Решение № 4531 от 21.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4531 гр. Пловдив, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330103585 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Т. А. против „Сити Кеш“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50,00 лева, частично от сумата в размер на 225,00 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните.

В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № **, по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 500 лева с ГПР в размер на 48,10 % и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %. Съгласно чл. 6.1 от договора, същият следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, който следвало да отговаря на множество, предвидени в договора изисквания.

Съобразно чл. 6.2 от договора, в случай на неизпълнение на задължението на кредитополучателя за представяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, същият дължал неустойка в размер на 207,27 лева.

Посочва се, че ищецът усвоил сумата по кредита, като заплати по посочената клауза за неустойка сумата в размер на 225,00 лева. От правна страна се излагат съображения, че сключеният договор за кредит е недействителен, доколкото посоченият в него ГПР не отговаря на действителния такъв, тъй 1 като неустойката не е включена в него. Предвид недействителността на договора, всичко заплатено над главницата се явява недължимо. Поради изложеното се предявява исковата претенция и се претендират разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Сити Кеш“ ООД, като се претендира към настоящото дело да бъде присъединено гр. д. № **/** г. по описа на Районен съд Пловдив, доколкото е налице съвпадение на страните и се оспорва една и съща клауза. Възразява се, че исковата молба е нередовна, доколкото не е посочена банкова сметка, по която ответникът може да заплати претендираната сума.

Досежно неоснователността на исковата претенция се посочва, че нищожността на отделна клауза от договора не води до нищожност на целия договор. Отделно от изложеното, се посочва, че са спазени всички изисквания на ЗПК, като по ясен начин е посочено по какъв начин се формира ГПР. Навеждат се доводи, че неустойката не следвало да бъде включена в ГПР, доколкото като задължение възникнала след датата на сключване на договора. Същата не представлявала скрито възнаграждение, което се установявало и от поведението на ищеца, тъй като сключил три договора за кредит с идентично съдържание. Доколкото договорът за кредит се явявал действителен, то заплащането на процесната сума било осъществено на валидно правно основание. С отговора на исковата молба се прави възражение за прихващане с вземането на ищеца, предмет на гр. д. № **/** г. по описа на Районен съд Пловдив. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена.

С Определение № **/** г., постановено по делото, съдът е намерил, че е налице връзка между настоящото дело и гр. д. № **/** г. по описа на Районен съд Пловдив, поради което са съединени в едно производство под № **/** г. по описа на Районен съд Пловдив.

Гр. д. № **/** г. по описа на Районен съд Пловдив е образувано по искова молба на Е. Т. А. против „Сити Кеш“ ООД, с което се предявява иск с правно основание чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК.

2

В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № **, по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 1400 лева с ГПР в размер на 65,59 % и фиксиран лихвен процент в размер на 50,00 %. Съгласно чл. 6, ал.1, и 2 от договора, същият следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, който следвало да отговаря на множество, предвидени в договора изисквания.

Съобразно чл. 11 от договора, в случай на неизпълнение на задължението на кредитополучателя за представяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, същият дължал неустойка в размер на 3161,22 лева.

От правна страна се излагат съображения, че сключеният договор за кредит е недействителен, доколкото посоченият в него ГПР не отговаря на действителния такъв, тъй като неустойката не е включена в него. Поради изложеното се предявява исковата претенция и се претендират разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Сити Кеш“ ООД, с който се излагат съображения, идентични като тези с постъпилия отговор по гр. д. № **/** г. по описа на Районен съд Пловдив.

В срока по чл. 211 ГПК е постъпила насрещна искова молба от „Сити Кеш“ ООД срещу Е. Т. А., с който се предявява иск с правно основание чл.

240, ал.1 ЗЗД за осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата в размер на 1086,90 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът е недействителен – за осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата в размер на 1086,90 лева, представляваща чиста стойност по договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – ** г., до окончателното изплащане на вземането.

В насрещната искова молба се излагат съображения, че на ** г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № **, по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 1400 лева с ГПР в размер на 65,59 % и фиксиран лихвен процент в размер на 50,00 %. Доколкото ищцата не заплатила няколко поредни месечни вноски, с насрещната искова молба се обявява предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит.

