Решение № 374 от 03.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Пловдив, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255300500304 по описа за 2025 година

С решение №4666/25.11.2024г., постановено по гр.д.№7375/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.състав е увеличен размерът на месечната издръжка ,която ответникът З.

К. К., ЕГН ********** заплаща на малолетната си дъщеря - М. З. К., ЕГН ********** , чрез нейната майка и законен представител –Т. М. Д., ЕГН ********** , съгласно спогодба по гр.д.№ 16547/2019г. на ПРС, 1 бр. с., от 260лв. на 500лв./ петстотин лева/месечно, начиная от депозиране на исковата молба пред съда –26.04.2024г. занапред ,до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на обстоятелства,водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка ,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане, като искът е отхвърлен в частта му от уважения размер до претендирания такъв от 600лв. месечна издръжка .

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№4100/03.02.2025г., депозирана от З. К.

К. против решението на Районен съд- Пловдив, в частта, с която размерът на издръжката е увеличен за разликата над 300 лв. до посочения по-горе размер. Съдът неправилно приел, че дължащият издръжката нямал други деца, освен М. К., като този извод се опровергавал от представеното по делото Удосто*****ие за раждане №*****, от което било видно, че бащата имал син – К. К., род. на *****.2024г. В тази връзка се сочи, че средствата за отглеждането на детето К. били значителни, като съдът не съобразил този факт при определяне на дължимата издръжка. Не било съобразено от съда и представеното удосто*****ие за сключен граждански брак, от което било видно, че дължащият издръжката сключил брак с майката на неговото второ дете. Липсвало обосноваване в мотивите на съдебното решение кои доказателства се кредитират и защо. Неправилно били кредитирани показанията на св.

В., същата нямала преки наблюдения върху отношенията между бащата и детето, като споделеното от нея пред съда било базирано на информация, предоставена от майката на детето. Съдът следвало да даде вяра на показанията на св. Ц. К., тъй като същата имала преки наблюдения в отношенията между бащата и детето, както и в отношенията между бащата и майката. От събраните по делото доказателства не се доказвал претендирания 1 размер на издръжката. Твърдените от ищцата разходи за училищна униформа и т.н. били еднократни и не обуславяли изменението на издръжката в присъдения размер, като липсвали доказателства бащата да е бил информиран за направата на тези разходи.

Необоснован бил и изводът на съда, че за издръжката на детето били необходими около 900 лв., като така определеният размер бил прекомерен. Не се доказала и финансовата възможност на З. К. да заплаща издръжка в размер на 500 лв. месечно, като същият получавал минимална работна заплата, а съдът , при формиране на своите изводи, неправилно взел предвид и получаваните от бащата „командировъчни“. Не било съобразено обстоятелството, че К. страдал от множество заболявания, което налагало понасянето на разходи за лечение. Сочи се, че дължащият издръжката поемал и допълнителни разходи, свързани с детето, вън от задължението за плащане на издръжка, като в тази връзки били закупувани обувки, дрехи и др.под. С оглед изложеното, определената издръжка в размер на 500 лв. била явно прекомерна и необоснована, като с оглед спецификите на настоящия случай същата следвало да се определи в размер на 300 лв. Искането е , но се доказало, че дейността се осъществявала основно от другия съдружник. Искането е обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която размерът на издръжката, дължима на М. З. К., ЕГН **********, е увеличен за разликата над 300 лв. до присъдения от РС размер и вместо това претенциите за посочените разлики да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. М. Д., ЕГН **********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете М. З. К., ЕГН **********, с който се оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения. Искането към въззивния съд е за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Първоинстанционното производство е образувано по повод депозирана искова молба с правна квалификация чл. 150 СК от Т. М. Д., действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетната М. З. К., ЕГН ********** против З. К. К., за увеличаване размера на дължимата от бащата месечна издръжка от 260 лв. на 600 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпването на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва от падежа на всяко месечно задължение до датата на плащането. Излагат се твърдения, че с влязло в сила Решение №3236/25.09.2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, бракът между Т. Д. и З. К. бил прекратен, като от брака имали едно дете – М. К.. С посоченото Решение бил определен и размер на издръжка от 200 лв., а с протоколно определение по гр.д.№16547/2019г. от 30.06.2020г. размерът на издръжката бил увеличен на 260 лв. Сочи, че от последното изменение на размера на издръжката изминали четири години. Излага подробни съображения за необходимостта от увеличение размера на издръжката. Детето било в пети клас, което предполагало и понасянето на разходи за учебници, тетрадки и др., за които разходи бащата не участвал. За униформа и обувки за учебната 2023г. ищцата заплатила 668.70 лв., за учебници 118.10 лв.

Детето посещавало и школа по народни танци, за което ищцата заплащала по 50 лв. месечно. От школата се организирали и състезания в страната и чужбина, които отново били поемани от Т. Д.. За мобилни услуги били заплащани по 40 лв. месечно, а също така Д. заплатила и сумата от 60 лв. за роуминг пакет, поради престой на детето в Р.Турция. Били понасяни и разходи в размер на 360 лв. месечно за частни уроци на детето по български език и математика. Сочи се, че за всички нараснали разходи ответникът отказвал да участва.

Излагат се твърдения, че последният имал и финансова възможност да плаща издръжка в по-висок размер.

По делото е постъпил и отговор на исковата молба от З. К. К., ЕГН: **********, чрез адв. П. А.. Сочи, че бащата поемал допълнителни разходи, свързани с детето, вън от осигуряваната от него издръжка, като били закупувани обувки, дрехи, учебни пособия и др.

