Решение № 762 от 19.09.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. Бургас, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120202120 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „В.С.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № 2274-F739392 от 29.12.2023 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на Министерство на финансите му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.

Възразява, че не е бил спазен предвиденият в чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

АНО, редовно уведомен, не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Служител ТД на НАП е извършил проверка във връзка с подадена от жалбоподателя декларация образец 6 за месец май 2023 г. на 25.07.2023 г. Констатирало се е, че декларацията не е била подадена от жалбоподателя в срока до 25.06.2023 г. Във връзка с установеното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен на 13.10.2023г. АУАН.

Впоследствие на 29.12.2023 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство 1 наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените от съда факти.

Жалбоподателят не оспорва така установената по делото фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, което обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Двете хипотези не се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са взаимно изключващи се, тоест нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя.

Ето защо, след като нарушителят е известен или установен, в рамките на три месеца от установяването му следва да се състави АУАН, въз основа на който да се издаде наказателно постановление. След изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен срок се погасява правото на наказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя.

В случая жалбоподателят е бил санкциониран за това, че не е подал в срок до 2

25.06.2023 г. декларация образец 6 за месец май 2023 г. Следователно жалбоподателят е извършил нарушението още на 26.06.2023 г. От този момент съдът приема, че жалбоподателят като нарушител е бил известен на данъчната администрация, тъй като АНО е имал възможност служебно да направи справка за лицата, неподали декларации в срок и бездействието му не го извинява. При това положение данъчната администрация е разполагала с тримесечен срок, считано от 26.06.2023 г. да състави акт за установяване на административно нарушение. В случая актът е съставен след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.34, ал. 1 от ЗАНН тримесечния срок, а именно на 13.10.2019 г., което е абсолютна пречка за допустимо развитие на административнонаказателното производство.

Съдът не възприема виждането, че нарушителят е станал известен към момента, когато е отишъл да подаде декларацията и от тогава е започнал да тече тримесечният срок за съставянето на акта. Такова тълкуване би довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на лицата, които все пак са решили да подадат декларация, макар и след изтичане на законоустановения срок, в сравнение с тези, които въобще не са подали такава декларация.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2274-F739392 от 29.12.2023 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на „В.С.“ ЕООД, ЕИК ********* , на основание чл. 355, ал. 1 от КСО за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл.

4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на Министерство на финансите му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3