Решение № 220 от 10.06.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Велико Търново, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20254110200357 по описа за 2025 година за да се произнесе взема предвид :

Производство по чл.59 от ЗАНН, образувано по жалба срещу наказателно постановление №04-2400189/05.02.2025г., на Директор Дирекция “ИТ” гр.Велико Търново.

Жалбоподателят „ВАНИЗ" ЕООД с ЕИК 203314442, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул.„Колоня Товар" № 5, представлявано от С. К. Д., оспорва наказателното постановление като издадено в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да отмени изцяло НП.

Представителят на въззиваемата, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа издаденото НП, както законосъобразно, както от процесуална, така и от материална страна. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното :

Аминистративнонаказателното производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение № 042400189 от 11.11.2024г. съставен от св.Д. А., заемаща длъжност – гл. инспектор при ДИТ – гр.В.Търново, срещу „ВАНИЗ" ЕООД с ЕИК 203314442, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул.„Колоня Товар" 1

№ 5, при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в периода 10.09.2024г.-29.10.2024г. по документи от Дирекция „Инспекция по труда", град Велико Търново, във връзка с осъществяването на последващ контрол на „ВАНИЗ" ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ, е установено, че работодателят не е изпълнил приложената принудителна административна мярка – даденото, на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ, задължително за изпълнение предписание под № 9, с Протокол за извършена проверка № ПР2414654/10.06.2024 г. на Д „ИТ", град В. Търново гласящо: „На основание чл.128, т. 2 от КТ работодателят да изплати на С.В.С ЕГН **********, чието трудово правоотношение е прекратено, уговореното трудово възнаграждение за месеците: януари 2023г.и м. март 2023г., както и на другите лица, полагали труд през горепосочените месеци, чиито трудови правоотношения са прекратени, като изплащането му да се извърши по установения от законодателя в чл.270, ал.3 от КТ, ред— по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя със срок за изпълнение: 17.07.2024г., с което е нарушил чл.415, ал.1 от КТ, вр. с чл.404, ал.1, т.12 от КТ.

Въз основа на съставения акт е издадено наказателно постановление №04-2400189/05.02.2025г., на Директор Дирекция “ИТ” гр.Велико Търново, с което на жалбоподателя „ВАНИЗ" ЕООД с ЕИК 203314442, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул.

„Колоня Товар" № 5, за това, че в качеството си на работодател не е изпълнил приложената принудителна административна мярка – даденото, на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ, задължително за изпълнение предписание под № 9, с Протокол за извършена проверка № ПР2414654/10.06.2024 г. на Д „ИТ", град В. Търново гласящо: „На основание чл.128, т. 2 от КТ работодателят да изплати на С.В.С ЕГН **********, чието трудово правоотношение е прекратено, уговореното трудово възнаграждение за месеците: януари 2023г.и м. март 2023г., както и на другите лица, полагали труд през горепосочените месеци, чиито трудови правоотношения са прекратени, като изплащането му да се извърши по установения от законодателя в чл.270, ал.3 от КТ, ред— по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на работника или служителя със срок за изпълнение: 17.07.2024г., на осн. чл.415, ал.1 от КТ, вр. с чл.404, ал.1, т.12 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Видно от показанията на актосъставителя св. А. и показанията на св.Б. и св.П., всичките служители на ДИТ – В.Търново, периода април - юни 2024 г. по сигнал била извършена проверка на „Ваниз“ ЕООД. При 2 проверката били представени ведомости за заплати за месец януари и месец март 2023 г., от които било установено, че на някои лица, чиито трудови правоотношения са прекратени, не са изплатени трудови възнаграждения за тези месеци - лицата Г. Г., Р. И., М. Н.. Св. А. дала предписание начислените трудови възнаграждения за месец януари и месец март 2023 г. да бъдат изплатени в срок до 17.06.2024 г. Протоколът с това предписание под № 9 бил изпратен по куриер по седалище на дружеството, получен от управителя към онзи момент –Т. Х.. В законоустановения срок не било оспорено предписанието по административен или съдебен ред и същото било влязло в сила.

В последствие, в периода 10.09.2024 г. – 29.10.2024 г., била извършена последваща проверка, при която били изискани от дружеството документи удостоверяващи изпълнение на предписанията. Бил установен контакт с управителя на дружеството - Т. Х., която многократно посетила ДИТ, но от документите които представила, св.А. установила , че за месец март 2023 г. не са изплатени трудови възнаграждения на лицата Г.Г, М.Н и Р.И, с което не било изпълнено предписание под № 9 от предходната проверка.

На 29.10.2024 г. бил издаден протокол и изпратен по куриер на адреса по седалище на дружеството заедно с покана до управителя на „Ваниз“ЕООД, да се яви представител на работодателя в Инспекцията по труда за съставяне акт за установяване на административно нарушение по повод неизплненото предписание.

На 31.10.2024 г. управителят Х. отново е представила ведомости по повод изпълнение на предписанието, но от тях св.А. отново установила, че трудовите възнаграждения за месец март 2023 г. на трите лица не са изплатени. Св.А. извършила справка в регистър на НАП, с която установила, че лицата, за които е дадено предписанието, на които не са изплатени трудови възнаграждения за месец януари и месец март 2023 г., са били с прекратени трудови правоотношения.

