закон по влязлата в сила 1 присъда, също така наложеното наказание е съответно на престъплението и на обществената опасност на дееца.

Варненският апелативен съд, след като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в иницииращия документ оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №6/04.05.2022 година по НОХД №251/2021 година, постановена от състав на Районен съд – Исперих, искателят С. Б. Ц. е осъден за престъпление по чл.355, ал.2, пр.1 вр. ал.1 от НК, за което му е наложено кумулативно наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на десет хиляди лева, на основание чл.68, ал.1 от НК в изпълнение е приведено лишаване от свобода за срок от осем месеца при общ режим, наложено на Ц. с влязла в сила на 25.02.2020 година присъда по НОХД №315/2019 година по описа на Районен съд-Исперих.

Присъдата е обжалвана от служебен защитник с доводи за обективна и субективна несъставомерност на деянието, със съответстващо искане към въззивната инстанция за отмяна на незаконосъобразния съдебен акт. По въззивната жалба е образувано ВНОХД №195/2022 година по описа на Окръжен съд-Разград, финализирано с решение №82/25.10.2022 година, с което първоинстанционният акт е потвърден. Искането за възобновяване е подадено на 02.11.2023 година – в срок, т.к. съобразно постановление на прокурор в РП-Разград, задочно осъденият Ц. узнал за влязлата в сила присъда на 12.09.2023 година.

Казаното по процесуалната хронология на съдебната фаза в наказателното дело има отношение към предпоставките по чл.419, ал.1, чл.420, ал.2 и чл.421, ал.3 от НПК, установявайки валидно начало на процедурата по Глава тридесет и трета от НПК. Преценено по същество, искането за възобновяване е неоснователно.

Най-напред следва да се обсъдят доводите в искането за допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348, ал.1, т.2 от НПК от въззивния съд, чието непроверено по касационен ред решение е предмет на контрол в настоящата процедура. Искателят се оплаква от неправилно формиране на вътрешното убеждение на окръжния съд по значимите за предмета на доказване фактически положения, вследствие пренебрегнати данни за 2 проведен домашен тест с отрицателен резултат преди напускане на дома.

Направените възражения не могат да се счетат за основателни при внимателно проследяване на процесуалния развой на делото, установяващ че окръжният съд е положил дължимите процесуални усилия за цялостна проверка на правилността на атакуваната пред него първоинстанционна присъда при спазване на стандарта по чл.107, ал.5 от НПК – задълбочено обсъждайки всички факти в съответствие с действителното им съдържание и взаимна обвързаност. Извеждането на правнозначимите положения е сторено на основата на преки писмени и гласни доказателства, които по несъмнен начин установяват, че на 27.08.2021 година искателят бил регистриран в Национална информационна система за борба с Ковид-19 с идентификационен номер Cov23-220956 поради положителен тест за инфекциозното заболяване от същата дата и поставен под изолация в домашни условия за срок от 14 дни до 09.09.2021 година. Привидно спорният момент за датата, от която деецът узнал предписанието за изолация на здравните власти, правилно е бил разрешен от окръжния съд съобразно времето на престъплението, попадащо в периода на здравната карантина. По действителното им съдържание са били ценени данните в показанията на св.св.П., А., Ив.Г., П.Г. и Я., извеждащи еднозначно правнозначимия факт, че на инкриминираната дата искателят нарушил мерки по т.2 от Заповед №РД-01-610/22.10.2020 година на Министъра на здравеопазването, напускайки дома си с цел забавление.

Еднопосочните данни в показанията на св.св.Я., Г. и А. установяват знанието на дееца, че не е предвидена възможност за преждевременно преустановяване на здравната изолация.

В обобщение на казаното, настоящият състав счете за неоснователни доводите в искането за нарушения, касаещи оценката на доказателствените източници по всички значими за решаване на делото обстоятелства. Дадената правна характеристика на поведението на искателя също е в съответствие с материалния закон, който е приложен правилно при вярно обсъждане на обективните и субективни признаци на престъплението, за което С. Ц. е признат за виновен. Съставът по чл.355, ал.2 вр. ал.1 от НК изисква от обективна страна активно поведение на дееца, с което не спазва, нарушава наредба, правила или мерки, издадени по време на епидемия. В предметния казус на подсъдимия е вменено във вина нарушение на т.2 от посочена погоре в решението заповед, във връзка с решение №547/28.07.2020 година на 3

МС за удължаване срока на извънредната епидемична обстановка, въз основа на която на задължителна изолация и лечение в домашни условия за период от 14 дни от датата на потвърдителното лабораторно изследване подлежат заразоносителите и лицата с леки клинични оплаквания. В срока на задължителните мерки и при пряк умисъл, с оглед регулацията на точки 15 е 17 от заповедта, искателят е нарушил изолацията в домашни условия, отклонявайки се от мястото за нейното изпълнение за празненство с познати.

За съставомерността на поведението му е без значение моментното здравословно състояние, преценено от издаващия заповедта орган за нерелевантно към главната обществена цел на противоепидемичните мерки.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че липсва нарушение на материалния закон при постановяване на въззивно решение.

В искането за възобновяване на наказателното дело се навежда довод за явна несправедливост на наложеното наказание, лишен от конкретна обосновка. Трябва да се има предвид, че наказанието на искателя е наложено към минималния размер. Липсват всякакви предпоставки за приложение на чл.55 НК, доколкото не съществуват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на осъденото лице обстоятелства. Въззивният състав е отчел на първо място, че карантината на искателя е вследствие на доказано негово заболяване от Ковид-19, на следващо място е обсъдил причината за напускане на дома от страна Ц. - с цел да задоволи свой личен каприз за забавление с приятелска компания, създавайки риск от застрашаване на живота и здравето на околните. Отделно данните за личността на искателя го очертават със завишена степен на обществена опасност – осъждан за различни по вид престъпления по чл.129, ал.1, чл.343б, ал.3, чл.270, ал.1, чл.343в, ал.3 от НК, включително в деня на деянието преминал с поведението си границите на обществено търпимото, предизвиквайки скандал с други граждани, довел и до намеса на органите на реда.

Предвид всичко изложено, съставът на апелативния съд не установи основания за намеса по реда на чл.425 от НПК, поради което РЕШИ:

Оставя без уважение искането на осъдения С. Б. Ц. за възобновяване на наказателно дело от общ характер №251/2021 година по описа на Районен съд4 Исперих.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5