Решение № 240 от 03.06.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20261800500327 по описа за 2026 година

С решение № 230 от 27.10.2025 год. по гр. дело № 174/2025 год. на РС-Елин Пелин „Лидл България ЕООД & Ко.“ КД е осъдено да заплати на М. К. М. сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от трудова злополука на 22.11.2024 год., както и сумата 1913,60 лева – обезщетение за причинените имуществени вреди – разходи за остеосинтезни материали, превръзки и потребителска такса, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.11.2024 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лева, като неоснователен. Съдът е присъдил разноски по съразмерност.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната част по отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 70 000 лева. Счита, че същото не е съобразено с доказателствата по делото и с материалния закон, като така определеното обезщетение не съответства на реално претърпените болки и страдания и на принципа на справедливостта.

Счита за неправилен извода на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца при груба небрежност. Моли съда да отмени решението в тази част и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до посочения размер.

Ответното дружество оспорва въззивната жалба на ищеца и моли съда да потвърди 1 решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск.

Решението е обжалвано и от ответното дружество в осъдителната му част.

Ищецът оспорва подадената от ответника въззивна жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че работел в ответното дружество на длъжността „комисионер“ /носач - товарач стоки/, като на 22.11.2024 г. изпълнявал трудовите си задължения в сектор МОПРО, склад Равно поле. Около 13:40 часа, докато фолирал пале, ищецът се спънал във вилиците на комисионерската количка и паднал на дясната си ръка, в резултат на което получил фрактура на ръката. С Разпореждане № 5104-22-144/29.11.2024 г. на ТП на НОИ - София област претърпяната от ищеца злополука е приета за трудова по чл.

55, ал. 1 от КСО. В резултат на същата ищецът получил счупване на горния край на лъчевата кост, както и множествени счупвания на костите на предмишницата, хипотрофия на мускулатурата и др. След злополуката бил прегледан в УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София поради оплаквания от болка, оток и ограничени движения в ръката, като при извършения преглед и направените образни изследвания било установено наличието на оток и ограничени движения в лакътната става и закрито счупване на горния край на лъчевата кост.

Поставена му била гипсова имобилизация, след което бил насочен за оперативно лечение в друга болница, поради тежестта на счупването. На 27.11.2024 г. М. М. бил приет в Първа клиника по ортопедия и травматология“ към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД.

Направените образни изследвания са констатирали наличие на увреда на лакътя - фрактурни линии в областта на десния лакът, фрактура на процесус короноидеус на улната и полифрагментна фрактура на главичката на радиуса. На 02.12.2024 г. на ищеца е направена оперативна интервенция с репозиция на фрагментите чрез АО винтове и реаинсерниране на латералния колатерален лигамент с 1 бр. анкър, след което му е поставена гипсова имобилиция. Изписан е на 04.12.2024 г. с окончателната диагноза „множествени счупвания на костите на предмишницата, закрито fractura capiti radii dex et f-ra proc. coronoidei ilnae dex cum subluxationem art cubiti dex.“ c предписания за продължаване на лечението, изразяващо се в медикаментозна терапия и смяна на превръзките. На ищеца бил разрешен отпуск за временна неработоспособност – 38 дни с болничен лист Е20243833541 от 04.12.2024 г. /за периода 27.11.2024 г. - 03.01.2025 г./. На 27.01.2025 г. ищецът постъпил в „МБАЛ Ботевград“ ЕООД за физиотерапевтично лечение поради оток и затруднени движения в дясната ръка.

Проведена е терапия с пасивни движения, ЛФК - уреди и масаж и е изписан на 03.02.2025 г. с окончателната диагноза: лечение, включвщо други видове рехабилитационни процедури и с придружаващите заболявания - "последици от счупване на горен крайник и множествени счупвания на костите на предмишницата, закрито". Ищецът твърди, че в резултат на травмата претърпял болки истрадания, които не са отшумели и продължават и до днес болка, оток и ограничени движения в дясната ръка. В резултат на продължителната имобилизация получил и мускулна хипотрофия. Претърпял и допълнителен психологиески стрес поради факта, че злополуката настъпила в момент, когато пострадалият очаквал 2 раждането на първото си дете, като изпитвал силни притеснения, че няма да е пълноценен родител - няма да може да помага при отглеждането на детето в този най-важен момент от живота на семейството, нито да поеме необходимите разходи, предвид отпуска по болест.

