Решение № 449 от 14.10.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Търговище, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря Елена Ив. Димитрова като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20243530100522 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане,по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед № 30/18.01.2024г. по Ч.гр.д. № 67/2024 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника „ИНТЕР РЕСТОРАНТЯНАКИЕВ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК125513887, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул. "Г.И." № **, вх. **, ап. **, представлявано от Т. Я. да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна сумата от 306.89 лв. , представляваща главница на неизплатени задължения за ел.енергия и мрежови услуги по фактури, издадени в периода от 13.10.2023г. до 13.10.2023г. ведно със законната лихва върху главницата от 17.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 8.31 лв. представляваща обезщетение за забава от падежа на фактурата до 05.01.2024г., на осн. чл.410 ал.1 т.1 от ГПК, както и направените по делото разноски - 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника, който в законния едномесечен срок е подал писмено възражение.

Кредиторът е предявил положителен установителен иск – да бъде признато съществуването на вземането, посочено по-горе. Ищецът обосновава вземането си с това, че ответникът е клиент с клиентски номер кл.№: 7100029423, във връзка с продажба на ел.енергия и мрежови услуги за обект на потребление заведен с абонатен номер № 32Z410108102078H находящ се в гр. Варна, Св.Св. Константин и Елена, кв. 11- ресторант и абонатен номер № 32Z410108102081S находящ се в гр. Варна, Св.Св. Константин и Елена, 1 кв. 11- бистро. Тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента), § 15 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за енергетиката.

Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".

Към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК горецитираният потребител на електрическа енергия има неизплатени задължения в общ размер на 315.2 лв. за обект на потребление заведен с горепосочените абонатни номера. В посочената сума е включена неплатена фактура в размер на 306.89 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия и предоставена мрежова услуга издадена на 13.10.2023, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 8.31 лв., представляваща мораторна лихва на така посочената фактура за ел. енергия и предоставени мрежови услуги от падежа й до 05.01.2024, посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № 7100029423 към същата дата.

Поради неизпълнение от ответника на парично задължение за заплащане на потребена електрическа енергия на конкретния обект, ищецът е подал на 17.01.2024г. заявление по чл.410 ГПК във вр. чл.107 ЗЕ и е издадена процесната заповед.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането посочено по-горе, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК, както и да му бъдат присъдени разноските в заповедното и в исковото производство.

Редовно призован, ищецът в открито заседание се представлява от упълномощения юрисконсулт Е. М., която поддържа иска така, както е предявен.

Ответникът в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор. Същият счита иска за допустим, но неоснователен.

Възраженията на ответника са следните:

- Процесната фактура и съставените справки са издадени на името на дружество с 2 наименование „Ейч Ди Сървис Груп“ ООД, с което ответникът няма каквото и да е касателство. Потребителите се обозначават в търговските си отношения с търговеца на ел. енергия и посредством своите клиентски номера. Ответникът се легитимира с кл. № 7100031051, докато получателят на спорната фактура - с кл. № 7100029423. Очевидно последната се базира на самостоятелна договорна връзка. Дефакто, енергийното предприятие изисква от ответника заплащането на финансовите задължения на трето, съвсем различно юридическо лице. Липсва основание за поемане на чуждия паричен ангажимент, а представените от ищеца писмени доказателства са неотносими и непротивопоставими.;

- Посоченото по-горе се потвърждава и от издадената от „Енерго-Про Продажби“ АД справка за съставените на „Интер ресторант - Янакиев стил“ ЕООД фактури от 26.02.2024Г.

В нея не фигурира процесната, поради което ответникът не само, че не знае за наличието на претенция, но и не може да се информира за евентуалното си задължение и неговия размер, дори и при желание за това.;

- В чл. 18а, вр. с чл. 16, т. 1 и чл. 26, ал. 3 от ОУ и чл. 12, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от ДДЕЕДПИ е въведено изричното задължение на ищеца да издаде фактура за потребеното количество ел. енергия и да изпрати същата на клиента, като именно по този начин по волята на страните последният бива уведомен за наличието и размера на своето задължение.

Задължителните реквизити са пояснени в чл. 18а, ал. 2 от ОУ и чл. 15 от ДДЕЕДПИ.

Действително, чл. 26, ал. 6 от ОУ и чл. 14, ал. 2 от ДДЕЕДПИ указват, че неполучаването на фактурата не дава възможност на потребителя да откаже погасяването на начислените суми.

Това, обаче, освобождава доставчика само от доказване на получаването, но не и от ангажимента му да издаде фактура и да я изпрати на посочения адрес. Клиентът няма как да плати, ако престацията не бъде дефинирана от търговеца посредством изискуемия по договор персонален счетоводен документ, независимо дали е настъпил срокът за плащане. В настоящия случай неправомерното поведение на ищеца е обусловило невъзможността за изпълнение на ответника. Нещо повече, при отсъствието на издадена фактура, реално не е възникнало и самото задължение (включително и по аргумент от чл. 16, ал. 1 от ДДЕЕПИ).

