Определение № 556 от 06.12.2024, Окръжен съд - Враца

Мотиви към определение № 556 от 06.12.2024г. постановено по ЧНД №782/2024г. по описа на Окръжен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от Х. К. Х., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание "лишаване от свобода".

Към молбата са приложени писмени документи, предписани от чл. 155 и чл. 156 ЗИНЗС - становище от началника на Затвора, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на Х..

В съдебно заседание, осъденият Х. Х. участва лично, като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.Същият счита, че отговаря на условията за условно – предсрочно освобождаване.

Служебният му защитник, адв. Т. П. от АК - Враца, изразява становище, че подадената молба за УПО е основателна. Счита, че към настоящия момент Х. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното наказание. От приложената справка е видно, че същия е бил ангажиран и с трудова дейност, така че тази предпоставка на закона също е налична.

Становището на началника на Затвора-Враца, че заложените цели в плана не са изпълнени, не е правена междинна оценка, като причината за това е обективна, междинна оценка се прави на 6 месеца, а присъдата е 6 месеца. Не споделя обаче това становище, че целите не са изпълнени. Според адв.П. за краткото време, през което Х. е бил в Затвора, е дал макар и минимални доказателства за поправянето си, декларирал е силна мотивация да съобразява поведението си със ЗДВП и макар че целите не са изпълнени, той изявява желание за преосмисляне и промяна на начина си на живот. В тази връзка, предвид минималния остатък на присъдата, счита, че компромисът и идеята да му бъде оказано доверие биха могли да изиграят положителна роля в поправянето му, като това може да стане и извън Затвора.

С. М. – инспектор "Режимна дейност" към Затвора – Враца, изразява становище за неоснователност на молбата. Счита, че л.св. Х. не е осъзнал напълно негативните последици от действията си. Липсва устойчива мотивация за промяна на досегашния му начин на живот, като поведението му се оправдава с необмислени действия и употреба на алкохол. Декларира мотивация в бъдеще да се съобразява със ЗДВП. Според представителя на затвора, все още не са изпълнени изискванията на чл. 439а НПК и моли съда да остави молбата на л.св. без уважение.Представя актуална справка за остатъка от търпяното от л.св.Х. наказание.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение, като се присъединява към становището на затворническата 1 администрация. Отбелязва, че л.св. оправдава поведението си с необмислени действия и употреба на алкохол, като употребата на алкохол при шофиране е едно от най-лошите неща в живота. Всеки човек трябва да има волята да не употребява алкохол, когато шофира и да отговаря за поведението си.

В правото си на лична защита и последна дума моли съда да уважи молбата му.

Приеха се писмени доказателства, които са относими и допустими.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

С определение от 08.08.2024г. по НОХД №324/2024г. по описа на Окръжен съд - Враца е одобрено споразумение, по силата на което л.св. Х. Х. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, при първоначален "строг" режим на изтърпяване.

Л.св. Х. е започнал да търпи наказанието на 14.08.2024г. и към настоящият момент е изтърпял фактически 3 месеца и 22 дни, от работа му се зачитат 26 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 месец и 12 дни.

Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че оценка на риска от рецидив не е изготвяна, с оглед краткия размер на присъдата.

Рискът от вреди е с ниски стойности за служителите и останалите лишени от свобода. Не декларира дискриминационни нагласи.

Рискът от суицид и автоагресия е с ниски стойности.

Рискът от бягство към настоящия момент е също с ниски стойности.

Рискът от вреди за обществото също е среден и се обуславя от настоящото правонарушение и криминално минало.

В изготвения план за осмисляне на престоя в ЗООТ като цели и задачи са заложени: пълноценно оползотворяване на престоя в МЛС;ограничаване на участие в субкултурни дейности;поддържане на мотивацията за включване в учебен процес;изграждане на критично отношение към деянието;повишаване на мотивацията за законосъобразно поведение в МЛС и след освобождаване.

Не е изготвяна междинна оценка, поради краткия размер на присъдата.

