Решение № 874 от 13.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 874 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100511046 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение от 18.07.2023г., постановено по гр.д. №746/2022г. по описа на СРС, 155 състав, е отхвърлена предявената искова претенция от Р. Г. З. против „Топлофикация София“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 136,14 лева, събрана на отпаднало правно основание по изп. дело №20208440400717 по описа на ЧСИ С.Я. с район на действие СГС, и преведени на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 10.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдена е Р. Г. З. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 100 лева, представляваща направени по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба срещу решението от ищеца Р. Г. З., чрез пълномощника адв. И. Д., като се излагат оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалните и на процесуланите правила. Счита, че първоинстанционният съд следвало да укаже в доклада по делото в случай, че липсват доказателства за факта, че сумата е преведена по сметка на дружеството. Счита, че от издадената от ЧСИ 1 счетоводна сметка е видно, че процесната сума е постъпила по сметка на взискателя, ответник в настоящото производство, която не била оспорена от същия. Поради изложеното моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт С.Р., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че не са допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада, а и не били направени доказателствени искания във връзка с твърденията на въззивника за допуснати такива. Не били налице доказателства, че процесната сума е преведена по сметка на взискателя, което било оспорено от ответника.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за връщане на недължимо събрана сума по изпълнително дело №20208440400717 по описа на ЧСИ С.Я. с район на действие СГС.

С решение №20205173/29.01.2021г., постановено по гр.д. №34727/2020г. по описа на СРС, 47 състав, е признато за установено на основание чл.439 във вр. с чл.124, ал.1, предл.3 от ГПК, че Р. Г. З. не дължи на „Топлофикация 2

София“ ЕАД следните суми: 2158,76 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 12.06.2014г. до изплащане на вземането; лихва за забава в размер на 341,46 лева, начислена за периода от 31.07.2011г. до 20.05.2014г., съдебни разноски в размер на 367,51 лева, които представляват предмет на изпълнително дело №20208440400717 по описа на ЧСИ С.Я. с район на действие СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.10.2014г. по гр.д. №32039/2014г. по описа на СРС, 73 състав, поради погасяването им по давност.

Представено е удостоверение, издадено от ЧСИ С.Я. с район на действие СГС по изп. дело №20208440400717, от което е видно, че по делото са постъпили суми в размер на 137,24 лева на 12.08.2020г., от които за взискателя сума в размер на 136,14 лева.

Поради изложеното, предвид обстоятелството, че недължимостта на вземанията по изпълнителен лист от 15.10.2014г. по гр.д. №32039/2014г. по описа на СРС, 73 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20208440400717 по описа на ЧСИ С.Я. с район на действие СГС, е установена с влязло в сила решение, съдът приема, че принудително събраните в хода на изпълнителното производство суми подлежат на връщане на ищцата. От представеното удостоверение от ЧСИ, неоспорено от ответната страна, се установява, че с постъпилата по изпълнителното дело сума в размер на 137,24 лева са погасени задължения към взискателя в размер на 136,14 лева и такси в размер на 1,10 лева, поради което предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД е основателен и доказан в пълния му предявен размер от 136,14 лева.

Поради изложеното и предвид несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, като съдът намира за основателно направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, и намалява на основание чл.78, ал.5 от ГПК същото на 100 лева за първоинстанционното производство и 100 лева за въззивното производство.

При определяне на размера на възнаграждението въззивният съд съобрази 3 липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност на делото, извършените от пълномощника на страната процесуални действия, както и цената на иска. Поради това на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 150 лева и разноски за въззивното производство в размер на 125 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я изцяло решение от 18.07.2023г., постановено по гр.д.

№746/2022г. по описа на СРС, 155 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, да заплати на Р. Г. З., ЕГН **********, с адрес гр.

София, ж.к. ****, сумата от 136,14 лева – недължимо събрана сума по изпълнително дело №20208440400717 по описа на ЧСИ С.Я. с район на действие СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.10.2014г. по гр.д. №32039/2014г. по описа на СРС, 73 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Ястребец“ №23Б, да заплати на Р. Г. З., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****, разноски за първоинстанционното производство в размер на 150 лева, както и разноски за въззивното производство в размер на 125 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4