Определение № 206 от 28.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Велико Търново, 28.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.ЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600158 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345, ал. 2 вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 вр. ал. 2 от НПК.

С определение № 323/14.05.2026 г. съставът, разглеждащ НОХД № 410/2025 г. на Окръжен съд Плевен е оставил без уважение искането на защитата на подс. Г. Б. А. за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека, като неоснователна.

Недоволен от това определение останал подс. А., който чрез защитника си адв. Н. е депозирал частна жалба, с която се настоява, че мярката за неотклонение вече не изпълнява ролята на мярка за процесуална принуда по отношение на същия, а се е трансформирала в изтърпяване на наказание, което не е постановено с влязъл в сила съдебен акт, като с този довод за незаконосъобразност апелира атакуваното определение да бъде отменено, а мярката за неотклонение от „задържане под стража“ се измени в по-лека - „Парична гаранция“ или „Домашен арест“. Твърденията за неправилност на оспорения съдебен акт са обвързани и с липсата на доказателства, установяващи възможността същият да осуети събирането на доказателства и липса на опасност от оказване на въздействие върху свидетели или натиск за промяна на техните показания; на неопределените срокове за изготвяне на допуснатата комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, работата, по която поради сложността й вещите лица за пореден път искат предоставяне на допълнително време; че ходът на делото не е възпрепятстван от подсъдимия, който има коректно процесуално поведение и не е напускал мястото на задържането му – затвора гр. Плевен и в тази връзка не е в състояние да се погрижи за здравословното си състояние /предвид възрастта и преживяванията, свързани със случая/, както и че не може да упражни правото си на защита.

Сочи се също, че обществения интерес към случая, провокиран от извънпроцесуални действия от страна на лица с отношение към случая, се явява не легитимна причина.

Изтъкват се обстоятелства, свързани с личността и начина на живот на подсъдимия – възрастта му, професионалната му биография на трудов човек, сочеща на една и съща месторабота в продължителен период от време, както напълно логична и приемлива причина за „честите му пътувания извън страната“ /професията му на международен шофьор/.

1

Предвид гореизложеното, се иска изменението на мярката за неотклонение в по-лека.

Апелативният съд, след като се запозна с атакувания съдебен акт, подадената срещу същия жалба и данните по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано за това лице и срещу подлежащ на ревизия акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Г. Б. А. е подсъдим по НОХД № 410/2025 г. по описа на Плевенски окръжен съд по обвинение за престъпления по чл. 343, ал. 1, вр. ал. 3, б. „Б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „В“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

В хода на досъдебното производство му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с Определение № 197/02.04.2025 г., постановено по ЧНД № 265/2025 г. на Пл.ОС.

С Определение № 362/10.06.2025 г., постановено по НОХД № 410/2025 г. Плевенския окръжен съд е оставил без уважение молбата на подс. А. за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.

С Определение № 597/08.07.2025 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК по НОХД № 410/2025 г. Плевенския окръжен съд е оставил без уважение искането на подс.

А. и защитата му за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.

С Определение № 116/17.02.2026 г., постановено по НОХД № 410/2025 г. Плевенски окръжен съд е оставил без уважение искането на подсъдимия и защитата му за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека, потвърдено с Определение № 93/05.03.2026 г. по ВЧНД № 61/2026 г. на ВТАС.

Несъмнено, въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство /чл. 270, изр. 1 от НПК/, като при промяна на обстоятелствата в хода на водено съдебно производство, по аргумент на чл. 270, изр. 2-ро от НПК, винаги може да се направи ново искане за разглеждане въпроса за изпълняваната мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия.

Настоящата инстанция намира, че на първо място следва да се отбележи, че и към настоящият момент след образуване на делото в съда, наличните доказателства не разколебават обоснованото предположение за съпричастност на Г. Б. А. към деянието, за което му е повдигнато обвинение и е предаден на съд. Не са налице нови обстоятелства по смисъла на закона, обуславящи изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека, до който извод е достигнал и първостепенния съд, като настоящата инстанция напълно се съгласява с този извод - за неоснователност на исканията, основани на твърдяната от защитата обстоятелства.

Несподелими са изтъкнатите от защитата доводи, че мярката за неотклонение вече е изпълнила своето предназначение. Налице е висящ съдебен процес, като делото все още не е приключило и предстои събирането на доказателства, като последното не се отрича и от защитата и подсъдимия. В този смисъл не е отпаднала необходимостта от мярката за неотклонение. Дори напротив - мярката за неотклонение продължава да изпълнява своето предназначение и подсъдимият не е възпрепятствал провеждането на множеството съдебни заседания, тъй като явяването му е било гарантирано, точно поради взетата мярка за неотклонение. Вярно е, че все още не е изготвено и представено заключението по допуснатата комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, както и че е възможно да възникне необходимост от изготвяне на допълнителна или повторна експертиза, но изложените доводи не съставляват основание за промяна на мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимия, както правилно е отбелязал първостепенния съд и напълно се споделя и от настоящия.