Твърди още, че на 14.03.2025 год. бил прегледан от лекар-специалист поради продължаващи болки в счупената ръка, като при прегледа е установено, че горният крайник е все още с ограничени движения в областта на дясна кобитална става. В резултат на трудовата злополука претърпял и имуществени вреди в размер на 1913.60 лв., от които 40.60 лева за потребителска такса, 25 лева за превръзки и 1848 лева за остеосинтезни материали, които също следва да бъдат възмездени от ответниа.

Ответникът в срока за отговор оспорва изцяло предявените искове, като неоснователни. Не оспорва настъпването на трудовата злополука на 22.11.2024 год., но прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради невнимание, бързина и неадекватна преценка на рисковете на работното място. Счита също така, че претендираното обезщетение е завишено и не отговаря на реално претърпените болки и страдания. Твърди, че служителят се спънал във вилиците на комисионерската количка, докато фолирал пале, и в резултат на спъването паднал върху лакътя на дясната си ръка. Според ответника причините за спъването са невнимание, липса на съобразителност и най-вече липса на адекватна преценка на рисковете на работната площ и работното място, по време на изпълнение на задължението му по фолиране на палето. Сочи, че вилиците на количката не са били издърпани напълно, а ищецът е трябвало да облепи пале, за да го обезопаси и по време на облепването се спънал в неиздърпаните вилици. Твърди, че облепянето от всички страни не може да се извърши необезпокоявано, ако вилиците на количката пречат на свободното движение на служителя около палето. Счита, че ищецът не е положил грижата, която и най-невнимателният би положил в случая, за да освободи пространството около палето и да може необезпокоявано и без пречещи предмети да извърши цялостното фолиране. Твърди, че работодателят е изпълнил всички задължения по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работното място, като ищецът е бил надлежно запознат с конкретните изисквания за безопасно изпълнение на трудовата дейност и са му били осигурени специални предпазни средства - защитни обувки с метално бомбе, както и ръкавици, които служителят използвал към момента на злополуката. Счита, че отговорността на работодателя следва да се намали с 80%. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като неотговарящо на трайно установената съдебна практика по чл. 52 от ЗЗД, за определяне на справедливо обезщетение за вреди от сходен, и при отчитане на всички фактори и обстоятелства по настъпване на инцидента и участието на служителя в него. Моли съда да отхвърли предявените искове, евентуално – да определи обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди при условия на съпричиняване в размер на 80% и при спазване на правилата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 200, ал. 3 КТ.

Прави възражение за прихващане от обезщетението на платените суми на ищеца като обезщетение за временна неработоспособност.

3

По делото е признато за безспорно и ненуждащо се от доказване наличието на трудово правоотношение между страните, по силата на което ищеца М. М. заемал длъжността „Комисионер (носач — товарач стоки) в склад на ответното дружество, находящ се в село Равно поле, ***; настъпването на злополука с ищеца на 22.11.2024 г. около 13:40 ч. на територията на сектор МОПРО, коридор 53, в склада в Равно поле, която е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, съгласно Разпореждане № 5104-22144/29.11.2024 г. на ТП на НОИ - София област.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза в резултат на трудовата злополука ищецът е получил следните травматични увреждания: „фрактура на процесус короноидеус на лакътната кост“; „гюлифрагментна фрактура на главичката на лъчевата кост/радиус/“. На ищеца е била извършена оперативна интервенция - кръвна репозиция с поставяне и метална остеосинтеза. При травми като процесната обичайният възстановителен период продължава около 3 месеца. Според вещото лице към настоящия момент увреденият крайник не е възстановил функцията си в пълен обем, като наблюдаваните остатъчни прояви са необратими и ще останат до края на живота на пострадалия. Констатираните травматични увреждания и последващите ги оплаквания са в пряка причинно-следствена връзка.