Именно в този смисъл са и мотивите на Апелативен съд - Варна при постановяването на Решение № 33/16.02.2015г. по в/г.д. № 728/2014г. досежно наличието на неравноправни клаузи в чл. 26 от ОУ. Съдебният състав изрично приема, че изпращането на фактура представлява точно и необходимо изпълнение договора от страна на продавача.

Недвусмисленият извод е, че „издаването на фактура със съответните реквизити е насочено към настъпване изискуемостта на вземането за отделното периодично плащане“. И в тази връзка следва да посочим, че дори и понастоящем все още не е издадена надлежна фактура с адресат ответното дружество.;

- Искът е недоказан и по размер. Към сезиращата съда молба не са приложени каквито и да е доказателства, удостоверяващи количеството потребена през процесния период ел. енергия. Оспорва да е консумирал всички включени във фактурата киловати.

Видно от датата на сключване на ДДЕЕДПИ, страните са встъпили в договорни отношения 3 на 11.09.23r., докато счетоводният документ обхваща потреблението за целия месец септември 2023Г. Следователно част от единиците електроенергия са изразходени от предходния ползвател и не се дължат от ответника.

Редовно призован в открито заседание ответникът се представлява от адв. П. М. от АК-Варна, който поддържа писмения отговор и моли иска да бъда отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 30/18.01.2024г. по Ч.гр.д. № 67/2024 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника „ИНТЕР РЕСТОРАНТ-ЯНАКИЕВ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК125513887, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул. "Г.И." № **, вх. **, ап. **, представлявано от Т. Я. да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна сумата от 306.89 лв. , представляваща главница на неизплатени задължения за ел.енергия и мрежови услуги по фактури, издадени в периода от 13.10.2023г. до 13.10.2023г. ведно със законната лихва върху главницата от 17.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 8.31 лв. представляваща обезщетение за забава от падежа на фактурата до 05.01.2024г., на осн. чл.410 ал.1 т.1 от ГПК, както и направените по делото разноски.

Заповедта е връчена на длъжника, който в законния едномесечен срок е подал писмено възражение, поради което съдът е указал на кредитора възможността в едномесечен срок от съобщаването, че може да предяви иск относно вземането си. Това обуславя и правния интерес на кредитора да предяви иск, при спазен преклузивен едномесечен срок, за установяване на вземането по реда на 422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК – положителен установителен иск за съществуване на вземането във вр. във вр. с тогава действащите чл.17 т.2 ОУДПЕЕ; вр. чл.26 и чл.38 ОУДПЕЕ и чл.86 ЗЗД.

В цитираната по-горе за заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Заявителят твърди, че длъжникът не е заплатил електроенергия и мрежови услуги по фактури, издадени в периода 13.10.2023г. до 13.10.2023г за обект с аб.№ 32Z41010802078H - Ресторант и обект с аб. № 32Z410108102081S - Бистро, двата в гр.Варна Св.Св.Константин и Елена, кв.11, клиентски № 7100029423. Визираната фактура не е била представена и приложена към заявлението по Ч.гр.д.

Към исковата молба по настоящото Гр.д. № 522/2024г. по описа на РСТ е представена от ищеца въпросна фактура № ********** от дата 13.10.2023г., издадена от доставчик от последна инстанция- „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД на получател: „ЕЙЧ ДИ СЪРВИС ГРУП“ ООД, ЕИК 204130865, с адрес: „Св.Св.Константин и Елена“, кв. „Виница“, №/бл.

11, гр. Варна-9000, с клиентски номер: 7100029423. Посоченото основание във фактурата е:

Електрическа енергия за месец Септември 2023г. , като количеството ел.енергия е 837 кВтч; стойността общо на ел.енергия и мрежови услуги е 255.74 лв., а с начислено ДДС е 306.89 лв. Срокът за плащане до: 23.10.2023г. От Приложение А към счетоводен документ № 4

********** от дата 13.10.2023г. /на гърба на фактурата/ се установи, че за този клиентски номер са посочени два обекта: кодов номер: 32Z410108102078H – Ресторант, количеството ел.енергия е 531 кВтч и кодов номер: 32Z410108102081S – Бистро, като количеството ел.енергия е 306 кВтч. И двата обекта са на същия адрес: „Св.Св.Константин и Елена“, кв.

„Виница“, №/бл. 11, гр. Варна-9000.

Процесната фактура – с основание: месец на потребление 09.2023г. е включена в Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца и в Извлечение за фактури и плащания на клиент: „ЕЙЧ ДИ СЪРВИС ГРУП“ ООД, с кл.№ 7100029423.

От справка за актуално състояние в Търговския регистър се установи, че „ЕЙЧ ДИ СЪРВИС ГРУП“ ООД, ЕИК 204130865, е със съдружници и управители - Х. К. М. и Г. М.

М..

Няма спор, че сумата по така издадената фактура не е платена, както към крайния посочен в нея срок за плащане: до 23.10.2023г.; така и към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК по Ч.гр.д. № 67/2024г. – 17.01.2024г., така и към настоящия момент.