Решение № 2838 от 04.05.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13215/2017
- Вид
- Решение № 2838
- Подписан
- 04.05.2018
- Състав
- ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ, ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.123 · Кодекс на труда
- чл.123, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.123, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.123, ал.1, т.4 · Кодекс на труда
- чл.192 · Кодекс на труда
- чл.222 · Кодекс на труда
- чл.222, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.228 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.329 · Кодекс на труда
- чл.329, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.344 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 04.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с.
ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА при участието на секретаря Елеонора Г.а, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 13215 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 104487/27.04.2017 г., постановено по гр. д. № 43226/2016 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, е признато уволнението на Г.Н.П. за незаконно и е отменена заповед № 2101/17.05.2016 г. на директора на Управление „Човешки ресурси“ към “Ю.Б.“, за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, като незаконосъобразна. Ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 9 184, 26 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2016 г. до окончателното изплащане, като е допуснато предварително изпълнение на решението на основание чл.242 ГПК в частта относно обезщетението по чл.225 КТ. Ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 840 лв., представляваща сторени по делото разноски, както и да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 417, 37 лв., както и 150 лв. - разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника – „Ю.Б.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Решаващият съд не е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. След придобиване на търговското предприятие на „А.Б.“ - клон България, на основание чл.123 КТ между страните е възникнало и съществувало трудово правоотношение. Счита, че е неправилен изводът на решаващия съд, че е нарушена разпоредбата на чл.123 КТ, тъй като едва три месеца след сключване на договора за прехвърляне на търговското предприятие тази структура е била изцяло закрита. КТ не поставя срок, в който правоотношението може да бъде прекратено от работодателя. Счита, че е необоснован изводът на съда, че е закрито по - голямо звено „А.Б. - клон България, а не това, в което ищцата реално е полагала труд – „504 - офис Света Троица – Русе“. Съгласно представения по делото протокол от проведеното на 28.03.2016 г. заседание на Управителния съвет се установява, че се закриват само част от най - малките структурни единици - 49 офиса, между които и този, в който е работила ищцата. Счита, че е неправилен изводът на СРС, че структурната единица „А.Б.“ - клон България няма никаква вътрешна структура. Прехвърлянето на трудовото правоотнощение на ищцата е станало по силата на закона, както и е сключено допълнително споразумение към трудовия договор. В случая не е закрито звеното „А.Б.“ - клон България, а е закрито звеното „504-офис Света Троица - Русе“. Неправилен е и извода, че с отделянето на структурната единица се е целяло единствено заобикаляне на чл.123, ал.1 КТ чрез прекратяване на трудовите правоотношения със служителите на друго основание - чл.328, ал.1, т.2 КТ. С отделянето на структурата „А.Б.“ - клон България се прехвърля цялата структура на прехвърляното предприятие, в което има множество обособени звена. Едно от тези най-малки обособени структурни звена е офисът, в който е полагала труд ищцата. Съгласно трайната съдебна практика решението за закриване на част от предприятието не подлежи на съдебен контрол. От представеното по делото щатно разписание за гр. Русе е установено, че след 01.06.2016 г., когато е закрито звеното „504-офис Света Троица - Русе“, няма останали щатни бройки в него и то не съществува. Отделните офиси се характеризират с функционална обособеност.
Във функциите в двата офиса в гр. Русе има значителни различия, съгласно представените по делото длъжностни характеристики. В отделните звена на банката са налице функционални и организационни разлики, за което са представени доказателства. След придобиването на търговското предприятие жалбоподателят се е оказал с две клонови мрежи, поради което щатното разписание към 01.03.2016 г. е разделено на две части. Към 31.03.2016 г. в гр. Русе е имало 6 банкови клона - 3 придобити и 3 заварени. Към 02.06.2016 г. са закрити два от общо 6 офиса.
