Определение № 800 от 06.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 800 гр. София, 06.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Веселина Вълева

Владимир Астарджиев като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600983 по описа за 2024 година

НПК.

Производството е по реда на чл. 345, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248 от С протоколно определение от 11.06.2024г. по ВНОХД № 870/2024 г. по описа на СГС, НО - 1 състав, на основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдебното производство е прекратено и върнато на Софийска градска прокуратура за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия Г. И. Д..

Срещу определението на СГС е депозиран частен протест от прокурор при СГП, с който се прави искане то да бъде отменено като незаконосъобразно и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за насрочването и разглеждането му с призоваване на лицата, посочени в списъка към обвинителния акт. По отношение на направените констатации от първостепенния съд за липса на ясно изразена воля на държавното обвинение в пункт I, т.1.1. от обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът заявява, че става въпрос за допусната техническа грешка при изписване на думата „неследващ“ и че трябва обвинителният акт да бъде анализиран в неговата цялост. В протеста се възразява и срещу заключението на съда за допуснати нарушения при изготвянето на обвинителния акт в обстоятелствената част по пунктове I, т.1.7., II, т.2.7. и III, т. 3.4, като не са изброени фактурите, свързани с търговското дружество „Аквариус груп“ ЕООД. Наведени са твърдения, че фактурите, за които СГС претендира, че следва да бъдат описани в обвинителния акт, не са съставомерна част на обвиненията за извършени данъчни престъпления с предмет укрит корпоративен данък по смисъла на ЗКПО. В този смисъл счита, че обвинителния акт отговоря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, поради което изводите на СГС се явяват неправилни.

Срещу протеста е депозиран и писмен отговор от адв. С. С., имащ 1 характер на възражение, с което моли да бъде оставен без уважение депозирания частен протест от прокурора и потвърдено протоколното определение на СГС от 14.06.2024г. по НОХД № 870/2024г. Навеждат се аргументи, свързани с дейността по събиране на доказателства в хода на досъдебното производство и авторството на деянието.

Съдът, след като се запозна с доводите, изтъкнати от страните и като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частният протест е подаден в законоустановения 7-дневен срок от активно легитимирана страна и е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу Г. И. Д. за извършени три престъпления по чл. 255, ал.

3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26 от НК.

С оспореното определение от 14.06.2024 г. решаващият съд е приел, че при изготвянето на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимото лице. СГС е констатирал наличието на вътрешно противоречие в обстоятелствената част при описанието на деянието в пункт I, т.1.1., вследствие на което не може да се установи дали прокурорът приема действията на подсъдимия за правомерни или че осъществяват състав на престъпление. Съзрял е още наличие на противоречие между обстоятелствата част и диспозитива на обвинителния акт по обсъждания пункт. Според първата инстанция е налице и несъответствие в акта на прокурора, изразяващо се в липса на посочване в обстоятелствената част на дружеството „Енергосол“ ЕООД като доставчик на дружеството „Аквариус“ ООД за данъчен период юни 2013г., като същевременно в диспозитива на обвинението се сочи, че фактурите, издадени от „Енергосол“ ЕООД са използвани от подсъдимия Д., за да избегне плащане на данъчно задължение по ЗКПО. СГС е констатирал, че е налице неяснота в диспозитива на внесения обвинителен акт и по пунктове I, т. 1.7., II, т.2.7 и III, т. 3.4, изразяваща се в неконкретно посочване на доставчиците по издадените фактури и препращане към постановлението за привличане на обвиняем на подсъдимия Д.. Приел е, че в обвинителния акт са налице изразени множество хипотези, вменени като идеи на подсъдимия, като по този начин се възпрепятства процеса по доказване на релевантни факти и обстоятелства.

Въззивната инстанция изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд относно съществуването на вътрешно противоречие по пункт I, т.1.1. в обстоятелствената част на обвинителния титул, както и противоречието й със съответния й диспозитив. В посочения пункт прокурорът подробно и последователно описва предприетите действия от страна на подсъдимия Д., които са насочени към укриване на задължения към фиска по ЗДДС за данъчен период май 2013г. В последния абзац на описанието на деянието обаче обвинението твърди, че действията на подсъдимия по упражняването правото на данъчен кредит са правомерни.

Посоченото противоречие не може да бъде категоризирано като допусната техническа грешка при фактическото написване на обвинителния акт от 2 прокурора, тъй като последният абзац носи смисъл, който се противопоставя на първоначално застъпената теза за незаконни действия на подсъдимото лице.

По този начин подсъдимият Д. е затруднен да разбере дали приетите от прокурора за установени факти представляват правомерни или неправомерни действия, респ. дали следва да се защитава срещу тези твърдения или не.

Отделно от това, констатираното противоречие състава пречки за инстанциите по същество, тъй като при липсата на ясна воля на държавното обвинение в процесуалния му акт, не могат да бъдат очертани рамките на производството и предмета на доказване. Изложените аргументи в протеста съображения за „изяждане на срички“ от „компютъра или клавиатурата“ са несериозни. С каква техника ще се материализира съдържанието на обвинителния титул е без значение. Важното е написаното да има смисъл и да не оставя съмнение какво иска да каже авторът. В случая не става въпрос за явни технически грешки, а за несъответствия, които не позволяват да се разбере обвинителната теза.

Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че е налице неяснота в обвинителния акт по пунктове I, т. 1.7., II, т.2.7 и III, т. 3.4 от диспозитива на същия, където прокурорът препраща към постановлението за привличане на обвиняем. Обвинителният акт, като иницииращ едно съдебно производство, следва да съдържа всички релевантни към повдигнатите с него обвинения на подсъдимото лице, факти и обстоятелства, които подлежат на доказване в съдебната фаза. В този смисъл, за да разбере подсъдимият в какво е обвинен и срещу какво трябва да се защитава, обвинителният акт трябва да е съставен по начин, по който направените от прокурора твърдения да не бъдат тълкувани двояко, да са неясни и създаващи трудност да бъде установена действителната воля на държавното обвинение. С направената препратка към постановлението за привличане, подсъдимият би бил постановен в невъзможност да възприеме за кои инкриминирани документи прокуратурата твърди, че е използвал, за да реализира престъпления състав на чл. 255, ал. 3 от НК и в тази връзка да организира защитата си. Освен това, се създава и процесуална пречка, както за проверката годността на обвинителния акт от страна на съда, така и за бъдещата дейност по събиране на доказателства за проверка на наведените твърдения от прокуратурата. Възражението направено в протеста, че при описанието в диспозитива на инкриминираните фактури досежно обвиненията за невярно деклариране в ГДД по чл. 92 от ЗКПО, е неоснователно, тъй като противоречи на изложената теза в мотивната част на обвинителния акт. В обстоятелствената част по пунктове I, т. 1.7., II, т.2.7 и III, т. 3.4 прокурорът е посочил, че чрез неправомерното отразяване на фактурите от доставчиците на „Аквариус Груп“ ООД, „Схедион“ ООД и „Дженерал комодитис трейд“ ЕООД, подсъдимият невярно е декларирал в ГДД разходи, в т.ч. и ДДС и по този начин не е самоначислил годишен корпоративен данък. В този смисъл, след като прокурорът твърди, че фактурите са релевантни към повдигнатото обвинение на подсъдимия Г. Д. за това, че е потвърдил неистина в ГДД по чл. 92 от ЗКПО, то следва същите подробно и недвусмислено да ги отрази в обвинителния акт, за да може подсъдимият да разбере за какво се иска ангажиране наказателната му 3 отговорност и да упражни правото си на защита в съдебната фаза на процеса в пълен обем.

САС намира, че основателно СГС е приел, че в обвинителния акт прокурорът недопустимо изразява хипотези, които създават съмнение за наличието, респ. липсата на факти и обстоятелства, които са от значение за установяване механизма на твърдяното престъпление. Правилно в мотивите е отбелязано, че идеите и намеренията сами по себе си са недоказуеми за разлика от факта на тяхното реализиране и именно този факт подлежи на доказване чрез способите на НПК. Ето защо, коментираната слабост на обвинителния акт трябва да бъде отстранена, в случай че прокурорът прецени да внесе нов обвинителен акт за разглеждането му от съда.

Напълно следва да бъдат споделени и изводите на СГС, че при внасянето на обвинителния акт, прокуратурата не се е съобразила изцяло с дадените указания при предишните произнасяния на СГС и САС. Настоящата инстанция намира, че те са все още актуални и прокурорът следва да ги съобрази при евентуално ново изготвяне на обвинителен акт.

Освен това, при служебната си проверка, настоящата инстанция констатира, че с обвинителния акт са допуснати и други нарушения, ограничаващи процесуалните права на подсъдимия, които следва да бъдат отстранени от държавния обвинител, а именно:

На първо място, налице е противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение на пунктове I - 1.2., 1.3, 1.4,1.5, II – 2.2, 2.3., 2.5, III – 3.1, 3.2 и 3.3, тъй като от описателната част на действията на подсъдимия Д. при изготвянето на инкриминираните справки-декларации по ЗДДС, не става ясно дали данъчният резултат е „за внасяне“ или „за възстановяване“. Изясняването на този въпрос е от съществено значение, освен за гарантиране правата на подсъдимия, но и тези на ощетеното юридическо лице при предявяване на претенциите си спрямо подсъдимия.

На следващо място, от изложението по пунктове I, т. 1.7., II, т.2.7 и III, т. 3.4 на обстоятелствената част на обвинението не става ясно какъв е начина на извършеното деяние, а именно – какъв е размерът на установената данъчна печалба, данъчни разходи - признати и непризнати по ЗКПО, и данъчната основа, която следва да бъде обложена с корпоративен данък. Това са факти и обстоятелства, очертаващи начина на извършване на Д.ията и задължение на прокурора е да изложи мотиви в тази връзка (по арг. от чл. 246, ал. 2 от НПК).

В този смисъл обвинителния акт е непълен и неясен, доколкото единствено се посочва, че дължимият данък по ЗКПО е установен въз основа на направените разходи по ЗДДС и фактурите, по които неправомерно е приспаднат данъчен кредит.

По отношение на депозирания отговор на защитата на подсъдимия, въззивната инстанция намира, че изложените аргументи касаят процеса по събиране на доказателства и установяване авторството на престъплението от страна на подсъдимия Д.. Съгласно ТР 2/2002 на ОСНК на ВКС допуснати нарушения, свързани със събирането на доказателства не съставляват съществени процесуални нарушения, които ограничават правата на страните.

4

Възможността да бъдат правени доказателствени искания не е преклудирана за страните, поради което същите могат да бъдат представени на вниманието на инстанциите по фактите, решаващи делото по същество. Непълнотата на доказателствата и доводите, свързани с авторството на деянието са извън предмета на проверката по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

По изложените съображения, САС намира, че определението на СГС от 11.06.2024г. за прекратяване на съдебното производство следва да бъде потвърдено и делото върнато на СГП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Същите са от категорията на неотстранимите при съдебното разглеждане на делото, поради което следва да бъдат отстранени от прокурора.