Определение № 5 от 07.04.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. Пловдив , 06.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Христо И. Крачолов

Иван Х. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Х. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20215000600195 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.309, вр. Глава 22 от НПК.

Делото е образувано по подадена на 29.03.2021 г. частна жалба от подсъдимия С. И. В. против постановеното на 22.03.2021 г. в открито съдебно заседание определение на Старозагорския окръжен съд по НОХД № 149/2020 г., с което е потвърдена взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В жалбата се изтъкват доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение. Възразява се срещу постановената присъда, с която е признат за виновен, без да се съобразят заключенията на изготвените по делото експертизи, в нарушение на основни принципи на КРБ и на ЕКПЧ. На следващо място счита, че постановяването на осъдителна присъда с налагането на ефективно наказание лишаване от свобода, не задължава решаващият съд да взима най-тежката мярка за неотклонение, тъй като до момента се води неосъждан, с постоянен адрес по местоживеене, никога не е бил издирван и е проявил добросъвестно отношение по делото. Счита, че не е съобразена и пандемичната обстановка, при която в условията на затвора за него е налице сериозен риск от заразяване, който би могъл да се избегне с полека мярка за неотклонение като „Домашен арест“ 1

За жалбата е съобщено на ОП – Ст. Загора, но не е взето отношение.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с изложените съображения в жалбата и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но разгледана по същество се явява неоснователна.

С протоколното си определение от 22.03.2021 г., Старозагорският окръжен съд напълно законосъобразно, при произнасянето си по реда на чл.309 от НПК е потвърдил взетата спрямо подсъдимия С. И. В. „Задържане под стража“.

След постановяване на първоинстанционната присъда, за подсъдимия остава презумпцията за невиновност по чл. 31, ал.3 от КРБ и чл.16 от НПК, като съдът е задължен, след произнасянето си със съдебен акт, с който същият е признат за виновен и осъден на ефективно наказание лишаване от свобода, да извърши нова преценка за наличието на реална опасност от укриването му, като има възможност да замени взетата мярка за неотклонение в по-тежка или ако няма мярка, да вземе такава, вкл. и да потвърди наличната до момента.

За да се потвърди най-тежката мярка за неотклонение, Окръжният съд се е позовал на презумпцията в чл.309, ал.3 от НПК, според която ако от доказателствата по делото не установяват противното, при наличието на присъда, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден на наказание лишаване от свобода не по-малко от 10 години или друго по-тежко наказание, реалната опасност от укриване се счита за налична. Такава по своя характер е и постановената присъда, с която за извършените от подсъдимия С.В. престъпления по чл. 149, ал.5, т.4, вр. ал.2, т.1 и т.4, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.155б, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, на основание чл.23, ал.1 от НК му е определено общо и най-тежко наказание от 14 години „Лишаване от свобода“.

По делото няма доказателства за разколебаването на този извод, като постановената ефективна присъда, особено за един по-продължителен период 2 от лишаване от свобода, завишава значително рисковете от укриване на подсъдимия. Поради тези причини в конкретният случай не сме изправени пред хипотезата, визирана в чл.66, ал.1 от НПК за неизпълнение от страна на подсъдимия на взета мярка за неотклонение, което да изисква реципрочната й замяна с по-тежка, а пред по-особената преценка от съда за адекватност на наличната до момента мярка за неотклонение във връзка с наложено с присъдата наказание по чл. 309, ал.2 или 3 от НПК и препятстване на понататъшния ход на делото в следващите етапи на съдебната му фаза.

Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира, че следва да се потвърди обжалваното определение на Старозагорския окръжен съд, с което е била потвърдена взетата мярка за неотклонение на подсъдимия В. „Задържане под стража“, поради което и на основание чл.345, ал.1 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260010 от 22.03.2021 г. по НОХД №149/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора Пловдив, с което спрямо подсъдимия С. И. В. е потвърдена взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3