Определение № 8963 от 22.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8963 гр. София, 22.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно гражданско дело № 20251100514020 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба на В. Р. А., в качеството й на длъжник по изпълнението в изпълнително дело № 20228510402782 съгласно описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, срещу постановление на съдебния изпълнител обективирано в съдържанието на съобщение от 22.10.2025г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство, по молба на длъжника по изпълнението с вх. № 104171/16.10.2025г.

Жалбоподателката поддържа тезата, че отказът е неправилен и незаконосъобразен, по съображения на това, че съдебният изпълнител не е съобразил преписаните от закона срокове. Сочи, че изпълнителното производство е образувано на 12.10.2022 г., като се твърди, че след последните извършени действия на 17.10.2022г., в продължение на повече от 2 години, не са били предприемани други валидни изпълнителни действия по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди се, че постъпилите молби от „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 22.02.2024 г. и 25.07.2024 г. не са поискани валидни изпълнителни действия и не са заплатени авансовите такси от взискателя, като други молби не са постъпвали от дружеството.

Жалбоподателката поддържа тезата, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, поради което и с оглед ясните указания, съдържащи се в Тълкувателно решение № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС настоящия съд бил длъжен да приеме становището, че не е била прекъсвана давността и следва да се приложи чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Моли съда да отмени отказа за прекратяване на изп. д. № 2782 от 2022 г. по описа на ЧСИ М.П. и присъждане на разноски.

От насрещната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е постъпил отговор на жалбата в рамките на установения от закона срок за извършване на това процесуално действие.

В писменото си становище, адресирано до съда , частният съдебен 1 изпълнител М.П., с рег. № 851 на КЧСИ поддържа тезата, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. Мотивира становището си, посочвайки, че още с образуването на изпълнителното дело и въз основа на чл. 18 ЗЧСИ, той бил извършил пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, като е описал действията подробно в становището си. Оспорва тезата на жалбоподателката, относно неизвършване на действия в продължение на две години, цитирайки ТР № 2 от 2013 на ОСГТК на ВКС, в частта му, която указва, че давностния срок се прекъсва с предприемането на някое изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като е без значение дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето от ЧСИ.

В становището си съдебният изпълнител твърди, че подаването на молба от взискателя е валидно действие по смисъла на закона и прекъсва давността, независимо дали ЧСИ е предприел действие по молбата. Оспорва и останалите твърдения. Моли съда да остави без уважение жалбата като неоснователна и да потвърди отказа за прекратяване.

Настоящият състав на съда, като взе предвид доводите на страните и съобрази данните за извършените процесуални действия по изпълнително дело № 20228510402782 съгласно описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, достигна до следните правни изводи:

Жалбата, с която съдът е сезиран, е процесуално допустима, по следните съображения:

Това е така, доколкото тя е подадена в предвидения от закона срок и от страна на формално надлежно легитимиран правен субект – длъжник по изпълнението в изпълнителния процес. Предметът на жалбата се намира в лимитативно уредените хипотези на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, тъй като съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, след като е бил изрично сезиран с такова искане (молба с вх. № 104171/16.10.2025г.)

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Хипотезите на прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 от ГПК, като изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013г., ВКС, ОСГТК е даден отговор на въпроса от кой момент се прекъсва давността в случаите на прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително производство. В мотивите на решението е посочено, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на 2 изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания) с обратна сила и те не се считат за произвели правно действие.

В настоящият случай, въз основа на предоставения на вниманието на съда препис от изпълнително дело се установява, че хронологически последната молба от кредитора е подадена на 03.09.2025 г., а преди нея са подадени молби на 07.01.2025 г., 25.07.2024 г. и 22.02.2024г., съдържащи правно валидни процесуални искания на взискателя за изясняване на имущественото състояние на длъжника. В действителност, между молбата от 12.10.2022 г. и последващата от 22.02.2024 г. е минал голям период от време, но не е изтекъл срокът, предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В постоянната съдебна практика важно значение за давността имат активните действия на кредитора.

Доколкото той подава регулярно молби с искане за извършването на определен изпълнителен способ, дори и да е налице бездействие на ЧСИ, то давността се прекъсва. В случая давността е била прекъсната първо с молбата от 22.02.2024 г. и в последствие с всяка следваща молба. Това са активни действия на кредитора, показващи неговата заинтересованост от вземането му, като тук последващото поведение на ЧСИ е без значение във връзка с прекъсването на срока по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Във връзка с възражението за неплащане на авансовите вноски от взискателя, съдът намира го оставя без уважение.

В кориците на изпълнителното дело се откриват платежни нареждания от страна на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, които са подадени, заедно с молбите и които установяват факта на заплащане на такса по изпълнителното дело.

Съдържанието на приложените в изпълнителното дело съдебни книжа сочат последователността на извършените изпълнителни действия и мотивират извода, че частният съдебен изпълнител не е бездействал. Този извод се доказва с постъпилите справки от регистър на банковите сметки и сейфове, справка от НОИ за размер и вид на пенсия и добавка, справка от НАП с данни за осигурени лица от подадени декларации по Наредба Н-13 към КСО, справка от НАП за актуално състояние на всички/действащи трудови договори и справка за актуално състояние и всички вписани обстоятелства като всички справки са извършени 2025 г.

Следователно постановявайки отказ да прекрати изпълнителното производство поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК, ЧСИ е установил правилно неосъществяването в конкретния случай на правно релевантните факти, уредени в закона като прекратително основание за изпълнителния процес.

Постановеният от съдебния изпълнител отказ за прекратяване на изпълнителното дело е законосъобразен, а жалбата срещу същият този отказ се явява неоснователна.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 114788/14.11.2025 г., подадена от В. Р. А., с ЕГН: ********** и съдебен адресат – адв. В. Т., гр.

София, ул. ******** офис №3, в качеството на длъжник по изпълнението срещу Постановление от 22.10.2025 г. на ЧСИ по изп. д. № 20228510402782 съгласно описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4