Всяка година ответникът осигурявал почивки, вкл. и в чужбина. Не отговаряло на истината, че бащата не се включвал в разходите за детето, свързани с училище и други курсове, като се сочи, че ответникът не бил уведомяван за тези разходи, а не че отказвал да ги заплати.

Описаните в исковата молба разходи, понесени от ищцата, били еднократни и не могли да 2 обосноват изменение на присъдената издръжка в искания размер. От друга страна ищцата била финансово обезпечена и била способна да осигури над нормалните условия за своето дете. Същата, след прекратяване на брака с ответника, сключила граждански брак с друго лице, от което имала и дете, като след раждането на детето ищцата и нейния съпруг закупили жилище, в което живеели. Искането за изменение размера на издръжката било неоснователно на следващо място, тъй като грижите и всички разходи за детето били поети изцяло от родителите на ищцата. Освен това дължащият издръжка бил във фактическо съжителство с Ц. В., която била бременна и се очаквало раждането на дете, което било предпоставено от поемането на допълни разходи. З. К. имал и заболявания: *****, ***** и *****, което също предполагало заплащането на ежемесечни разходи. Трудовото възнаграждение на дължащия издръжка било в минималния размер за страната. Поради факта, че К. бил ***** му се заплащали парични средства – „командировъчни“, които обаче не представлявали доход, а били предназначени за задоволяване нуждите от храна, място за настаняване при пътуване и т.н. Признава се от ответника, че през 2023г. закупил жилище, апартамент в гр. *****, но средствата били осигурени чрез предоставен потребителски кредит на К. и В., с оглед на което бащата заплащал ежемесечно сумата в размер на 760.15 лв. за погасяване на кредита. Цитира се приетото в Решение №58/16.04.2019г. на ВКС. Сочат се предпоставките за уважаване на иск по чл. 150 СК.

За да постанови обжалваното решение Районният съд е приел, че от момента на определяне на дължимата издръжка през 2020г. действително изминал значителен период от време, през който нуждите на детето се увеличили. Към момента на определяне първоначалната издръжка детето е било на 8 години, а към момента на постановяване на съдебното решение – 12 години. През този времеви период се променили и икономическите условия в страната. Съдът е приел, след преценката на събраните по делото доказателства, че М. посещавала редовно училище, занимавала се активно с танци, ходила и на уроци по български език, английски език, математика. От друга страна, безспорни били нуждите на детето са храна, отопление и т.н. Детето било в период на активен растеж, което предполагало честото закупуване на дрехи, както и нуждата от джобни средства и други.

След преценка на разходите, стандартът на живот на родителите, доходът им, начинът на живот на детето, съдът е стигнал до извода, че месечно детето се нуждаело от около 900 лв.

По отношение възможностите на бащата да заплаща издръжката, решаващата инстанция е приела, че родителят към момента нямал други деца, освен М., същият имал регистриран трудов договор, осигуряван бил на минималната работна заплата, а под формата на командировъчни получавал значителни суми. Констатира се, че дължащият издръжка имал хронични заболявания, но въпреки това полагал труд, а заболяванията не са били от такъв характер, че да налагали намалена работоспособност. Съдът е взел предвид възрастта на ответника, като е приел, че същият е работоспособен, реализирал добри доходи, въпреки че получавал същите под формата на командировки, поради което и бил в състояние да осигурява издръжката на дъщеря си, съответно да задоволява базовите потребности.

Посочено е, че реалният размер на дължимата издръжка възлизал на сумата от 500 лв. ежемесечно. Същата следвало да се поеме от бащата, доколкото не участвал по друг начин в грижите за детето. Така бащата следвало да поеме издръжка от 500 лв. месечно, а майката останалата част от 400 лв.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено от фактическа следното:

Видно от представения по делото препис от Решение №3236/25.09.2018г., постановено по гр.д.№7398/2018г. по описа на ПРС, бракът между Т. М. К. и З. К. К. е прекратен, като последният е задължен да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете М. З. К., чрез нейната майка и законен представител Т. М. К., в размер на 200 лв.

Представен по делото е Протокол от 30.06.2020г. на ПРС по гр.д.№16547/2019г., с който е одобрена постигнатата между страните спогодба, с която се изменя размера на присъдената с Решение №3236/25.09.2018г., постановено по гр.д.№7398/2018г. по описа на 3

ПРС издръжка, като същата е увеличена от 200 лв. на 260 лв.

Представени са касови бележки за закупуване на обувки и други дрехи; разпечатка от онлайн плащане, с посочен наредител – Т. Д. и основание за плащане – М. К., 5д клас на стойност 32 лв.; разпечатка за онлайн плащане от 27.05.2024г. с посочен наредител Т. Д. и основание – Капаро и посочена сума от 100 лв.; разпечатка за онлайн плащане от 10.06.2024г. с посочен наредител Т. Д. и основание – Капаро и посочена сума от 425 лв.; разпечатка за онлайн плащане от 10.06.2024г. с посочен наредител Т. Д. и основание – М. К. и посочена сума от 32 лв.; онлайн превод от Т. М. Д., от дата 13.09.2023г. за сума от 118.10 лв., с основание – М. К.; Фактури за мобилни услуги за период от 14.03.2023г. до 13.02.2024г. и от 14.03.2024г. до 13.04.2024г.