Определение № 1082 от 22.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1082 гр. Бургас, 22.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20262100600314 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

Образувано е по повод постъпила частна въззивна жалба от осъденият по НОХД №743 от 2025г. на РС Несебър Д. И. Г., чрез адвокат Веселина Василева, защитник на осъдения Г., против протоколно определение от 19.02.2026 година по НОХД № 314 по описа за 2026 година на Районен съд – Несебър, с което първоинстанционният съд на основание чл.343б, ал. 5 НК, е осъдил Д. И. Г. да заплати в полза на държавата по сметка на РС Несебър сумата от 1533, 88 евро, представляваща равностойността на лек автомобил, марка „***“, модел ****, с рег. * **** ** - собственост на трето лице, който е послужил за извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, за което е осъден Г..

С жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно като се излагат подробни аргументи за противоречие на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК с правото на ЕС и в частност с Рамково решение 2005/2012/ПВР, Директива 2014/42/ЕС и Хартата на основните права на ЕС.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от РП- Бургас.

В съдебно заседание адв.Василева поддържа изложените в жалба доводи и моли да се отмени определението на РС Несебър.

Представителят на ОП Бургас предлага да се потвърди определението като правилно и законосъобразно.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с жалбата и материалите по делото и изслуша становищата по делото, намира следното:

В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, без да извърши изрична и самостоятелна преценка относно съответствието на конкретното отнемане с принципа на пропорционалност, произтичащ от чл. 49, § 3 и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл.1 от Протокол №1 към ЕКПЧ.

Доколкото към настоящия момент както практиката на Европейския съд по правата 1 на човека, така и част от поставените пред Съда на Европейския съюз въпроси по дела C655/24 и C-2/26 поставят акцент върху необходимостта от конкретна проверка за пропорционалност на намесата в правото на собственост, националните съдилища следва във всеки отделен случай да изследват релевантните факти, позволяващи подобна преценка.

Липсата на подобен анализ в мотивите на определението на първоинстанционния съд представлява непълнота в правните съображения относно приложението на чл. 343б, ал. 5 НК. В конкретния случай обаче тази непълнота не налага отмяна на съдебния акт, тъй като въззивната инстанция разполага с възможността за извършване на самостоятелна преценка относно пропорционалността на намесата и може да отстрани допуснатия пропуск в рамките на своите правомощия по проверка на правилността на обжалвания съдебен акт.

От събраните по делото доказателства се установява, че с влязъл в сила съдебен акт по НОХД №743 от 2025г. на РС Несебър Д. И. Г., ЕГН:**********, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. От събраните по делото доказателства се установява, че при извършване на престъплението от Д. И. Г. е използван лек автомобил „***”, модел „****”, с рег. № * **** **, който е послужил за осъществяване на изпълнителното деяние. От представените документи за собственост и справките по делото се установява, че използваното моторно превозно средство не е собственост на осъдения Д.

И. Г., а на лицето М. П. Т.. От заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, се установява, че към датата на деянието пазарната стойност на автомобила, който е на 21 години, възлиза на 3000 (три хиляди) лева.

При така установените факти съдът приема следното:

По същество, въззивната инстанция счита, че правилно и в съответствие с националния закон първоинстанционният съд прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК на основание чл. 343б, ал. 5 НК, е осъдил Д. И. Г. да заплати в полза на държавата по сметка на РС Несебър сумата от 1533, 88 евро, представляваща равностойността на лек автомобил, марка „***“, модел ****, с рег. * **** ** - собственост на трето лице, който е послужил за извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, за което е осъден Г.. Съгласно посочената разпоредба в случаите по чл.343б, ал. 1 - 4 НК съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност. В случая са налице всички изискуми предпоставки за прилаганате на чл.343б, ал.5 от НК.

Независимо от изложеното по-горе и от извода, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК подлежи на приложение в случая, въззивният съд намира за необходимо да извърши и самостоятелна преценка дали отнемането на процесното моторно превозно средство в конкретния случай съответства на принципа на пропорционалност, прогласен в чл. 49, § 3 и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на изискването за справедлив баланс по чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Това е така, защото присъждането на равностойността на моторното превозно средство представлява намеса в имуществената сфера на осъдения и следва да бъде преценено и през призмата на чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и на чл. 17, чл. 49, § 3 и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Според настоящият състав, при прилагането на чл. 343б, ал. 5 НК съдът е длъжен, доколкото това е възможно, да тълкува и прилага националното право в съответствие с правото на Европейския съюз и гарантираните от него основни права, без да достига до тълкуване contra legem, както и Европейската конвенция за правата на човека и практиката на ЕСПЧ.