Релевантно за разглеждания спор счита, че е единствено закриването на офиса, в който е работила ищцата. Това, че дейността, който се осъществява в един клон, се осъществява и в друг, не води до извода, че не е налице фактическия състав на закриване на част от предприятието. Макар да не е задължително извършването на подбор, счита, че са съобразени изискванията на чл.329 КТ. За работодателя е налице право на подбор, но не и задължение да извърши такъв, в какъвто смисъл е съдебната практика и правната доктрина. Независимо от изложеното, ищцата е оценена с 3.10 точки, докато заемащите сходни длъжности в останалите офиси са оценени по - високо. По делото е направил възражение за прихващане между претендираното от ищцата обезщетение за оставане без работа и изплатеното обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, по което СРС не се е произнесъл. Моли съда да отмени обжалваното решение, да отхвърли изцяло предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски. Направил е възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата Г.Н.П., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че привидно е спазено изискването на чл.123, ал.1, т.1 КТ, тъй като един месец след прехвърлянето на търговското предприятие работодателят е взел решение за оптимизация на клоновата мрежа на банката. В случая е налице вътрешноорганизационно преустройство, при което не е налице преустановяване дейността на закрития офис, което да наложи освобождаване на служителите, които са я извършвали. От изслушаната по делото съдебно - счетоводна експертиза е установено, че един от четиримата служители на „504-офис Света Троица - Русе“ е преназначен в друг офис на банката. Дейността на офиса не е преустановена, банката продължава да извършва същата дейност в останалите офиси. Счита, че извършеното от работодателя преустройство води до съкращаване на щата, а не до закриване на част от предприятието. С оглед на това в тежест на работодателя е да извърши задължителен подбор. Излага съображения, че не е налице основание за произнасяне по възражение за прихващате, тъй като такова по делото не е направено и не е прието за съвместно разглеждане. Ответникът не е посочил точен размер на заплатеното обезщетение по чл.222 КТ и неговото основание, нито е направил изрично искане тази сума да бъде прихваната от присъденото обезщетение при условията на евентуалност. В рамките на предоставения от съда едноседмичен срок ответникът не е изразил становище по изготвения по делото проекто доклад и не е поискал включването в предмета на делото за разглеждане на възражение за прихващане. С оглед на това правилно съдът не е разгледал такова възражение на ответника. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като й присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищцата твърди, че е работила в „А.Б.“ - клон България по силата на сключен на 20.12.2012 г. трудов договор, като е заемала длъжността „ръководител офис, банка“. Ответникът е придобил търговското предприятие „А.Б.“ - клон България, което е довело до промяна на работодателя.
На 16.05.2016 г. й е връчено предизвестие № 2071/13.05.2016 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение поради закриване на част от предприятието. На същата дата й е връчена заповед № 2101/17.05.2016 г за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от 31.05.2016 г. Прехвърлянето на търговското предприятие е вписано на 09.03.2016 г., а допълнителното споразумение с ответника е сключена на 07.03.2016 г, към който момент не са били налице предвидените в закона предпоставки за промяна на работодателя. Излага съображения, че уволнението й е незаконно, тъй като предизвестието и заповедта не са подписани от представляващи ответното дружество лица. Също така е нарушена установената в чл.123 КТ закрила, тъй като новият работодател трябва да запази трудовите правоотношения в предприятието, което придобива, а не да ги прекрати непосредствено след придобиване на предприятието, към което същите са били заети. Поддържа, че не е налице закриване на част от предприятието, тъй като са запазени трудовите правоотношения със служителите на работодателя - прехвърлител, които са били заети със същата банкова дейност. Ответникът е нарушил разпоредбата на чл.329 КТ, тъй като е бил длъжен да извърши подбор, доколкото заеманата от нея длъжност не е премахната с прекратяване на трудовото й правоотношение. Моли съда да прогласи недействителността на допълнителното споразумение № 833/07.03.2016 г. за промяна на работодателя, да отмени уволнението й, както и да осъди ответника да й заплати сумата от 9184, 26 лв. - обезщетение за оставане без работа за периода 01.06.2016 г. - 01.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното й изплащане, за допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта на обезщетението за оставане без работа, както и да й присъди сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Вписването по партидата на търговеца има конститутивно действие, само ако закон изрично предвижда това. Както в предизвестието, така и в заповедта е посочено, че подписалите ги лице - директор „Човешки ресурси“ и началник отдел „Кадри“ действат съгласно дадени им правомощия с нотариално заверено пълномощно. В новата структура на банката са били включени всички структурни единици, включително отделните офиси, от придобитото предприятие така, както са съществували в структурата на „А.Б.“ - клон „България. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено 3 месеца след придобиване на търговското предприятие. С протокол от 28.03.2016 г. на Управителния съвет на банката е взето решение за оптимизиране на клоновата мрежа, като се преустанови дейността на 49 офиса на банката в цялата страна, съгласно приложен списък. В него попада офиса, в който работи ищцата. Същият притежава организационно - управленска териториална и финансова обособеност. С оглед на това счита, че е налице закриване на част от предприятието. За банката не е налице задължение да извърши подбор по чл.329, ал.1 КТ, тъй като се закрива изцяло обособена част от предприятието. В случай, че съдът приеме, че е необходимо извършването на подбор, следва да съобрази, че ищцата е оценена за нейната работа с 3.10 точки, а заемащите сходни длъжности в останалите офиси на банката в гр. Русе са оценени по - високо. При определяне размера на претендираното обезщетение за оставане без работа следва да се има предвид, че на ищцата е заплатено вече обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за това, че е останала без работа за един месец, считано от 01.06.2016 г. Това обезщетение е изплатено на 08.07.2016г. след приспадане на законовите удръжки. това заплатено на ищцата обезщетение следва да се прихване с обезщетението по чл.225, ал.1 КТ. Моли съда да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.
С определение от 23.08.2016 г. е прекратено производството по делото в частта на иска за прогласяване недействителността на допълнителното споразумение № 833/07.03.2016 г., поради оттегляне на иска.
Разпечатката съдържа 17 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3fdaa1e-8576-42cf-b915-a79680543fe7