Съгласно методиката на лица, изтърпяващи присъда "лишаване от свобода" в размер до 6 месеца се изготвя само анализ на риска от вреди.

По време на престоя в затвора л. св. Х. е показал добро поведение и толерантно отношение към останалите лишени от свобода и служителите на затвора. Не е участвал в конфликтните ситуации. Установява се от доклада по чл. 155 от ЗИНЗС, че л.св. Х. е спазвал разпорежданията на надзорно охранителния състав и ограниченията, предвидени в ЗИНЗС. Не е имал 2 извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. До момента не е награждаван, поради липсата на системни положителни прояви.

Л. св. Х. формално е демонстрирал положително отношение към плана за осмисляне на престоя в затвора. Съгласен е със заложените цели и задачи в него.

С цел осмисляне на свободното време и изпълнение плана за оползотворяване на престоя в пенитенциарното заведение, л.св. е включен в образователен процес, записан е в IX клас към училището при затвора - СУ "Мито Орозов".Посочено е още в доклада, че л.св. Х. не е проявил желание за посещение на провеждания религиозен курс "Християнски ценности".

Епизодично се е включвал в предлаганите спортни мероприятия. Завършил е корекционна програма "Формиране на умения за безопасно шофиране у осъдени по чл. 343б от НК", като в доклада, изготвен от водещите на програмата е отбелязано, че е посещавал редовно занятията. Поставял си е краткосрочни и неясни цели за бъдещето. Поради краткия остатък от размера на присъдата от 19.11.2024 г. е включен в задължителната индивидуална програма "Живот на свобода", която е с продължителност един месец, с която програма се цели да се запознае л.св. с предлаганите възможности от държавните институции за по-пълноценна ресоциализация. Същата дава възможност и за изготвяне на план "моите първи стъпки на свобода", в който л. св. сам формулира своите краткосрочни цели.

Социалните му контакти са съхранени, провежда редовни свиждания с близките си. Получава и редовна финансова подкрепа.

ИСДВР е посочил в доклада, че по отношение на настоящото престъпление, както и към цялостното си криминално поведение, л. св. Х. признава вината си, но не осъзнава напълно възможните негативни последици от действията си. Липсва устойчива мотивация за промяна на досегашния начин на живот. Поведението си оправдава с необмислени действия и употреба на алкохол. Декларирал е силна мотивация в бъдеще да съобразява поведението си със ЗДвП, но тя все още е твърде лабилна и провокирана от пенитенциарната обстановка, в която попада за втори път, като при предходната присъда е нарушил и условна присъда.

В лични срещи л. св. е споделял, че мотивация за по-бързо излизане от затвора е това, че има малко дете и жена, за които той трябва да полага грижи и които много му липсват, като се опитва да го даде като гарант за бъдещо недопускане на извършване на правонарушения, което само по себе си е неиздържано тъй като той вече е имал това дете и жена преди влизане в затвора, но това не му е повлияло положително и не е спряло криминалните му действия.

Според ИСДВР, у осъдения не са налице доказателства за действителното му поправяне, поради което е посочено в доклада, че работата с него и изпълнението плана на присъдата следва да бъде продължена, в посока изграждане на устойчива мотивация за законосъобразно поведение и 3 формиране на гъвкав модел на мислене и поведение.

От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

По отношение на л. св. Х. първата предпоставка формално е налице.

Не са налице обаче достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.

Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са описани в горното изложение, поведението на л. св. по време на изтърпяване на наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.

Констатираните частични положителни промени по отношение включването му в организираните курсове и в учебния процес, съдът намира, че все още не са достатъчни за поправянето на осъдения.

В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не се е поправил в пълна степен.

Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.

В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.

Следва да се отбележи, че законодателя ясно е посочил, че УПО от изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и същевременно е изтърпял съответно 1/2 от наложеното му 4 наказание "лишаване от свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".

Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не са налице достатъчно убедителни доказателства за трайното поправяне и превъзпитание на осъденото лице. Необходимо е продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.