По отношение на подс. А. не може да се приеме, че е отпаднала реална опасност от укриване. Същият е предаден на съд за престъпление, което е тежко умишлено по смисъла 2 на чл. 93, т. 7 от НК и с висока наказателна санкция, предвидена от законодателя. Именно тежестта на предвиденото наказание би могла да го мотивира да се укрие, с цел избягване на евентуална наказателна репресия спрямо него, съответно реализирането на дължимата наказателна отговорност. Реалната опасност от укриване се извежда и от високата обществена опасност на деянието, предвид причинения тежък престъпен резултат – настъпилата смърт на едно от пострадалите две лица, като на второто са причинени общо седем телесни повреди, едната от които тежка телесна повреда, а останалите средни телесни повреди. Реалната опасност от укриване е изводима не само от добилия обществен отзвук казус, но и от тежестта на извършеното престъпление и предвидената в закона санкция, до каквито изводи е достигнал първостепенния съд и споделими от настоящия съд. В тази връзка следва да се сподели, че са налице редица решения на ЕСПЧ. Към изложените аргументи следва се добавят и наличните по делото данни за личността на подсъдимия, като се отчита обстоятелството, че е баща на две пълнолетни деца, едното от които живее в чужбина; живее сам, поради разтрогнат брак от години, а и естеството на работата му международен шофьор, предполага чести пътувания, включително и извън пределите на страната. Изложените обстоятелства налагат извод за наличието на реална опасност от укриване.

Реалната опасност да извърши престъпление се извлича от значително завишената обществена опасност на самото престъпно деяние, за което е предаден на съд, с оглед причинения тежък престъпен резултат, споделен малко по-горе, както и от завишената степен на обществена опасност на самия подсъдим. Независимо от обстоятелството, че същият е със статут на неосъждано лице, то от наличните по делото доказателства е установимо, че същият е санкциониран нееднократно по административен ред за извършени нарушения по ЗДвП, свързани с превишаване на скорост, както и двукратното му осъждане в миналото за престъпни деяния по чл. 343в, ал. 1 от НК, което неминуемо се отразява и рефлектира негативно върху преценката за личността му и определяща го като личност със завишена степен на обществена опасност.

Неоснователни и без опора в доказателствената маса, а и несподелими са възраженията на защитата, че поради наложената най - тежка мярка за неотклонение и задържането му в затвора Плевен не е в състояние да положи грижа за влошеното си здраве и да упражни ефективно правото си на защита. От събраната по делото доказателствена маса се установява, че на същия му е била осигурена гарантираната от закона възможност да охрани правата си в пълен обем съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НПК, както в хода на предсъдебната му фаза, така също и съдебната такава. Голословни и без доказателствена опора се явяват и доводите, свързани с невъзможността да се погрижи за здравето си. Следва да се сподели, че независимо от обстоятелството, че подс. А. е задържан, то същият не е лишен от правото и възможността да му бъде оказвана необходимата и съответна медицинска помощ от затворническата администрация, както и да бъде лекуван в болнично заведение при необходимост. В изложения смисъл в ЗИНЗС е посочен реда, по който се осигурява медицинското обслужване на обвиняемите/подсъдимите, като са изброени достатъчно възможности за упражняване правото на подс. А. на пълноценна медицинска помощ, каквато се твърди от същия да му е необходима. Освен това следва да се отбележи, че пред настоящия съд в депозираната частна жалба не се сочат новонастъпили факти и доказателства, свързани със здравословното състояние на подсъдимото лице /напр. влошаване на здравословното му състояние/, поради което доводите и в тази насока подлежат на отхвърляне като неоснователни.

Настоящата инстанция приема, че задържането по отношение на А. не може да бъде определено като продължително или такова извън разумния срок, съответно като прекомерно тежко с оглед тежестта на обвинението, за което е предаден на съд и развитието на наказателното производство в съдебната фаза. Ритмичното отлагане на делото сочи, че съдебната фаза на процеса се развива с необходимата бързина, активност и в разумни срокове съобразно изискуемостта на чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 22 от НПК.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира, че действащата спрямо подс.

3

Г. А. мярка за неотклонение „задържане под стража“ на този етап от развитието на наказателното производство, е адекватна и съответна на целите заложени в чл. 56, ал. 3 и чл.

57 от НПК, като същите не биха могли да се постигнат с по-лека такава, поради което атакуваното определение на Плевенски окръжен съд, като правилно и законосъобразно подлежи на потвърждаване, респективно частната жалбата оставена без уважение, поради липса на предпоставки за исканото изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 323/14.05.2026 г., постановено по НОХД № 410/2025 г. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на подс. Г. Б.

А. за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4