Решение № 9694 от 21.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45630/2025
- Вид
- Решение № 9694
- Подписан
- 21.05.2026
- Състав
- ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.5 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 5, параграф 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл.7, т.1, б."а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- §1, б. "в" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 9694 гр. София, 21.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110145630 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по предявен по реда на чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК установителен иск с правно основание вр. чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД от „ЮАБС.“ дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия в Република Л срещу „ГП А ООД за сумата от 488,96 лева като равностойност 250.00 евро, представляваща обезщетение за полет № ***** от 21.06.2024 г. по направление от летище П до летище М, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК20.06.2025г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37064/2025г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че между лицето К.А., роден на 08.07.2001г., и ответника „ГП А ООД бил сключен договор за превоз, по който посоченото лице е имал резервация на самолетен билет за полет № ***** от 21.06.2024 г., по направление от летище П до летище М, с планиран час на пристигане - 16:45ч. на летище М, който бил изпълнен със закъснение повече от три часа от авиопревозвача. Посочва, че разстоянието между летище П до летище М е до 1500 км. Ищецът поддържа, че на основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. в правната сфера на посочения пътник възникнало вземане за обезщетение от авиопревозвача в размер на 250.00 евро, което било прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия от 21.06.2024г. Ищецът в качеството си на пълномощник на цедента уведомил ответника за прехвърлянето на вземането с уведомление от 31.03.2025 г., с което го поканил да изпълни задължението си доброволно, което превозвачът не сторил. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът „ГП А ООД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва факта, че с посоченото лице е сключен договор за въздушен превоз за заявената от ищеца дестинация. Твърди, че 1 процесният полет бил отменен и е бил преместен за 22.06.2024г. поради технически проблем със самолета. В тази връзка излага, че летателното средство било неизправно, като същото било повредено по време на наземно обслужване. Посочва, че тази повреда предизвикала верига от закъснения и промени в разписанието. Твърди, че в процесния случай пътникът бил известен за промяната, като при предложените му опции приел новия график с нов билет за полет на 22.06.2024г. без да е поискал възстановяване на пари или премаршутиране. По изложените доводи поддържа, че не дължи заплащане на обезщетение.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск е с правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, буква „а“ във вр. с чл. 6, § 1, буква „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г.
За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1/ съществуване на валидно облигационно отношение между лицето К.А., в качеството му на пътник, и ответника, в качеството на авиопревозвач, по договор за въздушен превоз на пътници, по който за ответника е възникнало задължение да изпълни полет № ***** от 21.06.2024 г. по направление от летище от летище П до летище М, включително и закупуването от страна на пътника на самолетен билет за полета и предоставена резервация под формата на код за този полет от ответното дружество, наличие на потвърдена резервация, явяване навреме на летището и представяне за полета; 2/ виновно неизпълнение от страна на ответника /пълно или частично/ на договорното задължение; 3/ размера на обезщетението, дължимо от авиопревозвача, и което е в размер от обезщетенията, които се следват на пътника съгласно нормите на Регламента, с оглед разстоянието между началния и крайния пункт на превоза; 4/ наличие на валиден договор за прехвърляне на вземането между ищеца и пътника с предмет процесното вземане; 5/ уведомяване на ответника в качеството му на задължено лице за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора, изхождащо от цедента или от надлежно упълномощено от него лице.
В тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по договора, респ. че полетът е изпълнен на следващия ден поради наличие на извънредни обстоятелства, за които не е следвало да отговаря и които не е могъл да избегне, дори при вземане на всички разумни мерки. Ответникът следва да установи настъпването на твърдените обстоятелства и че същите представляват такива от „извънреден характер“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г., освобождаващо го от отговорност, което не е могло да бъде избегнато, дори и да са били взети всички необходими мерки и че същите се намират ефективния му контрол, както и погасяване на дълга, в случай че твърди това.
С доклада по делото, приет без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени следните обстоятелства: 1/ че между ответника и лицето К.А. е сключен договор за въздушен превоз за полет № ***** от 21.06.2024 г. по направление от летище П до летище М, включително и закупуването от страна на посоченото лице на самолетен билет за полета и предоставена резервация под формата на код за този полет от ответното дружество, явяване навреме на летището и представяне за полета; 2/ че полет № ***** от 21.06.2024 г. е бил изпълнен със закъснение повече от три часа 3/ че ответникът е имал качеството на опериращ въздушен превозвач на полет ***** от 21.06.2024 г.; 4/ че ищецът е придобил процесното вземане по силата на валиден договор за цесия от 21.06.2024г.; 5/ че разстоянието между летищата, изчислено по метода на дъгата на големия кръг между от летище П до летище М, е до 1500 км.
Спорният между страните въпрос е концентриран около наличието на извънредни обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение съгласно специалната норма на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004.
2
Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента, съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е прието в последователната практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от отговорност, а следва да бъдат преценявани във всеки конкретен случай, доколко са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл например т. 1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/. В Решение на съда на ЕС по дело С-28/20, Airhelp, е прието, че с понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се обозначават събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай. В Решение на Съда на ЕС по дело № С315/15, Marcela Peskovб и Jirн Peska срещу Travel S. a. s. е посочено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач; в този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл – освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент – да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа. Следователно в тежест на въздушния превозвач – ответника по делото е да установи полет, както и че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по специално на технически и икономически условия, поносими за него – чл. 154, ал. 1 ГПК, като доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство. От страна на ответника се твърди наличието на извънредни обстоятелства, изразяващи се в технически проблем на самолета, с който е следвало да се изпълни полетът. Твърди се, че самолетът е получил повреда при наземните операции. На първо място, съдът намира, че установената преди полета техническа повреда на летателния апарат, предвиден да изпълни процесния полет, няма характер на извънредно обстоятелство, нито е непредотвратима при вземане на съответните мерки по техническия надзор и контрол на състоянието на летателния апарат, поради което не може да се приеме, че се намира извън възможния технически контрол на въздушния превозвач. Според т. 3 от Решение от 19.11.2009 г. на СЕО по съединени дела С – 402/07 и С – 32/07, технически проблем с летателен апарат, довел до отмяната или закъснението на полет, не спада към понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, освен ако този проблем произтича от събития, които поради своето естество и произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. В същия смисъл е и т. 1 от Решение от 22.12.2008 г. на СЕО по дело С 549/07. За да се освободи от отговорност, авиопревозвачът трябва да докаже не само повреда на самолета, а и че повредата е от такова естество, което е необичайно за експлоатацията на даден вид самолети и обуславя 3 невъзможност за бързото и своевременно отстраняване. Не може да се приеме, че технически проблем, за който се твърди да е получен при наземно обслужване, произтича от събитие, неприсъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и намиращо се извън ефективния му контрол. Освен това, от ангажираните по делото доказателства не се и установява наличието на твърдяната техническа повреда, тежестта за доказване на която се носи от ответника.
Неоснователно е възражението на ответника за освобождаването му от отговорност поради приемането на отмяната на полета от страна на пътника с издаването на билет за полет на следващия ден. Такова разбиране не само не е предвидено като основание за освобождаване от отговорност на авиопревозвача по Регламента, но противоречи на духа му.