На 11.11.2024г., в Инспекцията по труда В.Търново се явил пълномощник на „Ваниз“ЕООД, на когото св.А. обяснила, че ще бъдат съставени и връчени актове за административни нарушения на дружеството.

Пълномощникът В. Х. заявил, че не може да изчака съставянето, поради което АУАН бил съставен в отсъствието на представител на дружеството и изпратен 3 за връчване по пощата до адреса по седалище на дружеството.

Видно от приложените по преписката документи, на 28.11.2024г., е депозирано възражение „Ваниз“ЕООД, с управител С. Д., с което е поискано прилагане на реда по чл.28 от ЗАНН.

Видно от приложения по делото Протокол за извършена проверка № ПР2414654/10.06.2024 г. на Д „ИТ", град В. Търново, е удостоверено, че при проверката били изискани ведомости за заплати и документи, удостоверяващи изплащането на трудовите възнаграждения за периода от м.април 2022г.до момента на провеждане. От предоставените разчетноплатежна ведомост на „ВАНИЗ" ЕООД за м.януари 2023г.и м.март 2023г., контролните органи установили в „пункт 9“, че работодателят не е изплатил трудовите възнаграждения на С.В.С, с ЕГН **********, чието трудово правоотношение е прекратено, за месеците: януари 2023г.и м. март 2023г. За посочените месеци, работодателят е начислил възнаграждения, както следва:

- за м. януари 2023г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 742,86 лв., а след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход - нетно възнаграждение в размер на 576.45лв, - за м. март 2023г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 109.09лв., а след направени удръжки за осигурителни вноски и данък общ доход нетно възнаграждение в размер на 84.65лв.

Констатирано е също, че при проверката не са представени платежни документи, удостоверяващи изплащането на С. на трудовото й възнаграждение за гореизброените месеци по реда на чл. 270, ал.3 от КТ.

Следователно, работодателят не е изплатил в установения срок на С.В.С ЕГН **********, чието трудово правоотношение е прекратено, уговореното трудово възнаграждение за месеците м.януари 2023г.и м.март 2023г.

Нарушението е констатирано и спрямо други лица, полагали труд в горепосочените месеци, чиито трудови правоотношения са били прекратени С.Й.Д, ЕГН **********. С това е нарушен чл.128, т. 2 от КТ.

Предвид на установеното е дадено следното предписание : „На основание чл.128, т. 2 от КТ работодателят да изплати на С.В.С, ЕГН **********, чието трудово правоотношение е прекратено, уговореното трудово възнаграждение за месеците: януари 2023г,и м. март 2023г., както и на другите лица, полагали труд през горепосочените месеци, чиито трудови 4 правоотношения са прекратени, като изплащането му да се извърши по установения от законодателя в чл.270, ал.З КТ ред— по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя-на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда по негова платежна сметка.“ От приложените в преписката заверени копия на платежни ведомости и конкретно за месец март 2023г., се установява, че са начислени възнаграждения на Г.Г, М.Н и Р.И, но липсват доказателства за тяхното изплащане, както и удостоверяване на получената сума, с подпис от страна на служителите.

С оглед на установеното се налагат следните прави изводи :

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са изготвени от компетентни длъжностни лица съобразно чл. 37, ал. 1, б. “а” и чл.47, ал.1, б”а”от ЗАНН, и същите съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, което ги прави законосъобразни от формална страна.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неяснота при описание на нарушението. В обстоятелствената част, както на АУАН така и НП, подробно е отразена фактическата обстановка, описан е повода, характера и съдържанието на даденото задължително предписание, както и срок в който е следвало да се изпълни. Тъй като нарушението е осъществено с бездействие, то правилно контролните органи са приели, че е реализирано с изтичане на срока по даденото предписание - до 17.07.2024г., а именно на 18.07.2024г. Достатъчно ясно и точно са квалифицирани, както задължението на работодателя за плащане на възнаграждение и по отношение на лицата с прекратено трудово правоотношение, така и основанието, на което е издадено задължителното предписание по чл.404, ал.1, т.12 от КТ, относими към състава на реализираното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Ето защо съдът приема за неоснователни доводите на жалбоподателя, за наличието на формални процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

По същeство, според съда, наказващият орган правилно е квалифицирал установеното като нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ . Посоченият законов текст въвежда отговорност за онзи, който не спази задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В конкретната 5 хипотеза предписанието е дадено писмено, материализирано в приложения по делото протокол, съставен по повод на извършена проверка от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" гр. В.Търново. Посочената Дирекция съгласно Устройствения правилник на Главна инспекция по труда е нейно административно звено, част от специализираната администрация. Съгласно чл. 399 от КТ пък цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. Следователно, касае се до протокол, издаден именно от контролен орган за спазване на трудовото законодателство.

На основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е дадено задължително предписание под т. 9, като екземпляр от протокола е връчен на управителя на дружеството на 25.06.2024г., и по този начин е доведено до знанието на работодателя. След изтичането на срока - на 18.07.2024 г., при бездействието на работодателя и поради неизпълнение на пълното задължение по предписанието - да изплати на лицата, чието трудово правоотношение е прекратено, уговореното трудово възнаграждение за месеците: януари 2023г,и м. март 2023г., е реализиран съставът на нарушението. Касае се до неизпълнение на едно конкретно предписание, макар и касаещо определяем кръг от лица, поради което не се реализира отделен състав на нарушение за всяко от тях.