3

Поради изложеното се претендира същата да бъде осъдена да заплати главницата по договора. Ако съдът възприеме изложеното в исковата молба за недействителност на договора, се претендира отново в полза на ответника да се присъди главницата, доколкото на основание чл. 23 ЗПК се дължи чистата стойност по договора. Претендират се разноски в производството.

В указания срок е постъпил отговор на насрещната искова молба от Е. Т.

А., с който се посочва, че се оспорва предявения иск за заплащане на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД сумата по договора за кредит, доколкото същият е нищожен. По претенцията за заплащане на чистата стойност по кредита, се посочва, че на ** г. ищцата е заплатила и сумата в размер на 60,00 лева, която следва да бъде приспадната от чистата стойност. Поради изложеното за нея се претендира искът да бъде отхвърлен като погасен в хода на процеса.

С Определение № **/** г., постановено по делото, е приет за съвместно разглеждане в настоящото производството насрещния иск на „Сити Кеш“ ООД срещу Е. Т. А. с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата в размер на 1086,90 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът е недействителен – за осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата в размер на 1086,90 лева, представляваща чиста стойност по договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – ** г., до окончателното изплащане на вземането.

С посоченото определение е прието за съвместно разглеждане в настоящото производството наведеното възражение за прихващане на „Сити Кеш“ ООД срещу Е. Т. А. за сумата в размер на 50,00 лева, частично от сумата в размер на 225,00 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, със сумата в размер на 1086,90 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът е недействителен – за осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата в размер на 1086,90 лева, 4 представляваща чиста стойност по договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, до размера на по-малкото от двете вземания.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за паричен заем № **/** г., сключен между страните, от който се установява, че ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 500 лева, която последният следвало да върне на три вноски, при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и ГПР в размер на 48,10%. В чл.6.1 от договора било посочено, че страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно обезпечение от следните: безусловна банкова гаранция или поръчител, който следва да отговаря на изискванията в чл. 33 от Общите условия по договора. Кредитополучателят следвало да осигури обезпечението в срок от три дни от сключване на договора. При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение, съобразно чл. 6.2 от договора, длъжникът следвало да заплати на кредитора неустойка в размер от 207,27 лева.

Към исковата молба по приобщеното към настоящото дело гр. д. № **/** г. по описа на Районен съд Пловдив е приложен Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, от който се установява, че ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 1400 лева, която последният следвало да върне на 44 вноски, при фиксиран лихвен процент от 50,00 % и ГПР в размер на 65,59 %. В чл.5 от договора било посочено, че страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно обезпечение от следните: безусловна банкова гаранция или поръчителство, което следва да отговаря на изискванията в чл. 5.2 от договора. Кредитополучателят следвало да осигури обезпечението в срок от три дни от сключване на договора. При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение, съобразно чл. 11 от договора, длъжникът следвало да заплати на кредитора неустойка в размер от 1361,22 лева.

По делото е приобщена ССчЕ, съгласно заключението по която размерът на ГПР, ако в неговия обхват се включи неустойката по чл. 6.2 от Договор за паричен заем № **/** г., сключен между страните, е в размер на 865,10 %. По посочения договор е направена една вноска в размер на 538,08 лева, с която са 5 погасени главница, лихва в размер на 9,01 лева и неустойка в размер на 29,07 лева. Размерът на ГПР, ако в неговия обхват се включи неустойката по чл. 11 от Договор за потребителски кредит № **/** г., е 782,08 %. По посочения договор е заплатена сумата в размер на 373,10 лева, от които 60,00 лева са заплатени в хода на процеса.

Съдът кредитира така приетото по делото заключение като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се и оспорва от страните в производството.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Сити Кеш“ ООД като заемодател и Е. А. като заемател, са възникнали две правоотношения по повод предоставянето на паричен заем в размер от 500 лева и по предоставяне на сумата в размер на 1400 лева.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договорите е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.