Това задължение произтича от трайно установената практика на Съда на Европейския съюз относно принципа на конформното тълкуване, намерил израз още в решение по дело C105/03, Pupino, и намира приложение и при осъществяване на съдебния контрол върху 2 имуществените последици, предвидени в националното наказателно законодателство, когато същите попадат в приложното поле на правото на Съюза. В този смисъл съдът следва да съобрази и гаранциите, произтичащи от чл. 17, чл. 49, § 3 и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и стандартите по чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека. Съгласно практиката както на Съда на Европейския съюз, така и на Европейския съд по правата на човека, преценката за пропорционалност следва да бъде конкретна и индивидуализирана, а не абстрактна. При извършването съдът следва да отчете всички релевантни обстоятелства по делото, включително тежестта на извършеното престъпление, личността на дееца, стойността на моторното превозно средство, имущественото и семейното му положение, както и характера и размера на всички наложени наказания. В съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз преценката за пропорционалност не се извършва изолирано спрямо имуществената последица по чл. 343б, ал. 5 НК, а следва да обхване съвкупното въздействие на всички наложени санкции, така че тяхната обща тежест да не надхвърля тежестта на извършеното престъпление. Същевременно, съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека, намесата в правото на собственост е допустима, когато е предвидена в закона, преследва легитимна обществена цел и съществува разумно съотношение между използваните средства и преследваната цел. Решаващият критерий е дали в конкретния случай имуществената последица възлага върху засегнатото лице индивидуална и прекомерна тежест, с което се нарушава справедливият баланс между обществения интерес и защитата на правото на собственост. Ето защо съдът е длъжен във всеки конкретен случай да извърши самостоятелна и мотивирана преценка дали приложението на чл. 343б, ал. 5 НК съответства на принципа на пропорционалност, като изложи конкретни съображения въз основа на установените по делото факти, а не се ограничи единствено до формалното приложение на законовата разпоредба.

Настоящият съд съобрази и принципните положения, изложени в Решение №8 от 17 юли 2025г. по к.д. №15/2024 г. на Конституционния съд на Република България.

Конституционният съд последователно приема, че правото на собственост е основно конституционно право, но не представлява абсолютно и неограничено право. То може да бъде ограничавано, когато ограничението е въведено със закон, насочено е към защита на конституционно значима ценност и съществува разумно съотношение между преследваната цел и интензитета на ограничението.

Съдът съобрази и обстоятелството, че към настоящия момент пред Съда на Европейския съюз са висящи производства по дела C-655/24 и C-2/26, свързани с приложението на чл. 343б, ал. 5 НК. В тази връзка следва да бъде подчертано, че към настоящия момент нито Конституционният съд, нито Съдът на Европейския съюз са приели, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК противоречи на Конституцията на Република България или на правото на Европейския съюз и не следва да бъде прилагана. Както от Решение № 4/2025 г. на Конституционния съд, така и от заключението на генералния адвокат по дело C655/24 („Латранов“), се извежда разбирането, че въпросът не е дали подобна мярка е допустима по принцип, а дали приложението й във всеки конкретен случай съответства на принципа на пропорционалност. Този подход съответства и на практиката на Европейския съд по правата на човека по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията. Съгласно трайната практика на ЕСПЧ конфискацията и другите форми на отнемане на имущество, свързано с престъпна дейност, по принцип са допустимо средство за защита на обществения интерес и за противодействие на престъпността. В практиката си, Европейският съд подчертава, че решаващият въпрос е дали при конкретната намеса в правото на собственост е осигурен справедлив баланс между обществения интерес и защитата на правото на собственост.

Принципът на пропорционалност не предоставя на съда правомощие да откаже приложението на закона по съображения за целесъобразност, нито освобождава съда от задължението да приложи предвидената от законодателя имуществена последица.

3

Същевременно този принцип изисква съдът да извърши конкретна и индивидуализирана преценка дали при обстоятелствата на конкретния случай намесата в правото на собственост е необходима за постигане на преследваната легитимна цел и дали не възлага върху засегнатото лице индивидуална и прекомерна тежест. Именно чрез тази преценка се постига справедливият баланс между обществения интерес и защитата на основните права, който изискват както чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, така и чл. 49, § 3 и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

При извършване на конкретния тест за пропорционалност в случая, съдът намира следното:

Присъждането на равностойността е изрично предвидено в закона, който е достатъчно достъпен, ясен и предвидим. Осъденият Г. е могъл да предвиди, че при управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол над законоустановения праг или наркотици освен наказателна отговорност законът предвижда и отнемане на използваното моторно превозно средство, когато то е негова собственост или присъждане на равностойността му, когато не е негова собственост.

Мярката преследва легитимна цел от висока обществена значимост – защита на живота и здравето на гражданите и превенция на престъпленията по транспорта.

Управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или наркотици представлява поведение, което създава непосредствен риск за живота и здравето на останалите участници в движението. Ограничаването на този риск и защитата на обществената безопасност представляват цели от първостепенно значение в едно демократично общество. Съгласно мотивите на Конституционния съд животът и здравето на гражданите представляват висши конституционни ценности, които държавата е длъжна да защитава чрез адекватни законодателни и правоприлагащи механизми. Определянето на наказателната политика и на средствата за противодействие на престъпността е преди всичко в правомощията на законодателя, който разполага с широка свобода на преценка при избора на подходящите средства за защита на обществения интерес. Именно в този контекст следва да се разглежда и разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, чиято цел е да противодейства на една от най-опасните форми на транспортна престъпност – управлението на моторни превозни средства след употреба на алкохол или наркотични вещества, създаващо непосредствен риск за живота и здравето на участниците в движението. В решението си КС приема, че отнемането на паричната равностойност на МПС, когато не е собственост на дееца, осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство е собственост на дееца, или на друго лице.