Решение № 395 от 01.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20248002104457 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 7686/07.08.2024г., подадена от М. И. С., чрез процесуалния представител адвокат Т. К. от АК-Х., срещу решение № 291 от 08.07.2024г. по в. гр. д. № 430/2024г. на Хасковския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 17 от 06.02.2024г. по гр. д. № 615/2023г. на Свиленградския районен съд и е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по предявените от касатора срещу М. Т. М. и Д. И. Б. положителни установителни искове за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата М. И. С., е собственик на 1/12 ид. част от поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], п.к. 6500, обл. Х., [улица], с площ: 515 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план: УПИ [№], в квартал 43А, при съседи: [№], [№], [№], [№] и [№], ведно с построените в имота жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж, с идентификатор [№], със застроена площ: 50 кв.м. и сграда-селскостопанска, на един етаж, с идентификатор [№], със застроена площ: 14 кв.м. и по предявените отрицателни установителни искове за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на описаните недвижими 1 имоти, както и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 17, том I, рег. № 299, дело № 14/2023г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК, вписан в Служба по вписванията - [населено място] с вх. рег. № 108, дв.вх.рег. № 107 от 20.01.2023г., Акт № 61, том 1, дело № 52/2023г., поради липса на правен интерес от търсената защита като са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За неправилен счита извода на въззивния съд, че не е налице правен интерес от предявяването на положителен установителен иск, като поддържа, че съдът не е взел предвид извършените от ответниците действия, предхождащи образуването на производството по делото. За неправилен счита и извода на въззивния съд, че не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като поддържа, че въззивният съд не е съобразил, че с нотариалните актове, с които ответниците се афишират като лица с право на собственост върху имота, осуетяват възможността й да реализира правата си да получи обезщетение за лишаване от ползването, както и претенциите й за делба спрямо действителния собственик.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за произнасяне по същество по предявените искове.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. И. Б. чрез процесуалния си представител адв.Г. Р. Г. от АК-Х., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Допълнителни съображения излага в писмена молба-становище, постъпила на 04.06.2025г.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба М. Т. М. чрез процесуалния си представител адв.Г. Р. Г. от АК-Х. , изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Допълнителни съображения излага в писмена молба-становище, постъпила на 04.06.2025г.

С определение №1414/24.03.2025г., въззивното решение на Хасковския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск в хипотеза като настоящата, при която ответниците не оспорват по време на процеса правата на ищеца и признават иска, но преди предявяването на иска единият от тях се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е признат за собственик на целия имот, след което е прехвърлил на друго лице идеални части от имота, а впоследствие е прехвърлил на другия ответник същите идеални части и по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части, за установяването на които е предявен положителен установителен иск, в хипотеза като настоящата, при която различни лица притежават документ за собственост (нотариален акт), легитимиращ ги за собственици на 2 същите идеални части, като ответникът, който е придобил права от другия ответник, в отговора на исковата молба изразява становище, че притежава тези идеални части, а в процеса като трето лице-помагач е привлечено и другото лице, което притежава титул за собственост за същите идеални части.

По първия поставен въпрос настоящият състав на I г.о. на ВКС приема следното:

Както последователно приема ВКС в своята практика, правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за установителните искове и следва да е налице при предявяване на иска. Затова, доколкото правният интерес е обусловен от поведението на ответната страна, то за него е от значение извънпроцесуалното поведение на ответника, т.е. поведението му преди завеждането на иска. Когато от страна на ответника са обективирани действия, с които отрича или поставя под съмнение правото на собственост на ищеца, то правен интерес от установяване на собствеността чрез иск е налице и такъв иск е допустим.

Каква ще бъде предприетата от ответника защита по време на процеса - дали ще оспорва иска или не, е въпрос на негово процесуално поведение, което няма самостоятелно значение за преценка допустимостта на вече предявения иск (решение №205 от 11.07.2011г. по гр.д.

