Определение № 1064 от 12.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1064 гр. Ловеч, 12.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

Т. АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500736 по описа за 2024 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД против разпореждане № 2674/30.09.2024 г., по ч.гр.д. № 958/2024 г. на РС Тетевен, в частта, с която заявлението на частния жалбоподател против Т. И.

Т., е отхвърлено за следните суми: 256,88 лв. - договорно възнаграждение;

192,55 лв. - лихва за забава и 187,97 лв. - законна лихва.

В частната жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и постановяването му при нарушение на съдопроизводствните правила. Акцентувайки върху целта на заповедното производство (проверка безспорността на вземането) и върху правомощията на заповедния съд, частният жалбоподател излага оплакване за неправилно приложение на чл. 143 ЗЗП, третирайки съответните уговорки от договора за неравноправни. Относно отхвърляне на заявлението за възнаградителната лихва се поддържа, че определената такава е в размер, който не надхвърля чл. 19, ал. 4 ЗПК, а за законната лихва се посочва, че такава се дължи, с оглед забавата на длъжника. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за отхвърлените по заявлението суми.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото частната жалба е подадена на 07.10.2024 г., а атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 30.09.2024 г., видно от разпечатките от страницата на ССЕВ. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с него е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1

Със заявлението по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 800 лв. – главница; 256,88 лв. – договорно възнаграждение; 320 лв. – възнаграждение за закупен пакет услуга Фаст; 480 лв. – възнаграждение за закупен пакет услуга Флекси; 30 лв.

– такси за извънсъдебно събиране на вземането; 400 – такси за извънсъдебно избиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни; 192,55 лв. – лихва за забава и 187,97 лв. – законна лихва.

Състав на районния съд издал заповед за изпълнение за сумата по част от главницата и законната лихва върху нея, а с обжалваното разпореждане отхвърлил заявлението за останалите претендирани суми.

За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК за вземанията, различни от главницата, районният съд се обосновал, че сключеният договор за кредит е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи, че уговорките, от които се претендират вземанията за услуги и такси са нищожни, че престираното по тях от длъжника е недължимо, с оглед на което е приспаднал същите суми от дължимите на кредитора вземания за главница.

Окръжен съд Ловеч намира за правилен извода на районния съд за нищожност на уговорките в договора, от които се претендира вземането за договорно възнаграждение. Правилно и с оглед съдържанието на сделката районният съд е приел, че към договора следва да се прилага Закона за потребителския кредит (ЗПК). В съответствие със закона и с оглед притежаваното от длъжника качество на потребител съдът е извършил проверка за това дали искането в заявлението не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали то е основавано на неравноправна клауза в договора (чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК). Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според който неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. След като в заявлението няма означение на ГПР и не става ясно как е формиран размерът на възнаградителната лихва, за съда не е налице възможност да прецени дали това не съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, т. е. дали не се претендира необосновано високо обезщетение. Законосъобразен изводът на районния съд, че с оглед недействителния характер на договора за потребителски кредит, потребителят не дължи лихви и други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). При договорите за потребителския кредит кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (чл.

10а, ал. 2 ЗПК). Заявителят се позовава на уговорка, според която с подписване на споразумението за допълнителни услуги, с предоставяне на последните от кредитодателя се гарантирало спокойствието на кредитополучателя и възможността да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Конкретизацията на тази неблагоприятна ситуация е дадена от заявителя чрез изброяване на различни възможни хипотези, чието проявление е свързано с и се отнася до влошеното икономическо положение на длъжника, неговата забава и неплатежоспособност. Означеното съдържание на допълнителните услуги разкрива, че те са свързани с управлението на кредита (промяна размера на погасителните вноски и техните падежи, отпускане на допълнителни парични средства без попълване на множество документи и 2 др.), което е забранено от закона чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същото се отнася и за извънсъдебното събиране. Затова начисляване на възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да било форма или наименование (такса или комисионна), противоречи на закона и заявителят няма право да изисква заплащането му (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).

По изложените съображения потребителят дължи връщане на чистата сума по кредита. Заявителят няма право и на претендираните със заявлението договорната лихва и законна лихва за забава, доколкото те са начислени върху всяка от вноските, включваща както дължимата част от вземането за връщане на заетата по кредита сума, така и съответната част от вземанията за заплащане на застрахователни премии.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, основани на разбирането за договорната свобода и за сключване на договора от длъжника при предоставен му стандартен европейски формуляр, преддоговорна информация с посочени параметри, възприети в съдържанието на ДПК.

Договорната свобода и осведомеността на длъжника от изброените източници относно същественото съдържание на договора, не освобождават съда от задължението му да извърши проверка в обхвата по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. При потребителските договори приложението на принципа на свободата на договаряне е ограничен от регламентацията на ЗК и ЗЗП във връзка с въведените законови изисквания относно съдържанието на тези договори, целящи защита на икономически по-слабата страна като потребители.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба за допуснато от районния съд напускане на компетентността му в заповедното производство чрез служебно изследване неравноправния характер на някои уговорки в договора и погасяване на произтичащи от тях вземания с предложеното от длъжника изпълнение, доколкото в практиката си СЕС приема, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, вкл. служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора (решение от 30.06.2022 г., C 170/21).

По тези съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2674/30.09.2024 г., по ч.гр.д. № 958/2024 г. на РС Тетевен, в обжалваната му част, с която заявлението на частния жалбоподател против Т. И. Т. е отхвърлено за следните суми: 256,88 лв. - договорно възнаграждение; 192,55 лв. - лихва за забава и 187,97 лв. законна лихва.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4