Решение № 1699 от 12.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1699 гр. Пловдив, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330204404 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

23-0333000770/12.07.2023г.., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУСтамболийски, с което на Т. М. З., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят с жалбата излага конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 17.07.2023г., а жалбата е подадена на 18.07.2023г.), от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

От фактическа страна се установява, че на 21.02.2023г. в 14,30ч. в с.

Цалапица, обл. Пловдив, на кръстовището на ул. Димчо Дебелянов и ул.

Пловдивска, жалб. З. управлявала МПС Опел Вектра с рег. № ****, собственост на А.Т.. Жалб. З. била спряна от полицейски служители, като при извършената проверка се установило, че на 21.02.2023г. регистрацията на управлявания автомобил е била прекратена служебно с отбелязване в АИС на основание чл. 140, ал. 10 от ЗДвП – поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Полицейският служител Т. съставил акт за така констатираното, като впоследствие било издадено и обжалваното НП.

В хода на съдебното производство от съда е била изискана справка за извършено уведомяване на собственика на процесното МПС, като видно от писмо вх. № 75819/ 21.08.2023г. от РУ-Стамболийски, системата автоматично е прекратила регистрацията на МПС-то, като липсват данни да е изпращано уведомление до собственика на МПС във връзка с прекратената регистрация.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства по делото. От писмо вх.

№ 75779/21.08.2023г. се установява също, че собственикът Тодоров не е бил уведомяван за служебно прекратената регистрация.

Съдът дава вяра на описаното в АУАН № 770/21.02.2023г., който се ползва с презумптивна доказателствена сила на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. От там се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението, като описаните в АУАН факти не се оспорват от жалбоподателката. Изяснява се и причината за дерегистрацията, а именно липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Безспорно се явява и обстоятелството, че към 21.02.2023г. регистрацията на управляваното от жалбоподателката МПС е била 2 прекратена. Безспорно се доказва и че уведомление до собственика на превозното средство не е било изпращано, като в доказателствената тежест на административнонаказващия орган е било да представи доказателства в хода на съдебното следствие за този факт, което не е било сторено, като и в деловодната система на сектор „Пътна полиция“-Пловдив липсват данни такова уведомление да е било изпращано.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и Н П са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай деянието, осъществено от жалбоподателката, е несъставомерно както от обективна страна, така и от субективна страна. По делото не се доказва в обективната действителност да са осъществени всички признаци, включени в състава на нарушението. Липсата на който и да е съставомерен признак препятства възможността цялата деятелност да се квалифицира като нарушение от съответния вид.

В конкретния случай в автоматизираната информационна система на МВР е отбелязано прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. За разлика от останалите хипотези на служебно прекратяване на регистрация по ЗДвП и Наредба № I45 от 24.03.2000 г., то в случаите по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП изрично е предвидено задължение за уведомяване на собственика на превозното средство. Граматически то е въведено със съединителния съюз "и" – "и се уведомява собственикът на пътното превозно средство ". По делото не се доказва това задължение да е изпълнено от наказващата администрация към датата на деянието, а и към датата на изискване на справката. Както вече се посочи, доказателствената тежест в процеса се носи от административнонаказващия орган, а съгласно постъпилите писма от Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив и от РУ-Стамболийски, не са предприемани действия по уведомяването на собственика на автомобила за прекратената 3 регистрация. Следователно от обективна страна липсва признак от фактическия състав на нарушението.

На следващо място предвид изричното предвиждане в закона за уведомяване на собственика, следва да се приеме, че е налице хипотеза на изключение от общото правило по чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Непредпазливостта като форма на вината е изрично изключена с регламентиране на задължението за уведомяване на собственика на превозното средство. Следователно допустими се явяват единствено умишлените форми на вината. При тях деецът е формирал съзнание за общественоопасния характер на деянието, тъй като преди неговото извършване собственикът е уведомен за факта на прекратяването на регистрацията, а той от своя страна може да уведоми водача, на когото е предоставил автомобила.

За пълнота следва да се посочи, че задължението за уведомяване по чл.

143, ал. 10 от ЗДвП е различно от уведомлението по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането - така Решение № 80/25.03.2022 г. по к. а. н. д. № 26/2022 г. на Административен съд – Стара Загора.

По тези съображения съдът приема, че административнонаказващият орган в настоящия случай е процедирал, както в останалите хипотези на служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство и така е игнорирал особеността на процедурата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доказано по делото е, че липсва уведомяване на собственика на процесното ППС, с което процедурата е нарушена, поради което и деянието, санкционирано с обжалваното наказателно постановление, е несъставомерно.

Съдебната практика на административните съдилища по приложението на състава по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП също трайно и последователно приема, че тази хипотеза на прекратяването на регистрация на ППС е специална спрямо останалите случаи и включва задължение за администрацията по уведомяване на собственика на автомобила – така и Решение № 775 от 07.06.2022 г. по к. а. н. д. № 830/2022 г. на Административен съд – Варна "не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това", Решение № 80 от 25.03.2022 г. по к. а. н. д. № 26/2022 г. на Административен съд – Стара Загора – „При липсата на уведомяване на собственика на МПС по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, ползвателят на 4 автомобила към датата на извършване на вмененото нарушение на чл. 140 от ЗДвП, нито е можел да предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП“; Решение № 1497 от 15.10.2021 г. по к. а. н. д. № 1765/2021 г. на Административен съд – Бургас – „ Това задължение на контролните органи за уведомяване обосновава извод, че съставомерно може да бъде само това деяние, при което водачът е наясно с прекратената по служебен път регистрация и въпреки това управлява МПС“; Решение № 104 от 09.03.2022 г. по к. а. н. д. № 46/2022 г. на Административен съд – Враца ; Решение № 116 от 01.06.2022 г. по к. а. н. д.

№ 113/2022 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 979 от 04.12.2020 г. по к. а. н. д. № 1114/2020 г. на Административен съд – Пазарджик, Решение № 195 от 28.10.2022 г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. № 205/2022 г., Решение № 783 от 20.10.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д.

№ 734/2022 г. , Решение № 330 от 14.10.2022 г. на АдмС - Враца по к. а. н. д.

№ 375/2022 г. и много други

Липсата на уведомяване на собственика е прието като изключващо вината обстоятелство и в Решение № 715 от 20.04.2022 г. по к. а. н. д. № 312/2022 г. на Административен съд – Пловдив, разглеждащо казус относно прекратена регистрация на различно от процесното основание. Изводите по прилагането на материалния закон обаче намират съответно приложение и в настоящата хипотеза.

Нещо повече – гореизложеното разрешение на съдилищата в страната намира своето отражение и в Тълкувателно Постановление № 2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС , с което изрично се прие, че „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“ и което се явява задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Така мотивиран, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е издадено в противоречие с материалния закон, поради което 5 и същото се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

Страните не са претендирали разноски в преклузивния за това срок – до приключване на устните състезания, нито има доказателства за извършването на такива, поради което и разноски не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0333-000770/12.07.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ-Стамболийски, с което на Т. М. З., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6