№149/2011г. на ІІ г.о. на ВКС). В хипотеза на признат от ответника иск интересът от предявения установителен иск не отпада, тъй като решаващо за него е извънсъдебното оспорване. Следователно ищецът има правен интерес от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот, за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и ако в хода на производството ответникът признае иска, това не води до отпадане на правния интерес от търсената с този иск защита (решение №135 от 10.07.2013г. по гр.д.№61/2013г. на ІІ г.о. на ВКС).

Настоящият състав напълно споделя така установената практика на ВКС и приема, че е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск в хипотеза като настоящата, при която ответниците не оспорват по време на процеса правата на ищеца и признават иска, но преди предявяването на иска единият от тях се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е признат за собственик на целия имот, след което е прехвърлил на друго лице идеални части от имота, а впоследствие е прехвърлил на другия ответник същите идеални части.

По втория поставен въпрос настоящият състав на І г.о. на ВКС приема следното:

Както ВКС приема в своята практика след постановяването на ТР №8/2013г. по тълк.д.

№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, когато и двете спорещи страни са се снабдили с констативни нотариални актове за собственост върху идеални части, без правата им да се застъпват, за ищеца ще е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата на ответника, за които последният се е снабдил с нотариален акт и които се отричат от ищеца. За съсобственика не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост наред с него и каква е квотата му в съсобствеността, тъй като това касае упражняването на правомощията, произтичащи от правото му на собственост върху притежаваната идеална част от вещта и включени в съдържанието на това право. От значение е за вътрешните отношения с останалите съсобственици, свързани с използването, 3 управлението, поддържането, подобряването на общата вещ, уредени в чл. 30-32 ЗС и чл. 41 ЗС, както и за законосъобразното упражняване на правото му на ликвидиране на съсобствеността чрез делба на общата вещ, уредено в чл. 34 ЗС, съответно чл. 69 ЗН и за законосъобразното упражняване на правата на наследниците да се разпореждат с наследената вещ предвид възможността разпоредителната сделка да се окаже недействителна по смисъла на чл. 76 ЗН. Правният интерес от отрицателния установителен иск за собственост се разкрива и от процесуалното поведение на ответника, когато същият продължава да претендира отричаното от ищеца право на собственост върху идеалната част от имота (решение №130 от 04.01.2021г. по гр.д.№746/2020г. на І г.о. на ВКС и посочените в него съдебни актове). В този случай при евентуално уважаване на иска ще се внесе яснота и безспорност в отношенията между страните и ще се определи режимът на собственост на вещта (решение №213 от 03.10.2014г. по гр.д.№2881/2014г. на І г.о. на ВКС).

Настоящият състав напълно споделя това становище и приема, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части, за установяването на които е предявен положителен установителен иск, в хипотеза като настоящата, при която различни лица притежават документ за собственост (нотариален акт), легитимиращ ги за собственици на същите идеални части, прехвърлени им от един и същи праводател, като ответникът, който е придобил права от другия ответник, в отговора на исковата молба изразява становище, че притежава тези идеални части и в процеса като трето лице-помагач е привлечено и другото лице, което притежава титул за собственост за същите идеални части.

По основателността на касационната жалба Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Производството по делото е образувано по предявени от М. И. С. срещу М. Т. М. и Д. И. Б. положителни установителни искове за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/12 ид. част от поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място], ведно с построените в имота жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж, с идентификатор [№], със застроена площ: 50 кв.м. и сграда-селскостопанска, на един етаж, с идентификатор [№], със застроена площ: 14 кв.м. и предявени отрицателни установителни искове за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на описаните недвижими имоти, както и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 17, том I, рег. № 299, дело № 14/2023г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК, вписан в Служба по вписванията - [населено място] с вх. рег. № 108, дв.вх.рег. № 107 от 20.01.2023г., Акт № 61, том 1, дело № 52/2023г.

В исковата молба се поддържа, че ищцата е дъщеря и наследник по закон на И. К. Б., починал на 21.02.2022г., като другият наследник по закон е преживялата съпруга на наследодателя Д. И. Б., ответник по делото. Твърди се, че с нотариално завещание от 4