Представените по делото счетоводни документи за извършени разходи са в пряка причинна връзка с лечението на причинените на ищеца травми в резултат на злополуката.

Според показанията на св. К.Б. - баща на ищеца, и св. А.З. – негова баба, ищецът не може да полага труд вече почти две години след злополуката, което налага неговите близки да му помагат финансово. По време на гипсовата имобилизация ищецът изпитвал трудности в бита, като разчитал изцяло на помощта на своите близки за ежедневните грижи и обслужване. Ръката му била обездвижена в продължение на близо два месеца /50 дни/, като и понастоящем приема лекарства и провежда рехабилитации, като едва от м. май 2025 год. започнал да може да си движи пръстите и ръката. Според св. Б. ищецът и в момента не може да сгъне ръката си изцяло. След злополуката ищецът се променил – станал по-нервен, изпитвал притеснения заради липсата на достатъчно доходи поради неработоспособността му след инцидента, както и поради това, че не може да полага пълноценно грижи за новороденото си дете. Наложило се родителите да му помагат финансово.

По делото е разпитан и свидетеля П.П. – групов ръководител в „Лидл България“, в логистичния център в с.Равно поле в отдел „Комисиониране, подготовка на стоки“. Същият бил пряк ръководител на ищеца. Помни, че ищецът дошъл при него и му съобщил за инцидента. Разказал на място какво се е случило, като обяснил, че по време на фолиране на палето се спънал във вилицата на мотокара и паднал назад, като си ударил ръката. При фолирането служителят следвало да натовари стоката на палето на височина 1.80 м., след което да фолира палето със стреч фолио, обикаляйки го изцяло, така че то да е стабилно за извозване на стоката към филиал. Твърди, че палетната количка е комисионерска машина от категорията на подемните машини от 3-та категория, с височина на вилицата 20 см., двупалетна количка, която събира по две палета на вилицата. С нея служителят се придвижва и събира необходимата стока във филиала. Тези вилици влизат в палето и 4 комисионера повдига палето с вилиците и по този начин се осъществява движението в склада. На мястото на инцидента свидетелят видял вилиците неотлепени от пода, неизвадени напълно от палето, на разстояние един метър между таблата на кабината и палето. Св. П. заявява, че не трябва да се фолира палето върху количката, а същата трябва да бъде извадена изцяло от палето, вилиците трябва да бъдат на необходимо разстояние, така че да има свободен достъп до палето. В спокойно състояние на количката разстоянието от земята до вилицата е не повече от 10 см. Сочи още, че фолирането на палето върху вилиците на мотокара е абсолютно забранено. Вилиците трябва да са на отстояние от палето, така, че мястото около палето да е свободно. Началният инструктаж на ищеца бил направен от неговия пряк ръководител в деня на постъпване на работа, като инструктажът включвал запознаване на служителите с правилата за това как се осъществява движението в склада и противопожарната система. Служителят получава и задължително обучение от външна фирма за правилното управление на кари, преди да започне работа, като обучението трае 3 часа. В процеса на работа на служителите се показва и как да фолират правилно и безопасно, но това се случва в практиката, а не при постъпване на работа. Свидетелства, че в първите две седмици всеки нов служител има друг служител, който го наблюдава през първите дни дали работи правилно. Ищецът се чувствал уверен в работата си от първия ден, поради което служителят, който бил прикрепен към него, само го наблюдавал. Първият работен ден на ищеца бил на 20.11.2024 год. Злополуката станала на 22.11.2024 год. Забраната да се фолира палет върху мотокара би трябвало да се разяснява при обучението от външната фирма, която запознава служителите с безопасното използване на машините. Инструкторът, който провежда обучението, дава възможност на всеки служител да се запознае с машината на място и да направи кръгче. Накрая в показанията си свидетелят уточнява, че инструктаж относно начина на фолиране не се прави, като това се учи в практиката. Служителят, който е прикрепен към новия работник следва да му покаже как се фолира правилно. За тази дейност няма писмен инструктаж.